– 4 –
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 625
гр. София 28.12.2017 година.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на 27.09.2017 (двадесет и седми септември две хиляди и седемнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, частно гражданско дело № 2963 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК и е образувано по повод на частна касационна жалба с вх. № 10 797/16.06.2017 година, подадена от В. С. А., срещу определение № 1576/15.05.2017 година на Софийски апелативен съд, търговско отделение, 11-ти състав, постановено по ч. гр. д. № 2319/2016 година.
С обжалваното определение съставът на Софийския апелативен съд е потвърдил разпореждане от 05.10.2016 година на Окръжен съд Перник, постановено по гр. д. № 349/2016 година, с което е върната подадената от В. С. А., срещу постановеното по същото дело определение № 707/01.09.2016 година, частна жалба с вх. № 5359/05.10.2016 година.
В подадената от В. С. А. частна касационна жалба се излагат доводи за това, че определението на Софийския апелативен съд е неправилно, като е постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е довело и до необосноваността му. Направено е искане същото и потвърденото с него разпореждане на Окръжен съд Перник да бъде отменено и делото да се върне на Окръжен съд Перник за администриране на частната жалба. Касаторката твърди, че е налице хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на определението на Софийския апелативен съд.
В. С. А. е била уведомена за обжалваното определение на 09.06.2017 година, а подадената от нея срещу същото частна касационна жалба е с вх. № 10 797/16.06.2017 година. Предвид на това жалбата е подадена в предвидения от чл. чл. 275, ал. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:
Съставът на Софийския апелативен съд е приел, че с разпореждане от 01.09.2017 година на Окръжен съд Перник, постановено по гр. д. 349/2016 година, е била върната подадената от В. С. А. срещу постановеното по същото дело определение № 707/01.09.2017 година, частна жалба с вх. № 5359/05.10.2016 година. Съобщението за обжалваното определение било получено от А. на 26.09.2016 година, а частната жалба срещу него била подадена по пощата на 04.10.2016 година, което е след изтичането на предвидения в закона едноседмичен срок за обжалване. Съставът на Софийския апелативен съд е изложил мотиви за това, че по силата на чл. 262, ал. 2, т. 1 от ГПК, която разпоредба съгласно препращането по чл. 278, ал. 4 от ГПК намира приложение и в производството по обжалване на определенията, частната жалба се връща, когато е подадена след изтичането на срока за обжалване. От доказателствата по делото се установявало, че А. е била уведомена за обжалваното определение чрез връчване на съобщение на адрес [населено място],[жк], [жилищен адрес], което е било получено от лицето М. М.. Длъжностното лице връчител е отбелязало, че М. е пълнолетен и пребивава на адреса. А. не била оспорила редовността на това връчване, поради което от този момент е започнал на тече предвидения в закона срок за обжалване. Частната жалба обаче била подадена по пощата на 01.10.2016 година, което е след изтичането на срока, поради което била просрочена. В частната жалба били изложени противоречиви доводи относно началния момент на борене на срока, но предвид редовното връчване на съобщението, съставът на Софийския апелативен съд е намерил, че същият е изтекъл на 03.10.2016 година, който е присъствен ден. Прието е, че изложените доводите за възстановяване на срока били неотносими към спора, тъй като В. С. А. не била депозирала по делото молба с подобно искане.
Във връзка с тези мотиви на въззивния съд в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК В. С. А. твърди, че с обжалваното определение съдът се е произнесъл по процесуално правните въпроси за това следва ли на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК да се спре производството по обжалване на разпореждането за връщане на частната жалба, до окончателното разрешаване на искането за възстановяване на срока за обжалване; за това валидно направено ли е искане за възстановяване на срока за обжалване на определение, когато то е обективирано в частната жалба срещу разпореждането за връщане на подадената срещу определението частна жалба и за това следва ли както първоинстанционния, така и въззивния съд служебно да конституират наследниците на починал ищец и неизпълнението на това задължение води ли до процесуална недопустимост на съдебните актове, било окончателни, било процедурни. Изложени са твърдения, че по така формулираните въпроси липсва съдебна практика и поради това са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на определението.
Настоящият съдебен състав намира, че така формулираните от В. С. А., в изложението й по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, правни въпроси не могат да обосноват допускането на касационен контрол на обжалваното определение. Третият от тях е неотносим към спора за пропускането на срока за обжалване и поради това не представлява основание за допускане на касационно обжалване на определението на Софийския апелативен съд. Връщането на жалбата поради пропускането на срока за обжалване засяга само интересите на подалата жалба страна, доколкото я лишава от възможността да атакува неблагоприятния за нея съдебен акт, срещу който е насочена жалбата. Други страни в производството, освен жалбоподателя, не могат да обжалват връщането на жалбата като просрочена, дори и да са имали възможност и намерение да се присъединят към нея. Затова е без значение обстоятелството дали съдът е изпълнил задължението си да конституира в производството правоприемниците на починала страна, както и дали в този случай постановените от него актове страдат от порок и какъв е той. Неизпълнението на това задължение би се отразило на съдебния акт само в случаите, когато той е трябвало да се постанови със задължителното участие на неконституираните страни, което в случая не е налице.
Останалите два въпроса също не са обуславящи, доколкото по делото няма данни В. С. А. да е искала възстановяване на срока за обжалване на определение № 707/01.09.2016 година на Окръжен съд Перник, постановено по гр. д. 349/2016 година. В частната жалба срещу това определение А. е посочила, че дори и да се приеме, че срокът за обжалване е пропуснат, то същият подлежал на възстановяване, поради непредаване на съобщението от получилото го лице. С това си твърдение обаче жалбоподателката е поискала да бъде отменено разпореждане от 05.10.2016 година на Окръжен съд Перник, постановено по гр. д. № 349/2016 година, с което е върната подадената от нея, срещу постановеното по същото дело определение № 707/01.09.2016 година, частна жалба с вх. № 5359/05.10.2016 година, а не е формулирала искане за възстановяване на срока. С оглед на това съставът на Софийския апелативен съд е приел, че е сезиран с жалба срещу разпореждането за връщане на жалбата, а не с искане за възстановяване на срока за обжалване на определението, поради което и не се е произнасял по такова. Дори и да бъде прието, че е с жалбата е било направено и искане за възстановяване на срока за обжалване то обжалваното определение е съобразено с установената практика, че за да се иска възстановяване на срок за извършване на определено процесуално действие той трябва да е изтекъл без съответното действие да бъде извършено, като причините за това трябва да се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които страната не е могла да преодолее. Не може да бъде възстановяван срок, който още не е изтекъл. Затова в случаите, когато съществува спор дали срокът за извършване на определеното процесуално действие е изтекъл или не, то възстановяването му може да се иска и да се извърши едва след разрешаването на спора. В случаите, когато се окаже, че срокът не е изтекъл и процесуалното действие е извършено в неговите рамки то не би било необходимо този срок да се възстановява. Затова евентуалното искане за възстановяване на срока за обжалване на определение № 707/01.09.2016 година на Окръжен съд Перник, постановено по гр. д. 349/2016 година е в зависимост от разрешаването на спора за законосъобразността на разпореждане от 05.10.2016 година на Окръжен съд Перник, постановено по гр. д. № 349/2016 година, а не обратно. Въпросът за това валидно направено ли е искане за възстановяване на срока за обжалване на определение, когато то е обективирано в частната жалба срещу разпореждането за връщане на подадената срещу определението частна жалба също не е обуславящ, тъй като съставът на Софийския апелативен съд не се е произнасял по такова искане. В случай, че В. С. А. е твърдяла, че такова е било направено тя е могла да иска допълването на обжалваното определение с произнасяне по него. За това допълване обаче е налице друг процесуален ред-чл. 250 от ГПК, поради което е недопустимо същото да се извършва по пътя на обжалването на постановения съдебен акт, тъй като втората инстанция не може да го допълни.
С оглед на горното не са налице предвидените в чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на определение № 1576/15.05.2017 година на Софийски апелативен съд, търговско отделение, 11-ти състав, постановено по ч. гр. д. № 2319/2016 година по подадената срещу него от В. С. А. частна касационна жалба с вх. № 10 797/16.06.2017 година и такова не трябва да се допуска.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1576/15.05.2017 година на Софийски апелативен съд, търговско отделение, 11-ти състав, постановено по ч. гр. д. № 2319/2016 година.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.