8
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 614
гр.София, 19.12. 2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание на шестнадесети ноември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
след като изслуша докладваното от съдията Т. Гроздева т.дело № 60105 по описа за 2016 година, съгласно заповед № 839 от 18.05.2016 г. на Председателя на ВКС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 2526 от 21.12.2015 г., постановено по в.т.д. № 4114 от 2015 г. на Софийски апелативен съд, търговско отделение, 11 състав, с което е потвърдено решение № 999 от 19.06.2015 г. по т.д.№ 553 от 2014 г. на Софийския градски съд, ТО, VI-2 състав. С първоинстанционното решение е признато за установено по искове, предявени на основание чл.422, вр. с чл.415, вр. с чл.124 ГПК, че [фирма] дължи на [фирма] на основание договор за банков кредит, продукт „Б. р. л.-плюс“ ВL2844 от 25.09.2006г. и анекси към него сума в размер на 244 651,19 лв., от която: изискуема главница в размер на 207 150,02 лв., ведно със законната лихва от 25.04.2013 г. до окончателното плащане; изискуема договорна лихва в размер на 35 633,30 лв., начислена за периода от 21.11.2011 г. до 24.04.2013 г. включително, такси в размер на 1 867,87 лв. за периода от 21.02.2011 г. до 24.04.2013 г., за които е издадена на 01.07.2013 г. заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК по гр.д.№18326 от 2013 г. по описа на Софийски районен съд.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК.
Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Твърди се, че от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото са следните посочени от касатора и уточнени от съда въпроси:
1. Представлява ли основание за недопустимост или неправилност на решението опорочаването на „случайния избор“ на съдия по делото ?
2. Следва ли да се уважи иск по чл.422 ГПК за установяване съществуването на вземане, по което липсват двустранно подписани от страните по договора документи, удостоверяващи ликвидността и изискуемостта на това вземане ?
3. След като договорът не е само двустранен, а в изпълнението по него участват и физически лица- авалисти на запис на заповед с цялото свое лично и семейно имущество- в качеството си на гаранти за плащане на задълженията по него- може ли да се счита, че наличието на неравностойни клаузи в такъв договор уврежда и техния интерес ?
4. Когато кредиторът е приел цената по извършване на публичната продан на ипотекираните в негова полза имоти, означава ли това, че за него е налице нов договор- даване вместо изпълнение и че продажбата на обезщетението по договора за кредит по приетата от него цена на продажба на обезщетението е окончателната престация по договора ? Означава ли, че продавайки обезщетението по договора на приетата от него цена, че това е и приетата от него нова цена на дълга в момента съгласно договора и че длъжникът не му дължи друго плащане по този договор ?
5. Следва ли да бъде оставено да влезе в сила съдебно решение, в което съдът поради естеството на делото и вероятно поради заложения в него и огромен материален интерес, не е счел за целесъобразно да се съобрази със съществуващата съдебна практика на ВКС и неговите решения ?
6. Счита ли се едно юридическо лице- страна по договор за кредит за редовно уведомено за предсрочната му изискуемост, когато доставката, извършена от частна куриерска фирма, не е направена на посочените в протокола за доставка място и лице, в случая управителя, отговорен по този договор и изрично посочен в договора като лице за контакт ?
7. Законосъобразно ли е да се приема от съд експертиза на вещо лице, основана на изготвени от неоторизирано отговорно лице „счетоводни справки“, които не са приети за доказателства и не са приложени по делото ?
8. Законосъобразно ли е да се приема от съд експертиза на вещо лице по делото, без в нея да са посочени и приложени копия на ползваните за целите на експертизата оригинални доказателства, двустранно подписани от страните документи, представени от ищеца и приети по делото като доказателства- вносни бележки, преводни нареждания и др. ?
9. Законосъобразно ли е решение, постановено в полза на ищец, който не е ангажирал годни доказателства по делото относно момента на изпадане на ответника в забава ?
10. Относима ли е разпоредбата на чл.301 от Търговския закон за „противопоставяне веднага“ към процедурата по чл.417 ГПК ?
11. Чие е задължението за осъществяване на контакт при изготвяне на експертиза по делото- на вещото лице или на ответника ?
12. Може ли да се счита за лишено от право на защита лице, на което е отказано от съд на втора инстанция да приеме представени с неговата жалба документи по делото, съзнателно укрити и с неотразени стойности от тях в изготвената от вещото лице съдебно-счетоводна експертиза по делото, на първа инстанция, въпреки че съгласно решението на втора инстанция, същите са „допустими и относими“, но представени „след настъпила преклузия“ ?
13. Означава ли укриването от страна на вещо лице и заинтересована страна на относими по делото доказателства за целите на изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза по делото настъпила за другата страна „преклузия“ за представяне на укритите доказателства с цел установяване на истината и на истинския размер на претенцията на ищеца ?
14. Законосъобразно ли е решение на въззивна инстанция, потвърждаващо първоинстанционното решение, в което не са конкретизирани по характеристики претенциите на ищеца, в т.ч. не се посочва кои точно /по размер, по падеж и по закъснение/ са претендираните от ищеца вноски за лихви, също и кои точно /по размер, по падеж и по закъснение/, са претендираните от ищеца вноски за главница ?
15. Законосъобразно ли е решение на въззивната инстанция в полза на ищец по двустранно подписан между страните последен анекс по договор, по който претенцията му към момента на обявяването му за предсрочно изискуем, не може да бъде еднозначно определена по законен начин ?
16. Нищожен ли е подписан между страните анекс по договор за кредит, съгласно който задължението на кредитополучателя не може да бъде еднозначно определено ?
17. Законосъобразна ли е претенция на ищец за дължими суми, при ненастъпил за тях падеж, към обявената от него дата на предсрочна изискуемост по кредита ?
18. Следва ли съдът да постановява решение в полза на ищец, който не е изрядна страна по договор ?
В писмен отговор от 06.07.2016 г. ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място] оспорва същата. Поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, респективно, че подадената касационна жалба е неоснователна.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по предварителния въпрос за наличие на основания за допускане на касационното обжалване счита следното: За да постанови обжалваното решение за потвърждаване решението на първоинстанционния съд за уважаване на предявения иск по чл.422, вр. с чл.415, вр. с чл.124 ГПК, въззивният съд е приел, че със сключения на 25.09.2006 г. между страните по делото договор за банков кредит, кредитодателят [фирма] е предоставил на [фирма] заем във формата на кредитна линия в размер на 180 000 лв. за посрещане на краткосрочни оборотни нужди, а кредитополучателят се е задължил да го ползва и върне заедно с дължимите лихви. От представените по делото писмени доказателства и заключетнието на назначената съдебно-счетоводна експертиза, съдът е приел за установено, че за периода от 29.09.2006 г. до 21.10.2012 г. по договора за кредит от длъжника са усвоени 465 758,28 лв., от които са погасени 258 608,26 лв. Кредитът е усвояван многократно в рамките на кредитния лимит от 180 000 лв. Непогасената част от главницата към 21.09.2007 г. възлиза на 180 000 лв., а за периода от 06.10.2009 г. до 21.10.2012 г. непогасените лихви са в размер на 28 758,28 лв. С анекс № 2 от 16.11.2010 г. е извършено преоформяне на задълженията на кредитополучателя в размер на 208 758 лв., като погасената част от преоформения кредит е общо в размер на 1 608,26 лв., а непогасената част от главницата, заедно с преоформената лихва е в размер на 207 150,02 лв. За процесния период са начислени и лихви в размер на общо 156 246,56 лв., от които 155 476,92 редовна лихва и 769,67 лв. лихва по просрочена главница. За периода от 07.10.2008 г. до 21.04.2013 г. по договора за кредит са начислени 6 697,69 лв. такси. Размерът на неплатените начислени такси по кредита е 1 867,87 лв. Последното осчетоводено плащане по кредита е от 03.05.2012 г., като са заплатени такси в размер на 96,82 лв. С уведомление от кредитора от 15.12.2012 г., получено от длъжника на 20.12.2012г., кредитът е обявен за предсрочно изискуем поради неплащане на 6 бр. погасителни вноски по главницата и 18 бр. погасителни вноски по лихвата, като забавата в плащането на дължимите вноски е 520 дни. Общият размер на отразените като платени суми по кредита е 355 314,24 лв., от които 258 608 лв.- главница, 91 876,16 лв.- лихва и 4 829,82 лв.- такси. Предвид на изложеното, въззивният съд е приел за установено, че считано от 20.12.2012 г., на основание чл.25 от договора за кредит и чл.9 от анекс № 2 към същия, [фирма] дължи цялата главница в размер на 207 150,02 лв., както и договорна лихва в размер на 35 633,30 лв. и 1 867,87 лв. такси.
Съдът е приел за неоснователни възраженията на ответника за нищожност на отделни клаузи от договора за кредит като неравноправни, тъй като кредитополучателят е юридическо лице- търговско дружество, по отношение на което разпоредбите на Закона за защита на потребителя са неприложими, а договорът за кредит е сключен с цел осигуряване на оборотни средства за търговската му дейност.
Неоснователни според съда се явяват и възраженията за нищожност на клаузи от договора поради накърняване на добрите нрави, тъй като не може да се направи обоснован извод, че клаузите за договорна лихва, обвързана от действащия базов лихвен процент, обявен от банката, и за такси според тарифата на банката, са договорени в нарушение на принципа на справедливостта и излизат извън присъщите на лихвата функции като цена за ползване на парична сума за определен период и на таксата, като цена за предоставяне на услуги, съпътстващи отпускането и обслужването на кредита.
С оглед тези мотиви на съда в обжалваното решение не е налице основание за допускане на касационното обжалване по нито един от посочените въпроси:
1. Първият поставен въпрос /представлява ли основание за недопустимост или неправилност на решението опорочаването на „случайния избор“ на съдия по делото/ е неотносим към настоящото дело, доколкото по него не е установено опорочаване на „случайния избор“ на съдия. Действително, извършен е нов избор на член от състава на въззивния съд, но съгласно правилата- защото този член от състава на съда междувременно е избран за съдия във ВКС и поради това е било недопустимо по-нататъшното му участие при разглеждане и решаване на делото като член от състава на въззивния съд.
2. Вторият поставен въпрос /следва ли да се уважи иск по чл.422 ГПК за установяване съществуването на вземане, по което липсват двустранно подписани от страните по договора документи, удостоверяващи ликвидността и изискуемостта на това вземане/ не е въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не е обусловил изводите на съда в обжалваното решение. В него съдът не е приел, че по делото липсват доказателства за установяване ликвидността и изискуемост на вземането, напротив- прието е, че такива доказателства са представени. Решението е основано на представените по делото писмени доказателства за дължимостта на вземането /договор за банков кредит, анекс към него, връчено на ответника уведомление за предсрочна изискуемост на задължението до договора за банков кредит и др./ и на заключение на съдебно-счетоводна експертиза, изготвена след проверка в счетоводството на ищеца и въз основа на всички своевременно представени по делото от страните писмени доказателства.
3. Третият поставен въпрос /след като договорът не е само двустранен, а в изпълнението по него участват и физически лица- авалисти на запис на заповед с цялото свое лично и семейно имущество- в качеството си на гаранти за плащане на задълженията по него- може ли да се счита, че наличието на неравностойни клаузи в такъв договор уврежда и техния интерес/ е относим към делото с оглед своевременно заявените от ответника възражения за нищожност на договора за банков кредит поради нарушение на Закона за защита на потребителите и с оглед произнасянето на въззивния съд по тези възражения. Предвид приетото в т.4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС, обаче, не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението по този въпрос, тъй като въпросът касае приложението на достатъчно ясни и ненуждаещи се от тълкуване правни норми- чл.1 и пар.13, т.1 от ДР на З., в които ясно е посочено, че З. урежда защитата на потребителите, а потребители по смисъла на този закон са само физическите лица, които придобиват стоки или ползват услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност или които действат извън рамките на своята търговска или професионална дейност. Именно в съответствие с точния смисъл на тези разпоредби, въззивният съд е приел, че ответникът като юридическо лице /О./ не се ползва от правата, предвидени за потребителите в З.. Що се отнася до авалистите по записа на заповед те не са посочени като ответници по предявения иск по чл.422 ГПК, поради което извън предмета на спора е дали те са потребители на услугата „ползване на банков кредит“ по смисъла на З. и дали договорът за банков кредит нарушава техните права като потребители.
4. Четвъртият поставен въпрос /когато кредиторът е приел цената по извършване на публичната продан на ипотекираните в негова полза имоти, означава ли това, че за него е налице нов договор- даване вместо изпълнение и че продажбата на обезщетението по договора за кредит по приетата от него цена на продажба на обезщетението е окончателната престация по договора ? Означава ли, че продавайки обезщетението по договора на приетата от него цена, че това е и приетата от него нова цена на дълга в момента съгласно договора и че длъжникът не му дължи друго плащане по този договор/ е неотносим към настоящото дело, по което няма даване вместо изпълнение, а осъществено принудително изпълнение на вземането по издадената заповед за незабавно изпълнение. Съобразно приетото в т.10 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк.д.№ 4 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС, при постановяване на решението си по чл.422 ГПК съдът не следва да взема предвид факта на удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение.
5. Петият поставен въпрос /следва ли да бъде оставено да влезе в сила съдебно решение, в което съдът поради естеството на делото и вероятно поради заложения в него и огромен материален интерес, не е счел за целесъобразно да се съобрази със съществуващата съдебна практика на ВКС и неговите решения/ не е въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, касаещ приложението и тълкуването на конкретна правна норма от значение за разрешаването на конкретния правен спор. Въпросът е общ, като дори не е посочено с коя съдебна практика не се е съобразил съда в обжалваното решение.
6. Шестият поставен въпрос /счита ли се едно юридическо лице- страна по договор за кредит за редовно уведомено за предсрочната му изискуемост, когато доставката, извършена от частна куриерска фирма, не е направена на посочените в протокола за доставка място и лице, в случая управителя, отговорен по този договор и изрично посочен в договора като лице за контакт/ не е въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК поради следното: Писмото- уведомление до ответното дружество за обявяване на предсрочната изискуемост на вземането е било представено от ищеца още с исковата молба. Ответното дружество не е оспорило този документ своевременно- с отговора на исковата молба. В отговора на исковата молба няма и възражение относно това, че предсрочната изискуемост на вземането не е настъпила поради невръчването на уведомление затова на ответника. Възражение, че няма валидно връчване на поканата- уведомление /тъй като тя е била връчена на съпругата на управителя на ответното О./ е направено за първи път едва в писмената защита на ответника от 19.03.2015 г. Тъй като съгласно чл.370 ГПК във връзка с чл.367, ал.2, т.5 ГПК ответникът е загубил правото да прави това възражение след отговора на исковата молба, въззивният съд не е следвало въобще да се произнася по въпроса дали заявлението е връчено по надлежен ред на ответното дружество. Тоест, въпросът не е включен в предмета на спора и не е следвало да обуславя изводите на съда в обжалваното решение.
7. Седмият поставен въпрос /законосъобразно ли е да се приема от съд експертиза на вещо лице, основана на изготвени от неоторизирано отговорно лице „счетоводни справки“, които не са приети за доказателства и не са приложени по делото/ по същество касае въпроса дали съдът може да основе решението си на заключение, което е изготвено по документи, които не са приети като доказателство по делото и които според ответника не са верни. Този въпрос е неотносим към настоящото дело, по което решението е основано на заключение на съдебно-счетоводна експертиза, изготвена въз основа на всички своевременно представени по делото от страните документи, чиято неистинност не е била доказана от ответника, както и въз основа на справка в счетоводството на ответника.
8. Осмият поставен въпрос /законосъобразно ли е да се приема от съд експертиза на вещо лице по делото, без в нея да са посочени и приложени копия на ползваните за целите на експертизата оригинални доказателства, двустранно подписани от страните документи, представени от ищеца и приети по делото като доказателства- вносни бележки, преводни нареждания и др./ също е неотносим към делото, по което, както бе посочено по-горе, заключението на експертизата е основано на посочените и приети като доказателства по делото писмени доказателства и на данните в счетоводството на ищцовата банка.
9. Деветият поставен въпрос /законосъобразно ли е решение, постановено в полза на ищец, който не е ангажирал годни доказателства по делото относно момента на изпадане на ответника в забава/ не е въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не е обусловил изводите на съда в обжалваното решение. Съдът не е приел, че искът е основателен, въпреки че ищецът не е ангажирал годни доказателства по делото относно момента на изпадане на ответника в забава, а напротив- приел е, че са представени доказателства за изпадането на ответника в забава.
10. Десетият поставен въпрос /относима ли е разпоредбата на чл.301 от Търговския закон за „противопоставяне веднага“ към процедурата по чл.417 ГПК/ е напълно неотносим към настоящото дело. Въпросът се поставя във връзка с мотивите на въззивния съд, че въпреки връчването на уведомлението за предсрочна изискуемост на вземането на съпругата на управителя на ответното дружество, то следва да се счита уведомено за настъпилата предсрочна изискуемост на основание чл.301 ТЗ, тъй като веднага след узнаването управителят не е възразил. Както бе посочено и по-горе /в мотивите по шестия поставен въпрос/, този въпрос не е от значение за изхода на спора, доколкото уведомлението за предсрочна изискуемост на вземането е било представено още с исковата молба и ответното дружество не е оспорило този документ своевременно- с отговора на исковата молба. В отговора на исковата молба няма и възражение относно това, че предсрочната изискуемост на вземането не е настъпила поради невръчването на уведомление затова на ответника. Оспорване е направено за първи път едва в писмената защита на ответника от 19.03.2015 г. Тъй като съгласно чл.370 ГПК във връзка с чл.367, ал.2, т.5 ГПК ответникът е загубил правото да прави това възражение след отговора на исковата молба, въззивният съд не е следвало въобще да се произнася по въпроса дали заявлението е връчено по надлежен ред на ответното дружество. Тоест, въпросът не е включен в предмета на спора и не е следвало да обуславя изводите на съда в обжалваното решение.
11. Единадесетият поставен въпрос /чие е задължението за осъществяване на контакт при изготвяне на експертиза по делото- на вещото лице или на ответника/ също не е въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като съдът не е основал решението си на него- не е приел, че ответникът има задължение да осъществи контакт с вещото лице, а е приел, че ответникът има задължение своевременно да представи намиращите се у него доказателства,които вещото лице да провери при изготвяне на заключението.
12. Дванадесетият поставен въпрос /може ли да се счита за лишено от право на защита лице, на което е отказано от съд на втора инстанция да приеме представени с неговата жалба документи по делото, съзнателно укрити и с неотразени стойности от тях в изготвената от вещото лице съдебно-счетоводна експертиза по делото, на първа инстанция, въпреки че съгласно решението на втора инстанция, същите са „допустими и относими“, но представени „след настъпила преклузия“/ е свързан с приложението и тълкуването на чл.266, ал.2 и ал.3 ГПК за допускане на нови доказателства пред въззивната инстанция. По този въпрос има постановена задължителна съдебна практика /например Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС и решения, постановени по реда на чл.290 ГПК по приложението на чл.266 ГПК/, в която е прието, че пред въззивния съд могат да се допускат и събират само доказателства за нововъзникнали обстоятелства; доказателства, за които страната не е могла да узнае, да посочи и представи до подаване на жалбата, съответно до изтичане на срока за подаване на отговор и доказателства, които не са били допуснати от първоинстанционния съд поради процесуални нарушения. Обжалваното решение не противоречи на тази съдебна практика. В съответствие с нея с определение от 30.11.2015 г. въззивният съд правилно не е приел представените с въззивната жалба нови доказателства /тъй като те не са нововъзникнали или такива, за които ответното дружество е узнало след подаване на жалбата/ и не е допуснал нова експертиза /тъй като отказът на първоинстанционният съд да допусне такава нова експертиза не представлява процесуално нарушение/.
13. Тринадесетият поставен въпрос /означава ли укриването от страна на вещо лице и заинтересована страна на относими по делото доказателства за целите на изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза по делото настъпила за другата страна „преклузия“ за представяне на укритите доказателства с цел установяване на истината и на истинския размер на претенцията на ищеца/ също не е въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като въззивният съд не е приел, че има укриване от страна на вещото лице и ищеца на относими към спора доказателства, а че ответникът не е представил в срока по чл.370 ГПК доказателствата, на които основава възраженията си.
14. Четиринадесетият поставен въпрос /законосъобразно ли е решение на въззивна инстанция, потвърждаващо първоинстанционното решение, в което не са конкретизирани по характеристики претенциите на ищеца, в т.ч. не се посочва кои точно /по размер, по падеж и по закъснение/ са претендираните от ищеца вноски за лихви, също и кои точно /по размер, по падеж и по закъснение/ са претендираните от ищеца вноски за главница/ е свързан с редовността на исковата молба и съответно с допустимостта на постановено по тази искова молба решение, а не с неговата правилност. Настоящата инстанция счита, че претенцията на ищеца е достатъчно ясно и конкретно посочена в исковата молба и няма вероятност за недопустимост на решението. Поради това няма и основание за допускане на касационно обжалване по този въпрос.
15. Петнадесетият поставен въпрос /законосъобразно ли е решение на въззивната инстанция в полза на ищец по двустранно подписан между страните последен анекс по договор, по който претенцията му към момента на обявяването му за предсрочно изискуем, не може да бъде еднозначно определена по законен начин/ също не е въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не е обусловил изводите на съда в обжалваното решение. Съдът не е приел, че претенцията по анекса към договора за кредит към момента на обявяване на кредита за предсрочно изискуем не може да бъде определена по законен начин.
16. Шестнадесетият поставен въпрос /нищожен ли е подписан между страните анекс по договор за кредит, съгласно който задължението на кредитополучателя не може да бъде еднозначно определено/ също не е въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не е обусловил изводите на съда в обжалваното решение. Съдът не е приел, че задължението на кредитополучателя по анекса към договора не може да бъде еднозначно определено.
17. Седемнадесетият поставен въпрос /законосъобразна ли е претенция на ищец за дължими суми, при ненастъпил за тях падеж, към обявената от него дата на предсрочна изискуемост по кредита/ също не е въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като съдът не е основал решението си на него. Напротив, приел е, че е настъпила предсрочната изискуемост на кредита, поради което претендираните суми се дължат.
18. Осемнадесетият поставен въпрос /следва ли съдът да постановява решение в полза на ищец, който не е изрядна страна по договор/ е напълно неотносим към настоящото дело, по което не е доказано ищецът да е неизрядна страна по договора.
Обобщено, повечето от поставените въпроси представляват касационни оплаквания по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, които са различни от основанията за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и подлежат на преценка в производството по разглеждане на касационната жалба след допускането й до касация, а не в стадия за селектиране на касационните жалби в производството по чл.288 от ГПК.
С оглед на всичко гореизложено, касационното обжалване на решението на Софийския апелативен съд не следва да бъде допускано.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2526 от 21.12.2015 г. по в.т.д.№ 4114 от 2015 г. на Софийски апелативен съд, търговско отделение, 11-ти състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.