3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1034
София, 08.11.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК,ІV г.о.в закрито заседание на седми ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 1921 по описа за 2017 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. Д. П. срещу решение № 8555 от 25.11.16г.,постановено по в.гр.дело № 3709/16г.на Софийски градски съд,с което е потвърдено решението от 4.05.15г.,постановено по гр.дело № 39427/11г.на Софийски районен съд,53 състав.С него е отхвърлен предявения от него против ДФ”З.” иск с правно основание чл.225 ал.3 КТ за сумата 58963.58 лв- обезщетение за недопускане до работа след възстановяването му на длъжност „директор” на Областна дирекция на ДФ”З.”в област Р. за периода от 10.02.04г.до 30.08.11г.
Касаторът сочи основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК – противоречие с ТР № 1/9.12.13г.на ОСГТК,касаещо въззивното производство,без да е формулиран правен въпрос,разрешен от въззивния съд,а се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост.Поддържа още,че решението е недопустимо,тъй като съдът не се е произнесъл по предявените с исковата молба 4 иска.
Ответникът по жалбата не заявява становище.
С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено,че ищецът е работил по трудово правоотношение с ответника на длъжност „директор”на Областна дирекция на ДФ”З.”,област Р..Със заповед № 227 от 24.09.02г.ищецът е бил дисциплинарно уволнен.С влязло в сила на 10.02.04г.решение по гр.дело № 17558/02г.на СРС,71 състав уволнителната заповед е била отменена и Г. П. е възстановен на заеманата от него преди уволнението длъжност.На 10.02.04г.същият писмено е заявил,че е готов да започне работа на длъжността,за която е възстановен,като е поискал да му бъдат осигурени необходимите условия да изпълнява трудовите си функции.На 26.03.04г.му е връчен акт за възстановяване № 50/26.0.04г.и заповед за прекратяване на трудовото правоотношение № 51 /26.03.04г.на основание чл.328 ал.1 т.6 КТ.Тази заповед не е обжалвана от ищеца по реда на чл.344 КТ.
При тези фактически данни по делото въззивният съд е приел,че за периода от 10.02.14г./датата на заявлението на ищеца/ до 26.03.04г./датата на прекратяване на Т. между страните/искът е основателен,но го е отхвърлил като погасен по давност,с оглед надлежно направено възражение от ответника с отговора на исковата молба.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като разгледа изложението към касационната жалба намира,че в него не се съдържат основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК.
Не следва да се допуска касационно обжалване на решението за проверка на процесуалната му допустимост,тъй като предмет на настоящото производство е единствено искът по чл.225 ал.3 КТ,по който въззивният съд се е произнесъл.С влязло в сила на 30.06.14г.разпореждане на СРС,53 с.исковата молба на Г. П. е върната в частта относно исковете за признаване на установено,че за ДФ”З.”не е съществувало правото за издаване на акт № 50/26.03.04г.; че на 26.03.04г.същият не е бил в трудово правоотношение с ДФ”З.”; и че на 26.03.04г.за ДФ”З.”не е съществувало правото за издаване на заповед № 51/26.0.04г.
Произнасянето на касационния съд по действителното съществуване на твърдяното субективно право или правоотношение представлява разрешаване на значимия за конкретния спор правен въпрос,изведено в чл.280 ал.1 ГПК като общо основание за допускане на касационно обжалване.Касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело,като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Недопустимо е съдът да извлича правните въпроси,които касаторът евентуално би имал предвид.В случая не е формулиран конкретен правен въпрос,разрешен от въззивния съд – т.е.не е налице общото основание по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване,в какъвто смисъл е и даденото тълкуване в т.1 на ТР № 1/2009г.на ОСГТК на ВКС.
Оплакването за необоснованост на обжалваното решение не е основание за допустимост на касационното обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК,а е касационно основание,което подлежи на проверка по реда на чл.281 т.3 ГПК,но само след допусната касация.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 8555 от 25.11.16г.,постановено по в.гр.дело № 3709/16г.на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.