6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 623
София, 23.07.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети май през две хиляди и деветнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1008 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на „Джи ес евро България“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в [населено място], представлявано от управителя С. С., чрез адв. В. Г., против решение № 6821 от 1 ноември 2018 г., постановено по в.гр.д. № 9165/2018 г. по описа на Софийския градски съд, с което се отменя решение № 359904 от 13 март 2018 г., постановено по гр.д. № 45510/2017 г. по описа на районния съд в гр. София за отхвърляне на предявените от И. И. П.-С. искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ против дружеството, и вместо това уволнението на П.-С., извършено със заповед от 11.04.2017 г., е признато за незаконно и е отменено, и П.-С. е възстановена на работа на заеманата преди уволнението длъжност „мениджър продажби“, и в тежест на дружеството са присъдени такси и разноски.
В касационната жалба се твърди, че решението е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Поддържа се, че съвкупната преценка на доказателствата по делото и последователно извършените от работодателя действия установяват, че действителната воля на дружеството е за оптимизиране на работния процес. Изтъква се, че към момента на изготвяне на доклада за оптимизация на работата в дружеството са съществували две щатни бройки за длъжността на ищцата, по отношение на които е имало различни изисквания за образование и квалификация, което поставя служителите в неравностойно положение, и във връзка със специфичния характер на работата с медицинска техника, оборудване и материали, е предприето да се променят изискванията за заемане на длъжността – необходимо е висше медицинско образование или висше техническо образование с изучаване на медицински технологии, апаратура или друг вид медицинска техника, а активната комуникация с чуждестранни клиенти и доставчици налага владеене на немски или английски език; тъй като в отсъствие на управителя или по негово възлагане служителите на тази длъжност имат правомощие за водене на преговори, сключване на сделки, както и да представляват дружеството пред клиенти и институции, длъжността стои по-високо в йерархията от останалите длъжности при работодателя. Във връзка с притежаваното от ищцата висше образование магистър по публични финанси и липсата на удостоверение за владеене на чужд език, на ищцата е дадена възможност да предприеме необходимото, за да отговори на по-високите изисквания за длъжността, а възможната за нея длъжност „мениджър-ключови клиенти“ е по-ниско в йерархията от заеманата от ищцата. Според касатора, в работата на ищцата са установени редица неточности и пропуски, а за периода на работа от домашния адрес на ищцата до работодателя достигнали сведения за нейна работа и за конкурент, от което могат да произтекат вреди за дружеството. Касаторът оспорва да е оборена неговата добросъвестност при упражняване на правото му да прекрати трудовия договор, като целенасочено е променил изискванията за заемане на длъжността, което не се установявало от съвкупният и последователен прочит на доказателствата и хронологията на събитията. Сочи се, че работодателят не е имал воля да прекрати трудовото правоотношение с ищцата, а е дал възможност да предприеме необходимото, за да отговори на по-високите изисквания за длъжността, и е предоставена възможност за работа от домашния й адрес. Оспорва се и наличието на намерение да се закрие щатната бройка на процесната длъжност, като не е установен интерес на работодателя да не извърши подбор по чл. 329, ал. 1 КТ, тъй като резултатът от подбора би бил същият – на работа да остане по-квалифицираният служител, както е и станало. Посочено е и че предвид влошените отношения между страните за работодателя е отпаднал и интересът ищцата да бъде назначена на по-нискостоящата длъжност „мениджър-ключови клиенти“. Обстоятелството, че към датата на утвърждаване на новата длъжностна характеристика за длъжността за нея има посочена една щатна бройка, се обяснява с липсата на друг служител, който да отговаря на новите изисквания. Накрая се твърди, че цитираната от въззивния съд практика на ВКС е интерпретирана превратно. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поставят правни въпроси, чийто отговор се търси в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и се твърди, че обжалваното решение е очевидно неправилно.
Ответницата И. И. П.-С., представлявана от адв. Ц. М., в отговор на касационната жалба излага доводи както за липсата на основание за допускане на касационното обжалване, така и за неоснователността на жалбата по същество.
Въззивният съд взема предвид установените по делото факти: за заеманата от ищцата длъжност изискването по длъжностната характеристика за притежавано образование е висше, както и да притежава основни минимални познания по анатомия, и е препоръчително да има познания по ортопедия, травматология и хирургия, както и добро владеене на английски език и др.; от м. 11.2016 г. на ищцата е определено ново работно място – домашният й адрес; с доклад от м. 09.2016 г. са установени разлики в изискванията за образование и квалификация за длъжността „регионален мениджър продажби“ за двамата назначени служители; утвърдена от 08.02.2017 г. нова длъжностна характеристика за длъжността с изисквания за заемането й висше медицинско образование, степен магистър и/или висше образование по специалност „медицинска техника“, степен магистър, и добро владеене на английски език – ниво А1 съобразно Европейската езикова рамка, и др.; уведомление до ищцата от 04.04.2017 г. да представи съответните документи за налично образование и владеене на език; прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ; в действащото към момента на прекратяване на трудовото правоотношение щатно разписание фигурира само една бройка за длъжността „мениджър продажби“. Предвид основното поддържано от ищцата основание за незаконност на уволнението, изразило се в злоупотреба с право от страна на работодателя, въззивният съд приема, че работодателят има право да променя с щатното разписание и длъжностните характеристики изискванията за образование и/или квалификация за определена длъжност, когато същите не са определени в нормативен акт, и волята му в този случай е подчинена само на неговата суверенна преценка, но при въведен довод за злоупотреба с право или дискриминационен подход, може да бъде осъществен съдебен контрол за законосъобразност на уволнението – дали изменението в изискванията за заемане на длъжността е въведено с оглед нуждите на работата и в този смисъл дали работодателят е действал добросъвестно, като съдебният контрол се съобразява изцяло с конкретните факти и обстоятелства. Счетено е за доказано, че промяната в изискванията за образование и професионална квалификация е извършена от компетентен орган, като обективно ищцата не отговаря на новите изисквания за заемане на процесната длъжност. Преценката на доказателствата по делото е довела съда до заключението, че наред с промяната на изискванията за заемане на процесната длъжност, работодателят е закрил едната от двете щатни бройки по щатното разписание за същата длъжност, поради което е налице съкращаване в щата, а изискванията за образование и професионална квалификация и допълнителното такова за владеене на чужд език на определено ниво за съкратената вече длъжност са въведени единствено с цел да се избегне извършването на подбор по критериите на чл. 329, ал. 1 КТ между ищцата и другия служител, заемащ същата длъжност, поради което е прието, че е установено желание на работодателя чрез законово допустими средства да постигне единствена цел – прекратяване на трудовия договор с конкретен служител.
Касационният съд приема, че поставените от касатора въпроси не обосновават допускането на касационното обжалване.
На първо място се пита при наличие на уволнителните основания по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ и чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ подлежи ли на съдебен контрол преценката на работодателя на кое от двете основания да извърши уволнението, когато от конкретните факти и обстоятелства по делото се установява нуждата от изменение в изискванията за заемане на длъжността, а в хода на процеса съдът е установил другото основание по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ. Отрицателният търсен от касатора отговор на въпроса не може да бъде постигнат предвид казуалния контекст на конкретния спор, в който е въведено твърдение за нарушение на чл. 8, ал. 1 КТ. Именно предвид предпоставките, които страната следва да установи, а съдът да прецени по този текст, въззивният съд е съобразявал не наличието на нужда от изменение в изискванията, а предприетите от работодателя действия към момента на прекратяване на трудовото правоотношение, поради което е заключено, че добросъвестността на работодателя при осъществяване на правата му не е установена.
На въпроса следва ли съдът, при довод за злоупотреба с право, да извърши проверка дали изменението в изискванията за заемане на длъжността е въведено с оглед нуждите на работодателя, и в този смисъл дали работодателят е действал добросъвестно в съответствие с чл. 8, ал. 1 КТ, което обуславя преценката за законност на уволнението, принципно съдебната практика дава положителен отговор, както надлежно е посочено от въззивния съд в обжалваното решение. В случая обаче е заключено, че целта на работодателя, чрез легитимно въвеждане на нови изисквания, е била да заобиколи необходимостта от извършване на подбор, и така да прекрати трудовото правоотношение именно с ищцата. Ето защо поставеният въпрос не е обосновал изхода на спора.
По третия въпрос: когато от конкретните факти и обстоятелства по делото се установява нуждата от въвеждане на нови, по-високи изисквания за заемане на длъжността, и когато не е спорно, че уволненият работник не отговаря на тези изисквания, следва ли да се обоснове извод за злоупотреба с работодателската власт, с цел избягване извършването на подбор по критериите на чл. 329, ал. 1 КТ между уволнения служител и другия служител, нает на същата длъжност, но който отговаря на приетите нови изисквания за длъжността, важи казаното по предходния въпрос. Последователно се приема в съдебната практика, включително в цитираната от въззивния съд, че преценката на работодателя за промяна в изискванията за заемане на определена длъжност е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол, доколкото по този начин не е нарушена императивна правна норма, не се злоупотребява с право или не е установен дискриминационен подход. Презумпцията за добросъвестност по чл. 8, ал. 2 КТ е оборена само когато по делото е установено, че чрез предоставените му от закона средства работодателят е целял прекратяване на трудовия договор с конкретен служител; че въведените нови изисквания не са с оглед интереса и нуждите на работата, а единствено с цел да се прекрати трудовия договор с определен служител или да се заобиколят изискванията за подбор по чл. 329, ал. 1 КТ или предварителната закрила по чл. 333 КТ. В случая комплексът от обстоятелствата, установени по делото, е мотивирал съда да приеме, че промяната в изискванията за заемане на длъжността е сторено единствено с цел заобикаляне на процедурата по чл. 329, ал. 1 КТ, без съдът да навлиза в преценката дали нововъведените изисквания са съобразени с интереса и нуждите на работата.
Накрая, неоснователно се твърди очевидна неправилност на въззивното решение. Касационният съд приема, че не са налице хипотезите, обосноваващи очевидна неправилност – законът да е приложен в неговия обратен, противоположен от вложения от законодателя, смисъл, или делото да е решено въз основа на несъществуваща или отменена правна норма, или въззивният съдебен акт да е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Изложените съображения в случая са за порок на въззивното решение, обхванат от хипотезата на чл. 281, т. 3 ГПК, но хипотезата на чл. 280, ал. 2, предл. последно ГПК предполага неправилността да е съществена до степен, че да може да се установи от съда несъмнено и без да е необходимо да се преценяват съображения на плоскостта на чл. 281, т. 3 ГПК.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на въззивното решение № 6821 от 1 ноември 2018 г., постановено по в.гр.д. № 9165/2018 г. по описа на Софийския градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: