ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 619
[населено място], 07.12.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на двадесети ноември две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева ч.т.д. № 2354/2017 година.
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на [фирма], [населено място], против протоколно определение от 14.06.2017 г. по т.д. № 1714/2017 г. на Софийски апелативен съд, с което на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК е спряно производството по делото.
Ответникът по частната жалба – [фирма], [населено място], не е завил становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
С определението, предмет на обжалване, състав на Софийски апелативен съд, е спрял производството по т.д. № 1714/2017 г., до приключване с влязъл в сила съдебен акт на т.д. № 1988/2017 г. на СГС, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. За да постанови този резултат, решаващият състав е приел, че е налице преюдициалност между двете дела, като обуславящият характер на цитираното дело на Софийски градски съд, е следствие от предмета му, а именно нищожността на договора за наем, от който ищецът извежда спорното си право и в производството пред въззивния съд.
Частната жалба е неоснователна.
Основанието по чл. 229, ал. 1, т.4 ГПК за спиране на делото е приложимо, когато в същия или друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора. В хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, спирането се налага заради връзката на преюдициалност между делата, при която решението по едното дело ще е обуславящо за решаването на спора по другото дело, тъй като ще формира сила на пресъдено нещо относно право или правоотношение, релевантно за признаването или отричането на спорното право, предмет на подлежащото на спиране дело. В случая, изводът на Софийски апелативен съд, че правилното разрешаване на спора по висящото пред него дело е обусловено от изхода на спора по образуваното пред Софийски градски съд т.д. № 1988/2017 г., е законосъобразен. Предмет на иска по чл. 233, ал. 1 ЗЗД е облигационното право на ищеца – наемодател да претендира от ответника – наемател предаване на вещта /недвижим имот/, предоставена за ползване със сключения на 01.09.2006 г. договор за наем, като последица от твърдяното в исковата молба разваляне на договора и прекратяване на наемното правоотношение. Или ищецът обосновава правото, чиято защита предявява с договора за наем. Следователно, самостоятелно упражненото право на иск за установяване нищожност на този наемен договор ще има преюдициално значение спрямо иска за защита на право, произтичащо от същия договор. Без правно значение в случая е обстоятелството, че като правозащитно възражение с отговора на исковата молба в предмета на спор е въведена именно такава твърдяна нищожност. Начинът, по който едно лице ще защитава свое накърнено право предполага негов избор и ако както е в случая, същото иска да обвърже със силата на пресъдено нещо другата страната с изрично установена нищожност на договора, от който тя черпи права, то упражняването на това нейно право не влиза в противоречие с обстоятелството, че е направила и правозащитно възражение по друг повдигнат съдебен спор.
Правно необосновано е разбирането на жалбоподателя за това, че в случая, с оглед поддържаното основание за нищожност на договора- а именно, че ответникът като собственик на имота не може да бъде и негов наемател, предполага недопустимо въвеждане в предмета на иска по чл.233 ЗЗД на възражение за собственост, респективно на повдигнат спор за собственост. В тази връзка, въпреки изрично посоченото, че всъщност това основание е въведено именно във връзка с поддържана нищожност на наемния договор, страната е развила своите доводи, че в това производството не следва да бъдат слушани възражения, свързани с правото на собственост, тъй като наемния договор предполага облигаторна връзка между страните, и поради това установяване правото на собственост няма никакво значение за него. Този довод е ирелевантен. В случая правото на собственост се свързва единствено с нищожността на наемния договор, като неговата действителност е от решаващо значение за уважаване на търсената защита на право по чл.233 ЗЗД, тъй като рефлектира пряко върху съществуването на облигационната връзка.
Следователно, след като решението по иска с правно основание чл. 233, ал. 1 ЗЗД е обусловено от изхода на спора по установителния иск за нищожност на наемния договор и като е мотивирал така своите действия и е спрял производството по иска с правно основание чл. 233, ал. 1 ЗЗД, Софийски апелативен съд не е нарушил закона, поради което неговото определение следва да бъде потвърдено
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВРЪЖДАВА протоколно определение от 14.06.2017 г. по т.д. № 1714/2017 г. на Софийски апелативен съд, с което е спряно производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключване с влязъл в сила съдебен акт на т.д. № 1988/2017 г. на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: