ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 629
София, 09. юли 2018 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на шести юни две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр. д. № 1696 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 96/10.01.2018 на Софийския апелативен съд по гр. д. № 3831/2017, с което е отменено решение № 2460/12.04.2017 на Софийския градски съд по гр. д. № 18485/2014, като П. и М. са осъдени солидарно да заплатят сумата от 3.000 лева обезщетение на неимуществените вреди от неоснователно обвинение по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.
Недоволен от решението е касаторът М., представляван от юрк. Л. П., като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за задължението на съда да следи за процесуалната легитимация на ответника по предявения иск, който е решен в противоречие с практиката на ВКС и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Позовава се на противоречие с практика на ВКС, която прилага. Счита, че е налице и основанието на чл. 280, ал. 2 ГПК.
Ответникът по жалбата А. Н. Н., представляван от адв. Н. Х. от САК, я оспорва като неоснователна и счита, че повдигнатият правен въпрос няма претендираното значение, поради което не следва да се допуска касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че предметът на делото пред въззивната инстанция не е под 5.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че срещу ищеца е било образувано наказателно производство на 09.04.2012 г., когато е бил задържан от органите на М. за 24 часа по сигнал за извършено изнасилване – престъпление по чл. 152, ал. 1, т. 2 НК, задържан е за 72 часа и му е наложена мярка за процесуална принуда „задържано под стража“ за периода от 11.04.2012 г. до 22.06.2012 г. Наказателното производство е продължило девет месеца до влизане в сила на постановлението за прекратяване от 09.01.2013 г. Деянието, за което е повдигнато обвинение на ищеца е било публично оповестено, видно от приложени извадки от преса и интервюта (с подробно е описание и посочване на име, възраст и професия – таксиметров шофьор). Съдът е приел видно от справката за съдимост, че през 2001 г. ищецът е бил осъден за хулиганство с административно наказание; през 2010 г. – му е наложена глоба за препятстване органите на реда; през 2011 г. и началото на 2012 г. – е бил осъден за държане на кокаин и др. високорискови наркотични вещества, а след процесния случай – е осъден с присъда от 2014 г. за кражба, за което е изтърпял ефективно наказание една година лишаване от свобода. Ищецът не е ангажирал допуснатите му гласни доказателства за установяване на твърдените неимуществени вреди, които неминуемо се предполагат при упражнена държавна наказателна репресия. Съдът е приел, че са налице основанията за ангажиране на отговорността на държавата чрез ответниците П., която е повдигнала и поддържала обвинение и М. за незаконното предварително задържане на ищеца за 24 часа, тъй като по повдигнатото обвинение в тежко умишлено престъпление, наказателното производство е прекратено. Взети предвид и обстоятелствата, че наказателното производство се е развило в разумен срок, при това само на досъдебна фаза; съдебното досие на ищеца установява множество и различни по характер извършени преди, включително и след процесния случай престъпления, което говори за личност с ниско правосъзнание; липсата на данни за накърняване на доброто му име в обществото и за влошено здравословно състояние; практиката на съда за подобни случаи през процесния период, с оглед и на социално-икономическите условия в страната. При преценка на размера на дължимото обезщетение съдът е съобразил възрастта на ищеца – на 41 години при започване на производството; тежестта на повдигнатото обвинение (за тежко умишлено престъпление, за което се предвижда „лишаване от свобода от 2 до 8 години“, както и предмета на деянието – изнасилване, към което обществото е изключително чувствително); продължителността от 9 месеца, през който е търпял негативни изживявания; търпяната в рамките два месеца и половина мярка за неотклонение „задържане под стража“; сериозното публично оповестяване и коментиране на случая, на което ищецът е акцентирал в исковата си молба. Предвид изложеното въззивният съд е приел, че сумата от 3.000 лв. е справедливо ще обезщети ищеца за търпените болки и страдания. Като неоснователно е прието възражението на ответника М., че не е пасивно легитимиран да отговаря по предявения иск, тъй като то отговаря за действията на разследващите органи, които се намират в служебни правоотношения с него и в този смисъл е т. 6 ТР № 3/22.04.2005 на ОСГК, ВКС.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, макар поставеният въпрос да обуславя решението по делото, въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че пасивно легитимиран по искове за обезщетение за вреди причинени на граждани е държавният орган – юридическо лице, с който съответното длъжностно лице, пряк причинител на вредата, се намира в трудови или служебни отношения (т. 6 ТР № 3/22.04.2005, ОСГК, ВКС). Съгласно чл. 7 ЗОДОВ процесуално легитимирана да отговаря по иск за обезщетение за вреди от незаконно задържане под стража и от неоснователно обвинение по чл. 2 ЗОДОВ е П., тъй като тя упражнява надзор върху разследващите органи и полицията и тя е компетентният орган да повдигне и поддържа обвинение в извършването на престъпление от общ характер. Няма пречка по иска за обезщетение на вреди като ответник по делото да бъдат конституирани също разследващите органи и/или полицейските органи, от чиито действия или бездействия са причинени вредите, но тяхното участие или неучастие в производството по делото е без значение. Предмет на делото е отговорността на държавата за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица (чл. 7 от Конституцията на Република България), а кой държавен орган, наред с П. ще я представлява като процесуален субституент е без значение. Процесуалната легитимация на страните е абсолютна процесуална предпоставка за правото на иск, поради което за наличието й съдът следи служебно. Приложената от касатора практика на ВКС не е в противоречие с повдигнатия въпрос, нито с изводите на въззивния съд.
При служебната проверка за произнасянето на въззивния съд по правни въпроси, обуславящи валидността на въззивното решение и на неговата допустимост в обжалвана част, такива не може да бъдат изведени служебно нито от изложението, нито от оплакванията в касационната жалба, нито от съдържанието на въззивното решение. Не може да бъдат изведени служебно и правни въпроси, които очевидно обуславят правилността на решението, доколкото касационният съд съгласно чл. 290, ал. 2 ГПК е обвързан от посочените основания в касационната жалба, с изключение на служебното му задължение да определи вярната правна квалификация на предявения иск, в който случай следва да бъде формулиран служебно материалноправният въпрос по приложението на съответната императивна правна норма; както и когато съдът следи служебно за интереса на някоя от страните (напр. при поставяне или отмяна на запрещение) или за интереса на ненавършили пълнолетие деца (напр. при лишаване от родителски права, по брачни искове, искове за произход, разрешаване на разногласие между родители и др.), в които случаи също следва да бъде формулиран служебно материалноправният или процесуалноправният въпрос, които очевидно обуславят правилността на решението.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 96/10.01.2018 на Софийския апелативен съд по гр. д. № 3831/2017.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.