О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 621
София, 05.07.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр. дело № 232 / 2010 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 73 от 18.03.2009 г. по гр.д. № 128/ 2007 г. на В. районен съд, оставено в сила с решение № 536 от 11.11.2009 г. по гр.д. № 492/ 2009 г. на Окръжен съд П. е отхвърлен иска, предявен от ищците- правоимащи по ЗСПЗЗ за възстановяване на бивши земеделски земи, против ответника “Национална електрическа компания” ЕАД за собствеността и предаване владението на недвижим имот- ливада от 3690 кв.м. в гр. В., местността “К”, пл. № №* в кв. 408 по плана на града.
Ищците са подали касационна жалба срещу решението на въззивния съд, като поддържат оплаквания за необоснованост и нарушение на материалния и процесуалния закон. Считат, че са доказали правото си на собственост върху претендирания имот, а решението на поземлената комисия, с което им е отказано възстановяване, намират за неправилно.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК поддържат, че съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос относно приложението на чл.108 ЗС, а решението му е в противоречие с практиката на ВКС, което следва да се счита като позоваване на хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК като основание за допускане на касационното обжалване.
От данните по делото е установено, че е предявен ревандикационен иск за имот, който представлява бивша земеделска земя и е под режима на ЗСПЗЗ. По отношение на имота има издадени две решения на поземлената комисия, като с първото имотът е възстановен в полза на ищците- р. № 2390/ 4.06.96г., а с второто, издадено по реда на чл.14, ал.7 ЗСПЗЗ на 30.10.1996г е постановен отказ от възстановяване, тъй като имотът е застроен, попада в строителните граници на населеното място и се стопанисва от предприятие “Я”- т.е. поради наличие на условията по чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ. Второто решение не е обжалвано от ищците и е влязло в сила.
С оглед на тези данни съдът приел, че ищците не се легитимират като собственици на имота към настоящия момент и затова отхвърлил предявения иск.
Преценен спрямо изложеното дотук, поставеният от касаторите въпрос за приложението на чл.108 ЗС следва да се уточни в смисъл, че решаващо за делото е дали при така постановените решения от поземлената комисия ищците се легитимират като собственици на имота.
От представените по делото решения на отделни състави на ВКС обаче не може да се приеме, че даденото от въззивния съд разрешение е в противоречие с практиката на ВКС. Вярно е точно обратното- решението е в съгласие с трайната практика на ВКС и съдилищата, че само положителното решение на поземлената комисия, с което един имот се възстановява, може да легитимира ищците за предявяване на ревандикационен иск. В случая ищците не разполагат с такъв титул за собственост, тъй като с последното решение на поземлената комисия им се отказва възстановяване на имота поради наличието на хипотезата на чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ. Ищците не са обжалвали решението и то е влязло в сила. След като не са упражнили правата си по предвидения в закона ред /чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ / за обжалване на решението, те не могат да предизвикат проверката му чрез предявяване на ревандикационен иск, нито могат да се позоват на първото положително решение, тъй като то е отменено по реда на чл.14, ал.7 ЗСПЗЗ. Тази практика на ВКС е обобщена в ТР № 1/ 1997 г.и ТР № 2/ 1996 г. на ОСГК на ВКС и се следва трайно от съдилищата, като е съобразена и от въззивния съд по настоящото дело.
По изложените съображения следва да се приеме, че не е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т. 1 ГПК и затова и на основание чл.288 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 536 от 11.11.2009 г. по гр.д. № 492/ 2009 г. на Окръжен съд- П.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: