5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 629
С., 4.05. 2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на втори май, през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 1246 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Обжалвано е въззивно решение № 248 от 25.05.2011 г. на Пловдивския апелативен съд, постановено по в.гр.д. № 741/2010 г., с което като е потвърдено решение № 392 от 09.06.2008 г. по гр.д. № 672/2007 г. на Пазарджишкия окръжен съд, е отхвърлен предявеният от Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност/К./ [населено място] срещу П. М. Я. и Е. А. Я., и двамата от [населено място], иск с правно основание чл. 28, ал. 1 З..
Недоволна от решението е К. [населено място], която чрез процесуалния си представител М. М., инспектор-юрист, го обжалва в срок като счита, че въззивният съд се е произнесъл по правни въпроси от значение за изхода на делото относно това – следва ли доходите, за които проверяваното лице твърди, че са получени от работа в чужбина, но не са декларирани в Република България и за тях не са заплатени данъци и осигуровки, да се считат за доход от законен източник, както и следва ли сумите, получени от продажба на имущество, за което се твърди, че е придобито с пари от престъпна дейност, да се признават за доход на проверяваното лице. Твърди се неправилност на въззивното решение и се иска неговата отмяна. Посочените по-горе правни въпроси са поставени в представеното изложение за допускане на касационното обжалване от К., като се твърди, че по първия въпрос е налице противоречива съдебна практика – основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК и е представена съдебна практика – решение № 637 от 19.07.2010 г. на Пловдивския апелативен съд по в.гр.д. № 161/2010 г. и решение от 08.01.2009 г. на Шуменския окръжен съд, постановено по гр.д. № 324/2008 г., за които актове липсват данни, че са влезли в законна сила. По втория въпрос се твърди, че разрешаването му е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба П. М. Я. от [населено място], чрез пълномощника си адв. П. П. от АК-П. в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК я оспорва като неоснователна и изразява становище за липсата на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускането й до касационен контрол.
Ответницата по касационната жалба Е. А. Я. от [населено място] не изразява становище по нея в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното :
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – оценяем иск с цена над 5000 лв. и е подадена в срока по чл. 283 ГПК, поради което се явява редовна и допустима.
За да отхвърли предявения иск с правно основание чл. 28, ал. 1 З., въззивният съд е приел в обжалваното решение, че в случая е оборена презумпцията на чл. 4, ал. 1 З., а именно, че през проверявания период придобитото имущество от лица, за които е установено, че са налице основанията по чл. 3, може да се направи основателно предположение, че придобитото е свързано с престъпната дейност на лицата, доколкото не е установен законен източник. За да достигне до този извод решаващият съд, съобразявайки се със задължителните указания на ВКС, дадени с решение № 471 от 06.07.2010 г. по гр.д. № 641/2009 г., Трето гражданско отделение, постановено в производство по реда на чл. 290 ГПК, е приел, че приходите на ответниците за проверявания период възлизат на 5 530,08 М., а разходите им са в размер на 2 626,41 М., като съпоставени тези две величини показват, че разходите не надвишават приходите и презумпцията на чл. 4, ал. 1 З. е оборена, поради което искането на К. [населено място] за отнемане на посоченото в него имущество на ответниците на основание чл. 28, ал. 1 З. е неоснователно и следва да се отхвърли.
На касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и който е решен в противоречие с практиката на ВКС – т. 1, решаван е противоречиво от съдилищата – т. 2, или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – т. 3. В случая като основание за допускане на касационно обжалване е посочен чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.
Основанието за касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК е налице, когато даден правен въпрос, от който зависи изхода на спора, се решава противоречиво от съдилищата. Основанието по този законов текст не е противоречието между съдебни актове по идентични казуси, а противоречие в практиката на съдилищата, произнесли се с необжалваеми съдебни актове по правен въпрос, от който зависи изхода на спора и който е бил предмет на разглеждане по това дело. Това основание за допускане до касация е посочено във връзка с поставения въпрос – следва ли доходите, за които проверяваното лице твърди, че са получени от работа в чужбина, но не са декларирани в Република България и за тях не са заплатени данъци и осигуровки, да се считат за доход от законен източник, като противоречива практика са представени описаните по-горе две съдебни решения на въззивен и първоинстанционен съд. Действително основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК има предвид противоречие между влезли в сила съдебни решения/ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, т. 3/, поради което представените от касатора невлезли в сила решения на други съдилища не могат да обосноват извод за противоречива практика, тъй като не е изчерпан редът за инстанционния им контрол. Ето защо не се установява противоречиво разрешаване на повдигнатия от касатора въпрос, поради което по него касационното обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК не следва да бъде допуснато.
Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, с които съдът се е произнесъл по правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Под „точно прилагане на закона“ най-общо се разбира еднородно тълкуване на закона, т.е. точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на непоследователна и противоречива съдебна практика или към преодоляване на постоянна, но неправилна такава. В случая така, както е формулиран от жалбоподателя правния въпрос, а именно – следва ли сумите, получени от продажба на имущество, за което се твърди, че е придобито с пари от престъпна дейност, да се признават за доход на проверяваното лице, същият не е от значение за изхода на делото като общо основание за допускане до касационен контрол по см. на чл. 280, ал. 1 ГПК, а се отнася до извод на съда, направен въз основа на установена от него конкретна фактическа обстановка. Това е така, тъй като отговорът на този въпрос не би довел до промяна на основния извод на решаващия съд, който е извършил оценка на придобитото от ответниците имущество по пазарната му стойност към датата на придобиването като е приел, че стойността на имуществото не превишава доходите на ответниците, за които са установени законни източници, което изключва предположението, че придобитото имущество е свързано с престъпната дейност. В тази връзка следва да се отбележи, че когато не е установен законен източник за придобиване на имуществото, съдът изгражда изводите си налице ли е връзка между престъпната дейност и доходите, послужили за придобиване на имуществото въз основа на конкретиката на случая; въз основа на фактите, свързани с вида на престъплението, както и цялостните данни за характера на осъществяваната престъпна дейност.
В конкретния случай допускането на касационно обжалване се обосновава с визираните в чл. 281, т. 3 ГПК основания за неправилност на обжалваното решение, поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост, които касаят разглеждане на касационната жалба по същество, но не са основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
При този изход на делото, на ответника по жалбата П. М. Я. не следва да се присъдят разноски по делото за настоящата инстанция, тъй като липсват данни такива да са направени.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 248 от 25.05.2011 г. на Пловдивския апелативен съд, постановено по в.гр.д. № 741/2010 г., по касационна жалба с вх. № 4340 от 12.07.2011 г на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: