О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.620
гр. София, 04.10.2011
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на двадесет и седми септември, две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
Б. БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Б. Балевски търговско дело №258/11 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на „Д.-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕАД-С. срещу решение №217 от 16.11.2010 г. по гр.д. №90/2010 г. на Апелативен съд-Велико Т., с което е потвърдено решение №55/05.07.2010 г. на Търновски РС, с който е осъден касаторът да заплати на [фирма]-с.Е., [община] , обл. Ст.З. сумата от 32 597,02 лева-застрахователно обезщетение и 13 028,06 лева-лихва за забава върху горната сума за периода от 14.06.2006 г. до датата на предявяване на иска-23.03.2009 г., ведно със законните последици.
Излагат се доводи и оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното въззивно решение и се иска отмяната му и произнасяне по същество в насока отхвърляне на исковете.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че наведеният като обуславящ правен въпрос:за допустимостта въззивният съд да игнорира една част от доказателствата по делото за сметка на други, е разрешен в обжалваното съдебно решение в противоречие с друго влязло в сила съдебно решение :Р. от 01.12.2008 г. по гр.д. № 2763/2008 г. на СГС, ІV.в отд. – основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.2 от ГПК.
Ответникът по касационната жалба не изразява становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на всеки един от двата иска е над 10 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното въззивно решение, въззивният съд е приел на базата на два броя застрахователни полици издадени от страна на ответника и протокол за ПТП, че процесното МПС-влекач и полуремаркето към него са застраховани по имуществена застраховка „Автокаско” при ответника в полза на ищцовото дружество-техен собственик. Съгласно приетия протокол за ПТП, същите са претърпяли такова на 10.06.2006 г. на указаните в протокола място и време. Вида и размера на причинените материални вреди, съдът е приел за доказани от заключението на автотехническата експертиза , в която вещото лице въз основа на протокол за самото ПТП и протоколите с опис на вида и броя на отделните щети,които протоколи са изготвени при огледа от страна на представители на самия ответник-застраховател, е дал заключение за възможната причинна връзка между описаните и претендирани за обезщетяване вреди на влекача и ремаркето и описаното в протокола ПТП. Съдебният състав е изложил мотиви за това, че кредитира именно становището на вещото лице, като професионално и обективно и подкрепено от показанията на свидетелите на ищеца за сметка на показанията на разпитаните двама свидетели на ответната страна, които не разполагат със специална квалификация даваща им възможност да преценят спорната причинна връзка между самото ПТП и настъпилите от него повреди върху застрахованите П..
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, жалбоподателят -ответник по иска повдига като обуславящ изхода на спора процесуалния въпрос за допустимостта въззивният съд да игнорира една част от доказателствата по делото за сметка на други и в следствие да достигне до погрешни изводи за наличие на причинно- следствена връзка на механизма на ПТП с вида и размера на претендираните за обезщетяване вреди. Позовава се на твърдението, че обжалваното съдебно решение противоречи по този въпрос на друго влязло в сила съдебно решение :Р. от 01.12.2008 г. по гр.д. № 2763/2008 г. на СГС, ІV-в отд., за да обоснове основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.2 от ГПК.
Съгласно т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. Жалбоподателят е формулирал цитирания вече конкретен процесуалноправен въпрос, който е съотносим към предмета на спора, доколкото касае въпроса за обсъждането на всички доказателства във връзка установяване на конкретните релевантни за спора факти и тяхната преценка въз основа на закона. В настоящия случай, съдът е изложил мотиви за това, че кредитира именно становището на вещото лице в приетото от него заключение като професионално и обективно и подкрепено от показанията на свидетелите на ищеца за сметка на показанията на разпитаните двама свидетели на ответната страна, които не разполагат със специална квалификация, даваща им възможност да преценят спорната причинна връзка между самото ПТП и настъпилите от него повреди върху застрахованите П.. Твърдяното от касатора противоречие по релевирания като обуславящ изхода на спора правен въпрос при произнасянето на обжалваното въззивно решение и соченото като противоречащо на него и цитирано по –горе решение на друг съд / Р. от 01.12.2008 г. по гр.д. № 2763/2008 г. на СГС, ІV.в отд./, копие от което е приложено към касационната жалба не се установява. Последното решение представлява казуална практика на съдилищата по смисъла на чл.280 ал.1, т.2 ГПК. В него, обаче, се третира въпросът, дали протоколът за ПТП доказва по категоричен начин конкретния механизъм на самото ПТП по конкретния спор, който въпрос е различен от този по настоящия казус.
По изложените съображения, съдът счита, че не е налице основание по чл.280 ал.1, т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №217 от 16.11.2010 г. по гр.д. №90/2010 г. на Апелативен съд-Велико Т..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.