4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 613
София, 10.08.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на втори декември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело N 309/2011 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Щ. Б. от [населено място] срещу въззивно решение № 1330 от 01.10.2010 г. по гр.д.№ 2110/2010 г. на Пловдивския окръжен съд. С него е отменено изцяло решение от 17.05.2010 г. по гр.д.№ 1649/2009 г. на Асеновградския районен съд и вместо него е постановено друго, с което е отхвърлен предявения от касатора срещу [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място] иск за признаване за установено по реда на чл.124, ал.1 ГПК, че не дължи на ответника сумата 16 200 лв., представляваща сборна сума по 6 бр. записи на заповед от 17.03.2007 г., всеки за сумата по 2 700 лв., издадени от ищеца за обезпечаване на вноските по предварителен договор за продажба на МПС, по който договор С. Б. е изпълнил задължението си за заплащане на уговорената продажна цена.
В касационната жалба се поддържат доводи за неправилност на решението поради наличие на всички отменителни основания по чл.281, т.3 ГПК.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК достъпът до касационно обжалване е обоснован с основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпросите: следва ли съдът винаги да изследва наличието на връзка между каузалното и менителничното задължение; при установено наличие на пряка връзка между каузалните връзки и менителничните задължения следва ли да се признае със сила на пресъдено нещо, че издателят им не е менителнично задължен по тях и следва ли да има съвпадение между предмета на делото и решението по него.
Ответникът [фирма] в писмения си отговор оспорва допустимостта на касационния контрол, както и основателността на наведените с на касационната жалба отменителни основания. Моли за присъждане на разноски по делото.
Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл. 280, ал. 1 от ГПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 от ГПК, но независимо от редовността й, не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване.
В съобразителната част на обжалваното решение е изложено, че страните не оспорват наличието на възникнали между тях правоотношения по сключен предварителен договор за продажба на автомобил-автовоз и ремарке-автовоз на обща стойност 31 200 лв. без ДДС с уговорено разсрочено плащане, по който ищецът и настоящ касатор заплатил при сключването му сумата 15 000 лв., а за останалите вноски издал шест броя записи на заповед, всеки от тях за сумата 2 700 лв. Въз основа на тях ответникът се снабдил с изпълнителни листове по реда на чл.237 от отменения ГПК общо за сумата 16 200 лв. Несъществуването на вземане в полза на ответника в посочения размер ищецът по иска обосновал с твърдението, че е изпълнил задължението си към продавача да заплати остатъка от цената над 15 000 лв. предвид постигнатата договореност да му прехвърли обратно МПС-то срещу доплащане на сумата 2 400 лв., за която сума му била издадена данъчна фактура и фискален бон.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства решаващият състав приел, че записите на заповед, издадени в деня на сключване на предварителния договор и издадени за суми, равняващи се на вноските по него и на датата на техния падеж обезпечават изпълнението на задължението на ищеца за плащането на цената на процесното МПС. Изложено е, че данъчната фактура е издадена от лице без представителна власт по отношение на ответното дружество, а по делото не е представено съглашение между страните за погасяване на съществуващото задължение на ищеца за остатъка от цената по предварителния договор и за заместването му с нововъзникнало друго за сумата 2 400 лв., въз основа на което е направен извод, че не е налице новиране на задължението на ищеца, което да е довело до погасяване на менителничните ефекти, обезпечаващи каузалната сделка.
Настоящият състав намира, че позоваването от касатора на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е неоснователно.
Соченият селективен критерий намира приложение само тогава, когато произнасянето на решаващия съд по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос е свързано с необходимост от тълкуване на закона, поради неяснота или непълнота на приложената правна норма или когато съдилищата, поради настъпила промяна било в обществените отношения, било в създадения правен порядък изоставят даденото от тях до момента тълкуване на закона, за да възприемат друго.
В разглеждания случай посочените предпоставки на чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК не са налице. Налице е трайна съдебна практика по въпроса, че при установителните искове, независимо от процесуалното си качество, поемателят трябва да докаже факта, от който произтича вземането му, а длъжникът възраженията си срещу вземането, които могат да бъдат абсолютни – срещу редовността на ценната книга и лични, основани на каузалните правоотношения – нищожна, унищожаема или развалена каузална сделка, неизпълнение на задължение на другата страна по каузалната сделка, погасяване на задължението на длъжника по каузалната сделка, което е било обезпечено със записа на заповед.
Излагането от касатора на разсъждения, аналогични на посочените разрешения в съдебната практика по поставения материалноправен въпрос само по себе си изключва приложимостта на сочения от него селективен критерий.
По процесуалноправния въпрос за необходимостта от тъждество между предмета на делото и на решението по него касаторът е изложил доводи единствено за процесуална незаконосъобразност на атакувания съдебен акт, без да посочи наличието на която и да е от визираните в чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК допълнителни предпоставки. Правилността на решенето не може да бъде предмет на проверка в рамките на настоящото производство по селекция на касационните жалби, а основанията за допускане на касационно обжалване не са идентични с основанията по чл. 281, т. 3 ГПК, каквото по същество е поддържаното. В този смисъл са и задължителните указания по приложение на процесуалния закон, дадени в т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
В обобщение, не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, поради което не следва да се допусне касационно обжалване.
Искането на ответника по касация по чл.78, ал.3 ГПК следва да се остави без уважение поради липса на доказателства за направени от него разноски по делото.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1330 от 01.10.2010 г. по гр.д.№ 2110/2010 г. на Пловдивския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: