3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 628
София, 16.08. 2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на девети март две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело N 604/2011 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу въззивно решение № 260 от 20.12.2010 г. по в.т.д.№ 551/2010 г. на Великотърновския апелативен съд. С последното е потвърдено решение № 7 от 28.07.2010 г. по т.д.№ 3/2010 г. на Ловешкия окръжен съд, с което е признато за установено на основание чл.422 във вр. с чл.415 ГПК по отношение на касатор съществуването на вземане в полза на Агенция за приватизация и следприватизационен контрол в размер на 235 068.46 лв., представляваща девета разсрочена вноска от цената по договор за приватизационна продажба на 55% от капитала на [фирма], [населено място], сключен на 30.7.1998 г.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Ответната страна Агенция за приватизация и следприватизационен контрол не е изразила становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение като взе предвид изложените основания за касационно обжалване и след проверка на данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е редовна, а с оглед изложението към нея и предвид данните по делото, настоящият състав приема следното:
За да постанови обжалваното решение въззивният съд приел, че т.7.3 от приватизационния договор, според която неизплатената и изискуема част от цената се увеличава с 50% от основния лихвен процент /О./ за съответния гратисен период не е нищожна като противоречаща на чл.25, ал.3, т.3 ЗППДОбП (отм.), тъй като различията в законовата и договорената разпоредба се състои в съгласието между страните увеличението на неизплатената вноска да се извършва ежегодно. Въз основа на извършеното тълкуване на договора и на закона е прието, че дължимата девета разсрочена вноска следва да бъде увеличена еднократно с 50% от О. за съответния изтекъл период, който не може да бъде по-дълъг от една година, съгласно действащата законова разпоредба.
Касаторът поставя въпросите „Дали вноската се дължи съобразно т.7.2 от договора, с която всъщност само се определят падежите на всяка една от тях или следва да се прилага т.7.3, като според отговора на този въпрос зависи и отговора на въпроса за нищожността на т.7.3 като противоречаща на чл.25,ал.3, т.3 ЗППДОбП (отм.)” и „Ако клаузата не е нищожна и вноските се дължат с увеличение, то при какви условия се дължи това увеличение – при забава в плащането на отделната вноска или във всички случаи”.
Настоящият състав на ВКС, ТК, Второ отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Основното, водещо основание за допускане на обжалваното въззивно решение до касационен контрол е разрешаването на обуславящ изхода на делото материалноправен или процесуалноправен въпрос, като по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не до преценката на приетата по делото фактическа обстановка.
Соченият от касатора въпрос за приложение на правилата на чл. 20 ЗЗД, регламентираща общото задължение на съда да тълкува сделките като правопораждащи факти на претендираните права и задължения не отговаря на основното изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК. Същественият правен въпрос е винаги конкретен, включен в предмета на спора, индивидуализиран от ищеца чрез основанието и петитума на иска. Произнасянето на съда, съобразно предявеното искане по спорното право или правоотношение, произтичащо от сочения от ищеца фактически състав, представлява разрешаване на съществен правен въпрос. Изложеното от касатора несъгласие с извършеното от съда тълкуване на договора, са доводи за неправилност на обжалваното решение, а не за допускането му до касационен контрол. При каузалното тълкуване, ако съдът не е разкрил действителната воля на страните, решението би било постановено в нарушение на материалния закон – чл. 20 ЗЗД и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – чл. 235, ал. 2 ГПК, регламентиращ обсъждането на събрания по делото доказателствен материал, относим към установяване на действителната воля на страните, материализирана в сключените от тях договори. Доводите за неправилност на обжалваното решение не представляват основания за допускането му до касационно обжалване и могат да се разглеждат едва след като касационната жалба бъде допусната до разглеждане по същество.
Отсъствието на водещата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК е достатъчно основание касационната жалба да не се допуска до касационно обжалване.
Независимо от изложеното не е налице и соченият от касатора допълнителен критерий за селекция на жалбата му, доколкото представените от него решения сочат, че въпросът за периода, за който се дължи начисляване на О. е разрешен по идентичен с обжалваното решение начин поради съобразяването му с разпоредбата на чл.25,ал.3, т.3 ЗППДОбП (отм.), а различието му с решението по т.д.№ 101/2005 г. на Ловешкия окръжен съд, постановено между същите страни се дължи на предсрочната изискуемост на шестата поредна вноска, поради което не са били налице основанията на цитираната разпоредба за увеличението й с посочения процент от О..
Водим от горното състав на Върховния касационен съд, Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 260 от 20.12.2010 г. по в.т.д.№ 551/2010 г. на Великотърновския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: