О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 63
гр. София, 13.02.2015 г.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и девети септември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Г.Никова гр. дело № 2993 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството e по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби, съответно с вх.№ 283 от 06.01.2014 г., подадена от Т. И. И. чрез адвокат С. Г. от АК – В. и с вх.№ 284 от 06.01.2014 г., подадена от П. М. С. чрез адвокат С. Г. от АК – В., против решение № 2363 от 15.11.2013 г. на Окръжен съд – Варна, ГО, постановено по в.гр.д. № 2556/2013 г.
Жалбите са процесуално допустими – подадени са в срока по чл.283 ГПК, от легитимирани страни срещу подлежащ на обжалване акт и отговарят на изискванията по чл.284, ал.1 и ал.2 ГПК. Цената на иска надхвърля сумата 5 000 лв. (при данъчна оценка на имота от 46 768,30 лв.). Съдържат доводи за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Представени са изложения по чл.280, ал.1 ГПК, с което са изпълнени изискванията по чл.284, ал.3 ГПК.
Ответниците по касация Г. Е. С. и С. К. С., чрез адвокат Д. В. от АК – В., са депозирали отговори в срока по чл.287, ал.1 ГПК, в които поддържат, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, както и че касационните жалби са неоснователни по същество. Претендират разноски.
С обжалваното решение, окръжният съд, в правомощията на въззивна инстанция по чл.258 и сл. ГПК, е потвърдил решение № 2102 от 30.04.2013 г., постановено по гр.д.№ 21186/2011 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е отхвърлен предявения от Т. И. И. срещу Г. Е. С. и С. К. С. иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено по отношение на Т. И. И., че Г. Е. С. и С. К. С. не са собственици на следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор № 10135.2551.268, с площ от 860 кв.м., находящ се в [населено място], район П., местност „Ф. д.”, ведно с построената в него жилищна сграда с идентификатор № 10135.2551.268.1, със застроена площ 24 кв.м., състояща се от приземен етаж /сутерен-една стая/, жилищен етаж /стая с коридор и тераса/ и таван, при граници на поземления имот: имоти с №№ 10135.2551.269; 10135.2551.267; 10135.2551.266. Решението е постановено при участието на трети лица помагачи на страната на Т. И. И. – П. М. С., С. М. Б. и Д. П. С..
За да постанови този резултат, окръжният съд е приел, че предявеният от Т. И. И. (касатор в настоящото производство) отрицателен установителен иск за собственост е процесуално допустимо, доколкото в исковата молба е заявено твърдение, че тази касаторка е придобила процесния имот на 23.12.2010 г. чрез покупко-продажба от наследниците на М. С. М. и при подаване на заявление за вписване на имота на нейно име в СГКК – В. установила, че преди това като собственици са вписани ответниците по касация, легитимирали се като такива с нотариален акт, издаден по обстоятелствена проверка от 20.12.2008 г. Съобразно разпределението на доказателствената тежест Г. Е. С. и С. К. С. следвало да докажат пълно и главно съществуването на право на собственост на въведеното от тях придобивно основание – изтекла придобивна давност в резултат от владение, осъществявано след 1970 г. След анализ на заключенията на назначените по делото съдебно-технически експертизи, въззивният съд е приел за установено, че процесният имот с настоящ идентификатор 10135.2551.268 по КК е идентичен с имот № 1372 по КП от 1973 г. и имот № 209 по КП от 1999 г., а по КП от 1956 г. е попадал върху части от имоти с № 9351 и № 12461. Приел е за установено, че така ситуираният имот представлява част от имота, придобиването на собствеността върху който в патримониума на М. С. М. е удостоверено с нотариален акт за собственост на недвижим имот по давност № 139 от 14.03.1968 г. на нотариус при ВНС, том ІІ, н.д.№ 826/1968 г. На 29.03.1970 г. М. С. М. сключил с Г. Е. М. (с брачно фамилно име С.) писмен договор за продажба на имота, описан в документа като старо лозе, състоящо се от един декар, намиращо се в землището на [населено място], м.„Ф. дере” при съседи: С. Т., М. С. М. и чер път. На същата дата М. С. М. предал на купувачката владението върху имота. М. С. М. починал на 13.04.1985 г., като негови наследници по закон са децата му П. М. С., С. М. Б. и С. М. С., последният наследен от съпругата си Д. П. С. – лицата, конституирани в процеса като трети лица помагачи на Т. И. И..
След съвкупен анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът е приел за установено по несъмнен начин, че през 1970 г. Г. Е. С. (тогава – М.) е установила владение върху процесния имот и е упражнявала такова в продължение на повече от 10 години – необходимият съобразно чл.79, ал.1 ЗС срок за придобиване на собствеността при отсъствие на валиден договор за покупко-продажба. Така упражняваното владение не е било смущавано или прекъсвано, като не са били предявявани претенции за собственост спрямо имота в периода 1970 г. – 2008 г. Изложено е, че действията, които според настоящите касаторки съставляват юридически факти, прекъсващи давността (а именно: отправената нотариална покана от 01.10.2009 г. от П. М. С. до трето за спора лице – П. А. да й предаде владението върху процесния имот; сключеният от наследниците на М. С. М. с касаторката Т. И. предварителен договор за покупко-продажба на процесния недвижим имот от 05.11.2010 г. и последвалия договор за покупко-продажба, обективиран в НА № 77 от 23.12.2010 г.; подаденото от Т. И. заявление до СГКК – В. за изменение в КК и КР и вписване на имота като неин собствен; инициираната срещу съпруга на Г. Е. С. полицейска преписка по сигнал за самоуправни действия в имота) са предприети след като е завършен фактическия състав на придобиването по чл.79, ал.1 ЗС и съответно са ирелевантни за изхода на спора.
В депозираните касационни жалби искането за допускане на касационното обжалване се поддържа в приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК с довод, че е налице необходимост ВКС да се произнесе по формулираните от касаторите въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
В жалбата на Т. И. И. са формулирани следните въпроси: (1) Съществено процесуално нарушение ли е в съдебното производство с предмет установяване право на собственост върху имот, да не бъде допуснато като доказателство /като неотносимо към спора/ нотариалното дело за снабдяване с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка, след като страната в съдебното производство основава правата си на този КНА; (2) Порочен ли е КНА, ако при съставянето му е използвана скица, послужила за индивидуализация на имота, след като към този момент има действаща кадастрална карта, която отменя предходните планове и съдържанието на скицата досежно номер, площ, граници и квадратура на построената в имота сграда, не са идентични с данните от кадастралната карта, т.е. за издаване на КНА за индивидуализация на имота е послужила скица от отменен план от 1999 г.; (3) Може ли да се приеме, че е доказано правото на собственост, основано на давностно владение, в случай, че в съдебното производство не е установена идентичност между имота върху който се твърди, че е установено владението и процесния имот и (4) При спор за установяване право на собственост върху недвижим имот, за който се твърди, че е придобит по давност , задължителен елемент от фактическия състав ли е да се изследват въпросите: (а) Какъв е статута на земята в периода, за който се твърди, че е владян имота? (б) В периода, за който се твърди, че е упражнявано владението върху имота са налице законови пречки за придобиване му по давност?
В жалбата на П. М. С. са формулирани следните въпроси: (1) Кои са юридическите факти, които трябва да се установят в съдебното производство за да се приеме, че недвижим имот е индивидуализиран: (1.1.) Следва ли със свидетелски показания по безспорен начин да се индивидуализира процесният имот по площ, граници и местоположение. Съответно при противоречие между свидетелските показания и констатациите на нотариуса за принадлежността на правото на собственост при съставяне на констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка, кои се ползват с обвързваща материална доказателствена сила; (1.2.) Към момента на снабдяване с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка, кой е валидния документ, индивидуализиращ имота по площ, граници и местоположение. Действителен ли е КНА ако скицата, въз основа на която е съставен, не отговаря на плана към него момент – нито по номер, нито по площ; (2) Извършването на правни и фактически действия от страна на титуляра на правото на собственост на имота в периода, когато се претендира, че за друго лице тече 10-годишна придобивна давност /подаване на възражение пред общинската администрация за вписване на процесния имот в КК и КР/ и извършване на такива действия след снабдяване с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка /отправяне на нотариална покана за освобождаване на процесният имот от трето лице, ползващо го без правно основание/, съставляват ли юридически факти, обуславящи прекъсване на давността. Съответно тези действия не показват ли липса на явно и несъмнено своене на имота. Необходимо ли е страната, която се позовава на давност да установи по безспорен начин, че е владяла имота като свой, както и, че осъществяваното от нея владение е било явно, т.е. намерението да свои вещта за себе си да е противопоставено на титуляра на собственост на имота и то да е достигнало до него. Трябва ли намерението за своене да е изразено по ясен и несъмнен начин като се отрича чуждата власт върху имота и се декларира, че същият се владее като собствен.
Касационното обжалване не може да бъде допуснато по така поставените въпроси по следните съображения:
Съобразно т.4 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСГКТК съответният обуславящ правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а е от значение за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви – за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК формират едно общо правно основание за допускане на касационно обжалване, което е налице във всички случаи, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите. В разглеждания случай нито една от двете касаторки не е обосновала с какво произнасянето по цитираните въпроси би имало изискваното с чл.280, ал.1, т.3 ГПК приносно значение в правоприлагането при тълкуване на правните разпоредби по конкретни дела или при създаване на съдебна практика. Това е достатъчно основание да се приеме, че отсъства допълнителният селективен критерий по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Въпросите нямат и обуславящо значение по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, разяснен с т.1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСГКТК. С оглед предмета на спора ирелевантни за изхода на делото са обстоятелствата дали инстанциите по същество са приобщили към доказателствата документите, послужили за издаването на нотариалния акт по обстоятелствена проверка от 20.12.2008 г. в полза на ответниците по касация, както и по какъв начин в рамките на охранителното производство нотариусът е индивидуализирал имота. Въззивният съд е формирал извод за идентичност между придобития през 1968 г. от М. С. М. и продаден от него през 1970 г. на Г. Е. С. (тогава – М.) имот с процесния терен въз основа на анализа на събраните по делото съдебно-технически експертизи, а правилността на този извод не може да бъде предмет на обсъждане в предварителната фаза по допускане на касационното обжалване. Въпросите, касаещи статута на земята и възможността за придобиването й по давност, не са повдигани в производството както пред първата, така и пред въззивната инстанции; техният смисъл не е пояснен нито в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, нито в самата касационна жалба и съответно се явяват некоректно поставени. Обсъдени са доказателствата за действията, които според настоящите касаторки съставляват юридически факти, прекъсващи давността, като е отчетено, че същите нямат такъв ефект, доколкото следват по време изтичането на срока на придобивната давност в полза на Г. Е. С. и С. К. С..
В обобщение – не е налице основание за допускане на касационно обжалване. При това произнасяне ответниците по касация по принцип имат право на разноски, каквито са претендирали с отговорите на касационните жалби, но при отсъствието на доказателства за заплатен адвокатски хонорар именно за защитата пред ВКС, такива не следва да им се присъждат.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК във връзка с чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК, състав на ВКС, Второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационни жалби, съответно с вх.№ 283 от 06.01.2014 г., подадена от Т. И. И. чрез адвокат С. Г. от АК – В. и с вх.№ 284 от 06.01.2014 г., подадена от П. М. С. чрез адвокат С. Г. от АК – В., против решение № 2363 от 15.11.2013 г. на Окръжен съд – Варна, ГО, постановено по в.гр.д. № 2556/2013 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: