3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 284
С., 14.03. 2016 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на девети март две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 625/2016 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Столична община [населено място] против въззивно решение № 2289 от 23.11.2015г. по в. гр. дело № 3488/2015г. на Софийски апелативен съд, с което Столична община е осъдена на основание чл. 49 ЗЗД да заплати на Д. С. А. – М. още 10 000 лв. към присъдените с първоинстанционното решение 10 000 лв., или общо 20 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законна лихва от датата на увреждането 26.01.2012г. до окончателното изплащане на задължението.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че с обжалваното решение съдът е приложил неправилно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди и не е отчел съпричиняване на вредата от страна на пострадалото лице. Поддържа се приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като основание за допускане на касационно обжалване.
Ответницата Д. С. А. – М. в писмен отговор оспорва наличие на основание за допускане на касационно обжалване. Поддържа, че изложението не съдържа изведен правен въпрос и навадените доводи съставляват оплакване за неправилност на решението. В тази връзка са изложени съображения в подкрепа правилността на обжалваното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е разгледан иск по чл. 49 ЗЗД намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Изложението не съдържа изведен правен въпрос, но от съдържанието може да се конкретизира въпрос относно приложението на чл. 52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, който с обжалваното решение не е разрешен в противоречие със задължителната съдебна практика установена с П. № 4/23.12.1968г., според която размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя по справедливост, понятието е свързано с преценка на конкретни обективно настъпили обстоятелства и то не е абстрактно. При телесните увреждания (какъвто е настоящият случай) се преценява характера на увреждането, начина на извършването му и обстоятелствата, при които е извършено, състоянието на здравето, неговото влошаване, продължителност на лечението, интензитета на моралните страдания и тяхната продължителност, има ли трайни последици и други претърпени негативи. Когато съдът е съобразил всички доказателства, относими към реално претърпените от увреденото лице болки и страдания, размерът на обезщетението за неимуществени вреди е определен в съответствие с принципа за справедливост.
С обжалваното решение съдът е отчел обстоятелствата при които е настъпило увреждането (непочистени от сняг улици и тротоари заети от автомобили на мястото на инцидента), характера на увреждането – счупване и разместване на дясната глезенна става, претърпените от ищцата три операции, интензитета на търпените болки и страдания и продължителността на оздравителния период от седем – осем месеца, неудобствата които ищцата е търпяла в битов и личен план, остатъчните оплаквания за болезненост при застудяване на времето, изкачване на стълби, по – продължително правостоене – негативни преживявания, които по справедливост е оценил в размер на присъдената сума. Размерът на обезщетението е обвързано с конкретно установените по делото обстоятелства и не е определено абстрактно. В този смисъл правните изводи на съда относно размера за репариране на моралните вреди са изведени в съответствие със задължителната съдебна практика по приложението на чл. 52 ЗЗД, което изключва основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, респ. т. 3-та, приложението на която не е мотивирано в изложението, а наличието на задължителна съдебна практика изключва посочената хипотеза.
С обжалваното решение са изложени съображения и относно твърденията на жалбоподателя за съпричиняване на вредата от страна пострадалата – обсъдени са обстоятелствата, при които е настъпило увреждането, като е намерено, че с поведението си ищцата не е допринесла за увреждането си. Наличието или липсата на съпричиняване е въпрос на фактическо установяване, а фактическите констатации на въззивния съд в производството по чл. 288 ГПК не подлежат на контрол. В производството касационната инстанция проверява само правните разрешения на въззивния съд при приетите от него факти. Доколкото от фактическа страна съдът не е установил поведение на ищцата, с което да е допринесла за увреждането си, а от правна страна не е намалил размерът на обезщетението, то въпросът за съпричиняване на вредата не съставлява основание за допускане на касационно обжалване.
Предвид изложеното не се установяват предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2289 от 23.11.2015г. по в. гр. дело № 3488/2015г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ