4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 849
София, 20.06.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети юни през две хиляди и единадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1361 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на К. Я. Б. от [населено място], приподписана от адв. А. М., против въззивното решение № 65 от 27 май 2010 г., постановено по в.гр.д. № 171 по описа на апелативния съд в [населено място] за 2010 г., с което е отменено решение № 46 от 8 януари 2010 г., постановено по гр.д. № 1040 по описа на окръжния съд в [населено място] за 2009 г. и вместо него е отхвърлен предявеният от К. Б. иск за осъждането на С. Н. Г. да му заплати 50372 лева обезщетение за вреди в размер на сторените от Б. разходи във връзка с подготовката, изготвянето и регистрацията на необходимите проекти за строеж на жилищна сграда, дължимо поради развалянето по вина на Г., на договор между Б. и Г. и анекс към него.
В жалбата се сочи, че атакуваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводството и необоснованост, защото съдът нелогично и в противоречие със събраните доказателства приел, че ответницата нарочно е трябвало да бъде предупредена и запозната с изработения план, въпреки че от поведението й е ясно, че на нея й е известно всичко; само мудността на органите по одобряването на плана е довела до забавянето на изготвянето му и именно затова е било уговорено завършването на строителството да стане в срок от 30 месеца от издаването на строителното разрешение; изтеклото време е обичайно за подготовката на документите и не може да се вмени във вина на касатора; на касатора не е отказано издаване на строително разрешение, а то само е отложено до изработването на нов ПУП; в крайната фаза на завършване на процеса ответницата заявила, че прекратява едностранно договора; неясно е защо съдът приема, че касаторът няма да може да изпълни задълженията си по договора в срок или по уговорения начин, за да се позове на чл. 282, ал. 1 ЗЗД; субективен каприз на ответницата е, че изпълнението на договора за нея станало безполезно и е ирелевантен при оценката на нейната вина за едностранното прекратяване; [фирма] е собственост на касатора и съпругата му и дори част от документите да са издадени на името на това бюро, това не значи, че средствата за плащането не са на касатора; бюрото е изработило и проектите, представени по делото, но съдът е приел, че няма доказателства касаторът като собственик на фирмата да е получил от себе си стойността на изработката на плановете – изготвянето на проекта не е възможно без съответните дейности и те са свързани с него. В изложение към касационната жалба по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че са налице условията за обжалване на въззивното решение с оглед на точното прилагане на закона във връзка с превратното прилагане на чл. 262, ал. 2 ЗЗД при извода на съда, че е налице неспазване условията на договора, сключен между страните по делото и че било станало явно, че касаторът няма да може да изпълни в срок и надлежно предвиденото строителство, при липсата на каквито и да е доказателства в тази насока, тъй като снабдяването със строително разрешение зависи от редица институции, а и получаването му е в краен етап и необоснованото едностранно прекратяване на договора от страна на ответницата попречило това да стане в бърз срок.
Ответницата С. Н. Г. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. В. В., в отговор на касационната жалба по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК сочи, че липсва основание за допускане на касационното обжалване и обосновава защо касационната жалба е неоснователна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
С решението си въззивният съд приел, че за изпълнение на задълженията си по договора касаторът е бил снабден с необходимите му за това права от ответницата; издаването на разрешението за строеж е било предвидено като начален момент на 30 месечния срок за построяване на сградата; несъответствието на проекта с действащия ЧИЗРП е дало основание на общината да откаже да одобри предложения от касатора инвестиционен проект и да даде разрешение за строеж и е станало поради неизпълнение на задълженията на касатора по договора; ответницата не е била предупредена за несъответствието и за такова предупреждение не може да се приеме подписания между страните анекс по разпределяне на обектите в сградата; за периода от получаването на отказа от общината до датата на оттегляне на пълномощното му (над 18 месеца), касаторът е разполагал с представителна власт и е имал задължението по изготвяне на всички документи във връзка със строителството и е могъл да иска попълването на кадастралната основа и да се информира по движението на допускане изработването на ПУП; за неиздаване на строителното разрешение в продължение на повече от две години и половина вина има касаторът, поради което ответницата го е уведомила по съответния ред, че разваля договора; ответницата е била изправна страна по договора и след като е станало явно, че изпълнителят няма да може да изпълни в срок и надлежно работата, тя е упражнила правото си по чл. 262, ал. 2 ЗЗД още в хода на изпълнението да развали договора, поради което претенцията на касатора за обезщетение по чл. 88, ал. 1, предложение второ ЗЗД, е неоснователна.
К. съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1 ГПК за допускане на атакуваното решение до касационно разглеждане.
Допускането до касационен контрол се търси по третото основание на чл. 280 ал. 1 ГПК – поради необходимостта ВКС да разреши поставен правен въпрос, чието разрешаване е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Условие за разглеждането на спора пред касационната инстанция по съществото му е касационното разглеждане да бъде допуснато, което е обвързано с поставянето от касатора на правен въпрос, имащ значение за изхода на конкретното дело, включен е в предмета на спора и неговото разрешаване е обусловило крайния резултат по спора. Както приема задължителното за съдилищата ТР № 1 от 19 февруари 2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК, т. 1, касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. ВКС така също не може да допусне касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, но касаторът не го сочи, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение.
В разглеждания случай касаторът не е поставил правен въпрос, който по някакъв начин да може да бъде преценяван от съда с оглед изложените задължителни изисквания. Твърденията на касатора се свеждат до оплакване за необоснованост на съдебното решение поради липса на доказателства, подкрепящи изводите на въззивния съд за неспазване на условията на договора от негова страна. При допуснатото по този начин смешение на основанията за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл. 280 ГПК и основанията за касационно обжалване по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, касаторът не е поставил правен въпрос по обусловилите изхода на спора правни изводи на въззивния съд, който да може да бъде разрешен от касационния съд процедурата по чл. 290 и сл. ГПК. По общото оплакване за превратно приложение на чл. 262, ал. 2 ЗЗД касаторът не е заявил питане по изводите на съда за неизпълнение от негова страна на договора, нито пък по ценене на доказателствата във връзка с констатираното от съда бездействие след получаването на отказа от общината.
Ответницата претендира заплащане на разноски по смисъла на чл. 78 ГПК, които според представения договор за правна защита и съдействие са в размер на 4000 лева заплатени и й се дължат от касатора.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 65 от 27 май 2010 г., постановено по в.гр.д. № 171 по описа на апелативния съд в [населено място] за 2010 г.
ОСЪЖДА К. Я. Б., ЕГН [ЕГН], с адрес в [населено място],[жк], [жилищен адрес]0, да заплати на С. Н. Г. с адрес в [населено място], [улица], ап. , сумата от 4000,00 (четири хиляди) лева сторени разноски пред касационната инстанция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: