О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 628
София, 09.07.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети април през две хиляди и осемнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 178 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на МБАЛ [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], представлявано от изпълнителния директор проф. д-р В. Л. И., чрез юрисконсулти Т. В. и П. Р., против въззивното решение № 1412 от 3 октомври 2017 г., постановено по гр.д. № 1950/2017 г. по описа на окръжния съд в [населено място], с което се отменя решение № 2904 от 14 юли 2017 г., постановено по гр.д. № 4137/2017 г. по описа на районния съд в [населено място] в частите му, с които е отхвърлен искът на С. Г. Н.-Х., с адрес в [населено място], за осъждане на болницата да й заплати обезщетение за оставане без работа за периода от 30.07.-06.08.2017г. разликата над 2675,09 лева до размера на 3867,60 лева и работодателят е осъден за разноски, и вместо него болницата е осъдена да заплати на Н.-Х. сумата от 1192,51 лева, представлявяща разликата над присъденото от първоинстанционния съд обезщетение за оставане без работа в следствие на незаконно уволнение от 2679,09 лева до дължимото обезщетение в размер на 3867,60 лева, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ, работодателят е осъден за разноски и такси, и е потвърдено същото първоинстанционно решение в частта му, с която е признато за незаконно и е отменено уволнението на Н.-Х. от 06.02.2017 г., тя е възстановена на работа на заеманата преди уволнението длъжност “медицинска сестра психиатрични грижи” в “Приемно консултативен кабинет по психиатрия” към “Първа психиатрична клиника” на болницата, болницата е осъдена да й заплати сумата от 2675,09 лева обезщетение за оставане без работа за периода 07.02.-30.06.2017 г., и в тежест на касатора са определени разноски.
В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Макар касаторът да споделя част от изводите на съда – че е налице реално съкращаване на щата, за неправилно е счетено заключението, че извършеният подбор е незаконосъобразен, защото не е извършен между всички лица със сходни длъжности, за каквито са приети „медицинска сестра психиатрични грижи” и „фелдшер”. Твърди се, че дори и по-голямата част от трудовите функции да съвпадат, това са длъжности с различно наименование, като разликата в тези длъжности се наблюдава и е отразена във всички законови и подзаконови нормативни актове, регламентиращи извършването на медицински дейности, и се подчертава, че медицинските сестри могат да провеждат назначено от лекар лечение и да осигуряват грижи за определени групи лица, докато парамедицинските специалисти, каквито са фелдшерите, могат да предоставят услуги по консултиране, диагностика, лечение и превенция на хора, които услуги са по-ограничени по отношение на обхват и сложност от услугите на лекарите. Очевидно според касатора задълженията на медицинска сестра могат да бъдат изпълнявани от фелдшер, но задълженията на фелдшер не могат да бъдат изпълнявани от медицинска сестра. Тази разлика личи и от различния код по НКПД, и се касае за различни професии, поради което няма смисъл фелдшерите да бъдат включвани в конкретния подбор. Неоснователността на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ би следвало да доведе и до неоснователност на исковете по т. 2 и 3 на същия текст. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поставят въпроси, които касаторът определя като такива от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответницата С. Г. Н.-Х., с адрес в [населено място], представлявана от адв. З. Й., в отговор на касационната жалба оспорва наличието на основание за допускане на касационното обжалване, и сочи доводите си за неоснователността на жалбата.
Въззивният съд преценява оспореното прекратяване на трудовото правоотношение, което е следствие от надлежно взето решение за съкращаване на щата с бройката „медицинска сестра психиатрични грижи” в консултативен кабинет по психиатрия, за незаконно поради незаконосъобразно извършен подбор. Предвид липсата на представени по делото длъжностни характеристики за длъжностите „медицинска сестра” и „фелдшер” в приемно консултативния център и в клиниката, е счетено, че работодателят не е доказал безспорно, че длъжността на ищцата и длъжността „фелдшер” включват съществено различаващи се трудови функции, поради което да се приеме, че заеманата от ищцата щатна бройка е била единствена за съответната длъжност. Преценката за наличие на сходство на длъжностите е въз основа на същностните характеристики на отделните трудови функции, естеството на възложените задължения с трудовия договор и длъжностна характеристика. В конкретния случай в длъжностното разписание продължава да съществува позицията „фелдшер”, без да са представени доказателства относно характера на работата на тази длъжност и конкретните трудови функции и задължения. От доказателствата по делото е видно, че изискванията за двете длъжности са еднакви – образование, начална заплата, попадат в една и съща категория персонал, а само по себе си различните наименования и различните кодове по НКПД не обосноват наличието на различни позиции с качествено различни трудови функции. След като в подбора не е включено лицето, заемащо длъжността „фелдшер”, то работодателят не е доказал законосъобразността на подбора, както и че работодателят не е бил задължен да извърши такъв поради заличаване на единствена качествено различна от останалите длъжности.
Касационният съд приема, че поставените правни въпроси не обосновават допускане на касационното обжалване.
На първо място се пита следва ли подборът при съкращаване на щата да се извършва между служители, работещи на длъжности с различни наименования, при условие, че съществува разлика не само в наименованието и в кода на националния класификатор на професиите в България, но и в обема на тяхната компетентност, тъй като се отнася до различни професии, в които има съвпадение на част от трудовите функции, в конкретния случай „медицинска сестра психиатрични грижи” и „фелдшер”. Още с исковата молба е заявено, че не е извършен подбор между медицинските лица в приемно-консултативния кабинет, които имат идентични трудови функции, нито измежду медицинските сестри в клиниката и в цялата болница. Ищцата допълнително оспорва, че трудовата функция „медицинска сестра психиатрични грижи” не е изпълнявана от друго лице, освен от нея, тъй като в кабинета са работели на смени още две лица, заедно с нея, или трудовата им функция е идентична (становище от 25.05.2017 г.). Работодателят на свой ред поддържа, че е била сформирана комисия за подбор между служителите, заемащи длъжността „медицинска сестра психиатрични грижи”, включително тези, които изпълняват близка или сходна по естеството си работа, като според представения списък на лицата, подложени на подбор (л. 111-117 от първоинстанционното дело), включени в подбора са само медицински сестри. От представеното извлечение от щатното разписание (стр. 136 от първоинстанционното дело) е видно, че в консултативния кабинет по психиатрия към І и ІІІ психиатрични клиники, освен ищцата като медицинска сестра, са работели фелдшер и санитар. В тежест на работодателя съдът е указал да установи, че е нямало предпоставки за осъществяване на подбор, тъй като длъжността е единствена, евентуално, че подбор е извършен, при това коректно. Длъжностни характеристики за длъжността „медицинска сестра психиатрични грижи” и „фелдшер” към приемно-консултативния кабинет не са представяни.
Липсва колебание в разбирането, поддържано в съдебната практика, че работодателят няма задължение за подбор когато премахва единствена щатна бройка или всички щатни бройки за една длъжност и не се е възползвал от правото си на подбор по чл. 329, ал. 1 КТ, но винаги има задължение за подбор, когато при съкращаване на щата или намаляване обема на работа премахва част от бройките за една длъжност, както и когато се възползва от правото си на подбор; задължение за подбор има и тогава, когато работникът или служителят изпълнява идентични или близки длъжностни задължения с лица, които заемат други длъжности (сравни например решение № 246 по гр.д. № 1152/2010 г., ІІІ г.о., ВКС). Следователно, при твърдение на работника или служителя, че в подбора не са били включени лица, които изпълняват идентична или сходна трудова функция, напълно основателно върху работодателя е възложена тежестта да опровергае това твърдение на ищцата. Както е констатирано в обжалваното решение, работодателят не се е възползвал от възможността да попълни делото с доказателства в полза на поддържаната от него теза, че сходство в задълженията на лицата, работещи в съответния консултативен кабинет, няма. Преценката на представените доказателства пък е довела съда до заключението, че е налице еднаквост в условията за заемане на длъжността на ищцата и длъжността „фелдшер”. При тези обстоятелства не е обусловил изхода на спора изрично поставеният въпрос, съдържащ в себе си условието да е установено по делото, че двете конкретни професии са различни, но има съвпадение на част от трудовите функции, и то при положение, че не е представена дори длъжностна характеристика за заеманата от ищцата длъжност.
Не обосновава допускането на касационното обжалване и вторият въпрос: при определяне на кръга лица между които следва да се извърши подбор при съкращаване на щата, кое е водещото – наименованието на съответната длъжност/професия, или длъжностните характеристики. Основание за питането си касаторът намира в поддържаното в процеса от него твърдение, че подборът с длъжността „фелдшер” в случая не е бил задължителен, тъй като самото наименование на длъжностите се различава и кодът по НКПД бил различен. Това твърдение не държи сметка за по-горе посочената практика на ВКС, поддържана и от настоящия съдебен състав, акцентираща върху значението на осъществяваните от съответното лице трудови функции за целите на преценката дали е необходим подбор. Освен това, както в посоченото по-горе решение на ВКС, така и в решение № 76 по гр.д. № 3768/2014 г., ІV г.о., ВКС, изрично се приема, че преценката за идентичност или сходство в задълженията се гради върху данните за характера и естеството на трудовите задължения и не зависи от близостта или съвпадението на наименованията по щата.
При това положение е основателно искането на ответницата за присъждане на сторените за касационното производство разноски, които са в размер на 1000 лева, заплатени по договор за правна защита и съдействие.
С определение № 31 от 18 януари 2018 г., постановено по ч.гр.д. № 177/2018 г., ІV г.о., настоящият съдебен състав присъедини за разглеждане по гр.д. № 178/2018 г. и частната жалба вх. № 33722/30.11.2017 г. на окръжния съд в [населено място], подадена от С. Г. Н.-Х., с адрес в [населено място], представлявана от адв. З. Й., против решение № 1736 от 20 ноември 2017 г., постановено по в.гр.д. № 1950/2017 г. по описа на окръжния съд в [населено място] в частта му, с която съдът по реда на чл. 248 ГПК е оставил без уважение молба за изменение на решение № 1412 от 3 октомври 2017 г. по същото дело в частта за разноските.
Производството е по реда на чл. 248, ал. 3 ГПК.
В частната жалба се твърди, че въззивният съд не е изложил мотиви по искането по чл. 248 ГПК, като не е съобразил, че с решението адвокатския хонорар е намален под минимума, закрепен в Наредба № 1/2004 г. За необосновано се сочи заключението, че трите иска по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ обуславят едно адвокатско възнаграждение. Твърди се, че при съединяване на искове не може да се приеме, че съединяването на оценяем с неоценяем иск не налага присъждане на адвокатски хонорар. Изразява се недоволство от субективния подход на съда при оценяването на сложността на делата с оглед приложението на чл. 78, ал. 5 ГПК.
Ответникът МБАЛ [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], представлявана от изпълнителния директор проф. д-р В. И., чрез юрисконсулт П. Р., в отговор на частната жалба оспорва тезата на частната жалбоподателка за неправилност на решението на въззивния съд.
С обжалваното решение се приема, че с оглед изхода на правния спор пред въззивната инстанция, съдът е разпределил между страните тежестта за разноските по правилата на чл. 78 ГПК, като за основателно се приема възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК. Затова за правилно е възприето редуцирането на адвокатското възнаграждение съобразно предвидения размер в чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение. С основното решение – № 1412 от 3 октомври 2017 г., въззивният съд приема искането на ищцата за присъждане на разноски за основателно, но за основателно е счетено и възражението на работодателя по чл. 78, ал. 5 ГПК, и така от 1000 лева претендирани като разноски за адвокатско възнаграждение, присъдени са 500,73 лева въз основа чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/2004 г.
Решението е неправилно.
Ищцата е представила доказателство за заплатени по договор за правна защита и съдействие 1000 лева. Въззивният съд присъжда сума, която е определена само въз основа правилото на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г., без да съобрази, че предмет на защита във въззивното производство от страна на ищцата са и уважените от първата инстанция искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 1 от същата наредба, за отмяна на уволнение и за възстановяване на работа, когато искът е предявен самостоятелно, се дължи възнаграждение не по-малко от размера на минималната работна заплата за страната към момента на сключване на договора за правна помощ, или за двата иска по 460 лева. Следователно, заплатеното за правна помощ и съдействие възнаграждение от 1000 лева е по-ниско от действително дължимото такова минимално общо от 1420,73 лева за защитата по два неоценяеми и един оценяем иск. При това положение искането по чл. 78, ал. 5 ГПК е изначално неоснователно, защото заплатеното възнаграждение е под минимума съгласно същата разпоредба. Ето защо на ищцата за осъществената пред въззивния съд правна помощ и съдействие се дължат още 499,27 лева.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1412 от 3 октомври 2017 г., постановено по гр.д. № 1950/2017 г. по описа на окръжния съд в гр. Варна.
ОТМЕНЯ решение № 1736 от 20 ноември 2017 г., постановено по в.гр.д. № 1950/2017 г. по описа на окръжния съд в гр. Варна в частта му, с която съдът по реда на чл. 248 ГПК е оставил без уважение молба за изменение на решение № 1412 от 3 октомври 2017 г., постановено по гр.д. № 1950/2017 г. по описа на окръжния съд в гр. Варна в частта за разноските, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ решение № 1412 от 3 октомври 2017 г., постановено по гр.д. № 1950/2017 г. по описа на окръжния съд в [населено място] в частта за разноските, като ОСЪЖДА МБАЛ [фирма], ЕИК[ЕИК], да заплати на С. Г. Н.-Х., с адрес в [населено място], [улица], вх. Б, ет. 2, още 499,27 (четиристотин деветдесет и девет цяло и двадесет и седем стотни) лева разноски за правна помощ и съдействие пред въззивния съд.
ОСЪЖДА МБАЛ [фирма], ЕИК[ЕИК], да заплати на С. Г. Н.-Х., с адрес в [населено място], [улица], вх. Б, ет. 2, сумата от 1000,00 (хиляда) лева разноски за касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: