О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 625
С.,14.10.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 06.10. две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Р. К. М. К.
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.И.
т.дело №33/2011 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1,т.2 и т.3 ГПК по повод постъпила касационна жалба от „Диагностично-консултативен център/Д./-ІІ Д.” Е., чрез адвокат Д. Д., с вх.№ 5848 от 01.12.2010 год. на Добричкия окръжен съд срещу Решение №470 от 10.11.2010 год. по в.гр.д.№705/2010 год. на Добричкия окръжен съд, ГО, с което е потвърдено решение №17 от 09.06.2010 год. по гр.д.№1295/2009 год. на Добричкия районен съд, с което по иск на К. Д. на основание чл.102, ал.4ЗЛЗ е обявен за окончателен сключеният между нея и касатора „Д. ІІ-Д.”Е. наемен договор за намиращите се в сградата на ответника кабинет №319 и кабинет №320-манипулационна, заедно с обзавеждане от три работни бюра, 2 стола, 2 медицински кушетки, медицински шкаф и 2 бр. теглилки за неопределен срок и при месечна наемна цена-50.15 лв. за помещенията и в размер 0.74 лв. за обзавеждането.
Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено в нарушение на чл.102, ал.3 ЗЛЗ, тъй като ищцата не е била активно легитимирана да предявява иска, защото не е „организирала лечебно заведение и практика, уредена и предвидена в ЗЛЗ”. Счита, че съдът е следвало да възпроизведе нормата на чл.229, ал.1 ЗЗД, като посочи 10 годишния максимален срок на договора, както и че неправилно е определена наемната цена на движимите вещи. Подържа основанията за достъп до касация по чл.280, ал.1, т.2 и 3 ГПК твърди, че поставените за разглеждане в касационната жалба въпроси се решават противоречиво от съдилищата, както и че с нормата на чл.102, ал.3 и 4 ЗЛЗ законодателят не е конкретизирал точните и ясни критерии и условия, при които следва да бъде сключен наемния договор, поради което произнасянето по поставените въпроси би било от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Ответницата по касационната жалба оспорва основанията за достъп до касация, както и основателността на касационната жалба.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол.
Касаторът „Д.-ІІ Д.” Е. не е посочил общото основание за достъп до касация по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК- а именно да формулира точно и мотивирано значимите за изхода на делото конкретни правни въпроси. Чрез препращането към касационната жалба, в която се съдържат твърдения за неправилност на обжалваното решение, се допуска смесване на основанията за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК с тези за достъп до касация по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Основанията за селектиране на касационната жалба са различни от тези за касационно обжалване.
Не са налице и допълнително подържаните основания по чл.280, ал.1,т.2 ГПК- противоречива съдебна практика. Това основание за достъп до касация е налице, само когато противоречието съществува между влезли в сила съдебни актове. В случая представените от касатора решения на Добричкия окръжен съд, Силистренския окръжен съд и Добричкия районен съд няма данни да са станали окончателни, поради което не формират съдебна практика по смисъла на т.3 от ТР1-2010 ОСГКТК.
Нормата на чл.102, ал.3 ЗЛЗ относно активната легитимация на ищците да предявят иска по ал.4 на С.З. е ясна и категорична и не се нуждае от изправително тълкуване. При очертаване кръга от лекари, които могат да предявят този иск, е употребен съюза „или”, който в никакъв случай не може да се тълкува, че сочи на кумулативно изброени изисквания за това.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение №470 от 10.11.2010 год. по в.гр.д.№705/2010 год. на Добричкия окръжен съд, ГО, с което е потвърдено решение №17 от 09.06.2010 год. по гр.д.№1295/2009 год. на Добричкия районен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: