4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 627
С., 29,09,2011 г.
Върховният касационен съд на Р. България, Т. колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и шести септември през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Е. Ч.
Е. М.
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………..………….., като изслуша докладваното от съдията Е. М. ч. търг. дело № 500 по описа за 2011 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК и се развива едностранно.
Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 4077/20.V.2011 г. на К. И. А. от Б., подадена против определение № 752 на Софийския апелативен съд, ТК, 3-и с-в, от 26.ІV.2011 г., постановено по ч. гр. дело № 619/2011 г., с което е била оставена без уважение негова частна жалба срещу определение № 82 на Благоевградския ОС от 14.І.2011 г. по гр.д. № 505/2010 г. – за връщане на исковата му молба с вх. № 3889/6.ХІІ.2010 г. в хипотезата на чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК: предвид невнасянето в пълен размер на дължимата по с/ка на първостепенния съд държавна такса по правилото на чл. 71, ал. 1, изр. 2-ро ГПК.
Оплакванията на частния касатор са за необоснованост и незаконосъобразност на атакуваното въззивно определение, поради което се претендира касирането му и връщане на делото в първоинстанционния съд за продължаване на процесуалните действия, предвид наличието на внесен минимален размер на таксата по т. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, изготвено от процесуалния му представител по пълномощие, А. обосновава приложно поле на частното касационно обжалване с наличие на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното определение САС се е произнесъл „по материално- и процесуалноправни въпроси” досежно точното прилагане на закона при определяне действителния размер на дължимата по неоценяеми искове държавна такса и оттам – от значение за развитие на правото на достъпен съдебен процес.
Върховният касационен съд на Р., Т. колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивното пр-во пред Софийския апелативен съд, частната касационна жалба на „К. Ив. А. от Б. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на частното касационно обжалване са следните:
Съгласно т. 4 от задължителните за съдилищата в Р. постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, решен с атакуваното въззивно определение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяването на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и в обществените условия, а за развитие на правото – когато законите са непълни, неясни или противоречиви, така че да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена, предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.
Извън въпроса за правна квалификация на иска, който настоящият частен касатор е предявил срещу ответното [фирма]-гр. Г. Д. /за отмяна на всички решения на неговото общо събрание, проведено на 30.ХІ.2010 г./, не съществува спор, че този иск е неоценяем, т.е. такъв дължимата по който държавна такса се определя по преценка на съответни първоинстанционен съд в предели, установени сега в нарочната тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Същевременно налице е константна полувековна съдебна практика по приложението на чл. 55, ал. 2, предл. 2-ро ГПК /отм./, а сега и на чл. 71, ал. 1, изр. 2-ро ГПК в полза на нормативно установената изключителна дискрекция на първостепенния съд при определяне размера на дължимата държавна такса по неоценяеми искове към момента на предявяването им. Затова ирелевантно е обстоятелството, че частният касатор А. бил внесъл минималния размер на държавната такса по своя неоценяем иск при подаване на исковата молба. Не може на плоскостта на твърдение за наличие на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационния контрол да се слушат и доводите му, основани върху текста на чл. 70, ал. 3 ГПК, отнасящ се до оценяемите искове, т.е. тези които имат цена.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Р., Т. колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 752 на Софийския апелативен съд, ТК, 3-и с-в, от 26.ІV.2011 г., постановено по ч. гр. дело № 619/2011 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Т. колегия, Първо отделение, постановено по ч. т. дело № 500 по описа за 2011 г.