О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 617
София, 06.07.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 30 юли две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 449/2009 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Р. С. Д. против решение № 312/10.12.2008г., постановено по гр.д. № 2217/2006г. на СГС, с което е оставено в сила решение от 07.04.2006г. по гр.д. № 6655/2004г. на Софийски РС. С последното е отхвърлен иска по чл. 108 от ЗС, предявен от касаторката против И. Т. С. и С. П. С. за предаване на собствеността и владението върху апартамент № Т на мансарден етаж с площ 37,27 кв.м., състоящ се от кухненски бокс, дневна-столова и сервизни помещения, ведно с 2,01% от общите части на сградата и правото на строеж, находящ се в жилищната сграда в гр. С., на бул. “. № 13, построена в УПИ *Х-12, кв. 7а.
За да постанови това решение, въззивният съд е приел за установено следното: С н.а. № 146,т.LLХІV /19.10.1994г. на ЕТ “Е” е учредено право на строеж на предвидената за застрояване масивна сграда в парцел ****Х-12 от кв. 7б без тези, за които собствениците си запазват правото на строеж. С н.а. № 88,т.LLXXXV/1996г. ЕТ продава на Р. Г. К. правото на строеж за апартамент тип мезонет № 17 на две нива в подпокривното пространство, с площ на първо ниво 155 кв.м. и площ на второ ниво 140,51 кв.м. и 13,272% от общите части на сградата. Предприятието на ЕТ се продава на “Е” ООД с договор от 26.04.1999г. Това дружество продава правото на строеж за обекти от предвидената за изграждане сграда с н.а. № 149,т.116/11.07.2000г. на “Н” ООД. Между обектите, изградени в груб строеж е и апартамент мезонет на първи и втори мансарден етаж на “Н” ООД. Архитектурен проект, по който са сключени тези сделки не се съхранява. Последното дружество преобредател изготвя екзикутиви за нова конструкция на сградата и ново архитектурно разпределение, одобрен на 27.03.2001г., с които не се предвиждат мезонети на последните два етажа, а нови четири апартамента, чиято обща площ е по-голяма от площта на двата бивши мезонета. На тяхно место и с присъединена допълнителна площ са изградени съобразно предвижданията в новия проект четири апартамента. Те са продадени от дружеството на П. С. М. с н.а. № 7,т.І/18.01.2002г., единия от които е процесния, прехвърлен от него на ответниците с н.а. № 193т.V/24.11.2003г.. Ищцата се позовава на нот. акт № 68,т.ІІІ/22.05.2001г., с който Р. Г. К. й е продала изградения в груб строеж мезонет № 1* е изградил само първите два етажа от сградата, а последното дружество е изградило изцяло сградата и я е довършило в периода 2000г. – 2001г. по одобрените екзикутиви. Въззивния съд е намерил за основателно възражението на ответниците за нищожност на сделката поради липса на предмет, като е приел, че към момента на сключване на продажбата, на която се позовава ищцата не се установява да е имало изграден обект в груб строеж, защото не е констатирано това съгласно изискването на чл. 181, ал.2 от ЗУТ.
Касационната жалба против това решение е постъпила в срок, изхожда от процесуално лигитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима. Не е налице и отрицателната предпоставка за допустимост, предвидена в чл. 280, ал.2 от ГПК до колкото обжалваемият интерес е действителната стойност на вещното право, предмет на обжалваното решение, а тя е над 1000 лв.
Формулираните в касационната жалба основни материално правни въпроси са действителна ли е продажбата на обект, изграден в груб строеж, ако не е съставен протокол на общинската /районната/ администрация за констатиране завършване на сградата в груб строеж, съгласно изискването на чл. 181, ал.2 от ЗУТ и може ли да се приеме, че се касае за продажба на бъдеща вещ, която е действителна съобразно практиката на ВКС. Жалбоподателката обосновава допускането до касация с това, че тези материално правни въпроси са разрешени в противоречие с практиката на ВКС – Р № 364/18.05.2004г. по гр.д. № 634/2003г.ІІ гр.о., Р№ 1172/25.12.1985г. на І гр.о. Р№ 1029/337/1999г. І гр.о., което е основание за допускане до касация по чл. 280, ал.1 т.1 от ГПК. Навежда като основание за допускане и основанието по т.3 от същия текст, като счита, че разрешаването на въпроса за приложението на чл. 181 от ЗУТ е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответниците по касация оспорват допускането на касационно обжалване поради това, че не са налице основанията по чл. 280, ал.1 т.1 и 3 от ГПК.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Първият повдигнат с касационната жалба материално правен въпрос е ирелевантен за спора. Действително продажбата на бъдеща вещ е действителна сделка, тъй като този договор е консенсуален и се счита сключен от момента на постигане на съгласието, а ако вещта, не бъде предадена, защото все още не съществува, това е основание за разваляне на договора. Предаването на вещта във вида, в който е договорено е задължение на продавача, неизпълнението на което е основание за разваляне на договора. От данните по делото обаче е ясно, че нито към момента на сключване на сделката, на която се позовава ищцата –.05.2001г. нито в по-късен момент ще възникне обект с характеристиките, които е описан в нотариалния акт – мезонет на две нива, защото към този момент вече е одобрен новия проект с екзикутивите – на 27.03.2001г., който не предвижда изгжраждане на такъв обект и този нов проект е реално реализиран. Следователно към 22.05.2001г. не съществува нито реално мезонет № 17 на две нива като обект на собственост, нито право на строеж за такъв обект, а такава вещ няма да възникне и за в бъдеще. В този смисъл изводът на въззивния съд, че сделката е с невъзможен предмет, кореспондира на доказателствата. Той обаче не е в противоречие с постоянната практика, че продажбата на бъдеща вещ е действителна сделка, тъй като в случай няма продажба на бъдеща вещ, а на несъществуващ нито правно, нито фактически обект. В този смисъл не е налице първото основание за допускане до касация, предвидено в чл. 280, ал.1 т.1 от ГПК.
Втория въпрос касае тълкуването и приложението на чл. 181, ал.2 от ЗУТ. Съгласно тази норма след завършването на сградата в груб строеж, констатирано с протокол на общинската (районната) администрация, предмет на прехвърлителна сделка може да бъде построената сграда или самостоятелни части от нея. Нормата съществува от приемането на ЗУТ, като в първоначалната й редакция се определя само, че констатирането става по реда на чл. 159 от ЗУТ. Към момента на сключване на сделката, на която се позовава ищцата, ЗУТ е действал, както и първата редакция на този текст. Тази правна норма обаче не е непълна, или неясна, което да налага тълкуването й с оглед точното прилагане на закона и за развитието на правото. В конкретния случай изхода от спора не зависи от начина, по който се тълкува тази норма, защото не се касае за прехвърляне на съществуващ обект на собственост, чието реално изграждане в груб строеж следва да се констатира от общинската, респективно районната администрация, а предмет на сделката е бил обект, за който не съществува право на строеж към момента на сключването й, защото е одобрен по-рано нов проект, а и реално на место такъв обект не е бил изграден, а са изградени други обекти. Така извода на съда, че предмет на прехвърляне е невъзможен предмет на собственост, поради което продажбата с ищцата е нищожна на основание чл. 26, ал.2 от ЗЗД не зависи от тълкуването и прилагането на чл. 181 от ЗУТ. Следователно формулирания втори материално правен въпрос не е релевантен за спора, а и нормата не е неясна, или непълна, поради което не се нуждае от тълкуване и затова не е налице основанието по чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК за допускане до касационно обжалване.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 312/10.12.2008г., постановено по гр.д. № 2217/2006г. на СГС по касационна жалба, подадена от Р. С. Д.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: