2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ по гр. д. № 19/11 г. на ВКС, І ГО, стр.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 624
гр. София, 22.06.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети юни през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 19 по описа за 2011 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от ТПК „Сила” [населено място] могили срещу решение № 166 от 14.09.2010 г. по гр. д. № 339/10 г. на Апелативен съд гр. В. Т.. К. счита че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано.
Ответникът по касация Община [населено място] могили оспорва жалбата.
ВКС, след като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
С обжалваното решение въззивният съд е обезсилил решение № 6 от 21.04.2010 г. по гр. д. № 805/09 г. на Окръжен съд [населено място], с което предявения от ТПК „Сила” иск за собственост е отхвърлен и е прекратил производството по делото. Приел е, че искът по чл. 108 ЗС е недопустим, тъй като между страните има влязло в сила решение по установителен иск за собственост за същите имоти, с което е прието че техен собственик е ответникът.
Преценката за допустимост се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения. Специфичен за делото въпрос по смисъла на закона е този, който е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество, досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка. К. е длъжен да посочи правен въпрос който е от значение за решаване на спора по конкретното дело. ВКС няма задължение, а и не може да формулира правен въпрос въз основа на сочените факти и обстоятелства в жалбата. Той може само да даде квалификация на правния въпрос, да го конкретизира и уточни, като изхожда от обстоятелствената част на изложението.
Настоящият състав приема, че в изложението не е формулиран съществен за спора въпрос. Дали кооперацията е възстановена или не е, е въпрос по същество на спора, а не е основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, с което производството по делото е прекратено на основание чл. 298 ГПК. Доводите на касатора се свеждат до твърдени и в касационната жалба нарушения на съществени съдопроизводствени правила и необоснованост, които са основания за касиране съгласно чл. 281 ал. 1 ГПК, но не са основания за допускане на касационно обжалване. по чл. 280 ал. 1 ГПК. Приложената към изложението съдебна практика е свързана с въпросите за възстановяване на собствеността на кооперациите по силата на § 1 от ДР на ЗК, затова не може да обуслови допустимостта на касационното обжалване.
По изложените съображения настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 166 от 14.09.2010 г. по гр. д. № 339/10 г. на Апелативен съд гр. В. Т..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: