3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 63
София, 23.01.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на двадесет и втори януари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 3681 по описа за 2018 год. за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Община Перник чрез процесуален представител ст.ю.к.”ПО” А. А. против решение № 132 от 11.05.18г.по в.гр.дело № 67/18г.на Пернишкия окръжен съд, с което частично е отменено решение № 914 от 23.11.17г.по гр.дело № 809/17г.на Пернишкия районен съд и на основание чл.49 ЗЗД касаторът е осъден да заплати на Р. Р. С. обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от счупване на лява глезенна става на крака, получено в резултат на подхлъзване върху непочистен и заледен тротоар, находящ се в [населено място], кв.Т., срещу задната част на [жилищен адрес] настъпило на 4.12.16г., поради неизпълнение на задължението на Общината за снегопочистване на уличната мрежа, общо в размер на 15 000 лв, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 4.12.16г.до окончателното изплащане.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът поддържа,че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по следните въпроси: 1.Длъжен ли е съдът при постановяване на решението да извърши цялостна преценка на всички събрани по делото доказателства и да изложи подробни мотиви кои доказателства кредитира и защо и кои не; 2.Длъжен ли е съдът да обсъди заключението на вещото лице заедно с всички доказателства по делото в тяхната взаимна връзка и да прецени доказателствената му сила съобразно обосноваността му и в тази насока да изложи мотиви в съдебния акт.
Ответникът по жалбата Р. Р. С. чрез адв.Н. Б. моли да не се допуска въззивното решение до касационен контрол.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение, като прецени наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване,намира следното:
Въззивното производство е образувано по въззивна жалба на Р. Р. С. срещу въззивното решение в частта, с която е отхвърлен искът му по чл.49 ЗЗД за разликата над присъдените 12 000 лв до 25 000 лв.
С обжалваното решение въззивният съд е приел, че на 4.12.16г.ищецът Р. С., движейки се по непочистен и заледен тротоар, находящ се в [населено място], кв.Т., срещу задната част от блок /№/, се подхлъзнал и паднал, в резултат на което получил травматично увреждане на глезена на левия крак. От назначената от първоинстанционния съд съдебно- медицинска експертиза е приел за установено, че счупването е предизвикало появата на оток, хематом с невъзможност за стъпване и ходене; пострадалият е изпитвал силни болки и страдания; опериран е по спешност и му е направена „кръвна репозиция и фиксиране на счупените фрагменти чрез плака с винтове”; поставена му е гипсова имобилизация под формата на бастун, който е носил 45 дни, като е започнал да натоварва крайника без патерици през м.април 2017г.Пред въззивната инстанция е изслушана допълнителна съдебно-медицинска експертиза,според която в резултат на непоносимост на реакция на организма към остеосинтезния материал /плака и винтове/, поставен при операцията на 4.12.16г., на 8.03.18г.в Института по ортопедия Г.Баня е извършена нова операция за отстраняването му.
При тези данни по делото въззивният съд е счел, че определеното от първоинстанционният съд обезщетение за неимуществени вреди в размер на 12 000 лв е занижено и е присъдил още 3000 лв, или общо 15 000 лв.
Настоящият съдебен състав намира, че не е налице основанието на чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол.
Поставените от касатора процесуалноправни въпроси са разрешени в обжалваното решение в съответствие със задължителната практика. Въззивният съд се е произнесъл в обема на търсената с въззивната жалба защита съобразно правомощията си по чл.269 ГПК.Обсъдил е събраните по делото писмени и гласни доказателства,в т.ч. и заключенията на съдебно –медицинските експертизи, в тяхната взаимна връзка и е изложил правни съображения.
Доводите,че липсват данни за настъпило влошаване в здравословното състояние на пострадалия касаят правилността на решението и подлежат на проверка по реда на чл.281 т.3 ГПК, но само след допусната касация.
Отделно от изложеното, следва да се отбележи,че съдът е взел предвид настъпилите в хода на процеса нови факти за здравословното състояние на ищеца в съответствие с практиката на ВКС.В решение № 2 от 9.02.17г.по гр.дело № 2947/16г.на ІV г.о.на ВКС е посочено,че преценката на съда за основателността на иска следва да бъде направена с оглед материалноправното положение в деня на приключване на устните състезания /а не в деня на предявяване на иска/,което може да стане, ако вземе предвид и фактите от значение за спорното право, настъпили след предявяване на иска, както го задължава разпоредбата на чл.235 ал.3 ГПК.
С оглед изхода на производството, на основание чл.38 от Закона за адвокатурата, на пълномощника на ответника по жалбата адв.Б., която го представлява безплатно, следва да се присъди адвокатско възнаграждение за ВКС в размер на 440 лв, определено съгласно чл.7 ал.2 т.2 от Наредба № 1/2014г. за размера на минималните възнаграждения на адвокатските възнаграждения.
Воден от горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 132 от 11.05.18г. по гр.дело № 67/18г.на Пернишкия окръжен съд.
ОСЪЖДА Община Перник да заплати на адв.Н. Б., с адрес: [населено място], [улица] на основание чл.38 от Закона за адвокатурата сумата 440 лв /четиристотин и четиридесет/ представляваща адвокатско възнаграждение за ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.