О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 62
Гр.София, 23.01.2019 година
Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия Второ отделение в закрито заседание на двадесет и първи януари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
изслуша докладваното
от съдията СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
частно търговско дело № 2542/2018 г.
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „ДИСИ КЕМ КОМПАНИ“, Република Сейшели, срещу определение № 412/27 юни 2018 г. по в.ч.т.д.№ 596/2017 г. на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено определение № 305 / 24 юли 2017 г. по т.д.№ 104/2016 г. на Окръжен съд Силистра. С първоинстанционното определение е прекратено производството по делото по иск с правно основание чл.694 ТЗ поради неизпълнение указанията на съда за внасяне възнаграждение за особен представител на ответното дружество – длъжник „Брос холдинг“ АД, в несъстоятелност. В касационната частна жалба на ищеца се поддържа, че обжалваното определение на въззивния съд е недопустимо и евентуално неправилно по съображения за нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В изложение по чл.284 ал. 3 т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280 ал. 1 т.1 и т. 3 ГПК по отношение на определения за значим за изхода на спора правен въпрос допустимо ли е прилагането на разпоредбата на чл.47, ал.6 ГПК спрямо търговци предвид специалната норма на чл.50 ГПК. Жалбоподателят се позовава на очевидна неправилност на въззивния акт.
В отговор на частната касационна жалба ответникът по касация „Брос холдинг“ АД, в несъстоятелност, и третото лице-помагач „Банка ДСК“ АД не са взели становище по нея.
„ОББ“ АД, трето лице-помагач, изразява становище, че същата е недопустима.
След преценка на данните по делото и доводите на страните Върховният касационен съд, 1 състав на Второ т.о. намира следното:
Частната жалба е подадена в срок от заинтересована легитимирана страна срещу подлежащо на непряк касационен контрол валидно и допустимо въззивно определение на Варненския АС, с което е оставена без уважение частна жалба срещу определение, преграждащо развитието на делото, постановено от Силистренския ОС. Нередовностите й са отстранени, поради което се явява процесуално допустима.
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че Силистренският окръжен съд е сезиран с установителен иск, предявен по реда на чл.694 ТЗ на 12 април 2014 г. Първоинстанционният съд е приел, че обявеното в несъстоятелност ответно АД следва да бъде представлявано в производството от особен представител, назначен по реда на чл.29 ГПК, поради участие на синдика в производството съгласно чл. 694 ал.4 ТЗ на самостоятелно основание. Преди завеждането на иска правомощията на органите на длъжника са прекратени и за заличени в Търговския регистър имената на членовете на СД. Поради невнасяне на определеното от съда възнаграждение за особен представител в указания от него срок и размер производството по делото законосъобразно е прекратено по преценка на въззивния съд. Същият е заключил, че определението на Силистренския ОС е правилно и следва да бъде потвърдено.
Предвид възпроизведените решаващи мотиви на Варненския апелативен съд настоящият съдебен състав приема, че формулираният от частния касатор процесуалноправен въпрос по прилагане нормата на чл.47 ал.6 ГПК и възможността за назначаване на особен представител на разноски на ищеца при призоваване и връчване на търговец чрез залепване не е обсъждан в обжалваното определение от 27.06.2018 г., според което основание за назначаване на особен процесуален представител на ответника е противоречие в интересите между представляван и представител по чл.29 л.4 ГПК. Въпросът относно начина на призоваване на ответника при невъзможност да бъде намерен на адреса по чл.47 ГПК е хипотетично зададен, въобще не е обсъждан и не е обусловил изхода на спора по конкретното дело, поради което не следва да бъдат обсъждани сочените в изложението допълнителни селективни основания.
Не е налице и твърдяната „ОЧЕВИДНА НЕПРАВИЛНОСТ“ по смисъл на чл.280 ал. 2 ГПК. Обжалваното въззивно определение не е постановено нито в явно нарушение на закона и прилагане на правна норма в нейния противоположен смисъл, нито е очевидно необосновано с оглед правилата на формалната логика.
Останалите случаи на евентуална необоснованост, произтичащи от неправилното възприемане на фактическата обстановка или от необсъждането на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и взаимна логическа обвързаност са предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл.280 ал.1 ГПК.
По изложените съображения следва да се приеме, че жалбоподателят не установява сочените от него предпоставки за достъп до касационен контрол.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, 1 състав на Второ т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно определение № 412/27.06.2018 г. на Варненския апелативен съд, постановено по ч.т.д.№ 596/2017 г. по описа на същия съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: