О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 63
гр.София, 28.01.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов
ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев
Геновева Николаева
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 2769 по описа за 2018 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Зауба”АД и „Лиел констракшън” ЕООД против решение № 72 от 15.3.2018 г., постановено по въззивно гражданско дело №4 по описа за 2018 г. на Пернишкия окръжен съд, ГО, трети въззивен състав, в частите, с които е отменено решение № 839 от 1.11.2017 г. по гр. д. № 3005 по описа за 2016 г. на Пернишкия районен съд за отхвърляне на предявените от община Перник против „Лиел констракшън” ЕООД и „Зауба” АД обратни искове за солидарно заплащане на сумата 10 911,53 лв., представляваща обезщетенията, които общината е била осъдена да заплати на Б. В. Б., като вместо това е постановено друго решение за присъждане на сумите.
Касаторите твърдят, че решението на Пернишкия окръжен съд е неправилно, тъй като е необосновано и постановено в нарушение на материалния закон-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основание за допускане на касационното обжалване касаторите сочат чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по въпроса може ли приемането на работа по договора за изработка по смисъла на чл.264 от ЗЗД и настъпването на правните последици от това приемане да бъде ревизирано впоследствие.
Ответникът по касационната жалба община Перник счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на Пернишкия окръжен съд, като оспорва касационната жалба и по същество.
Съставът на Върховния касационен съд констатира, че в частта, с която въззивният съд е осъдил касаторите да заплатят сумата 911,53 лв., представляваща обезщетението за имуществени вреди, което община Перник дължи на Б. В. Б., въззивното решение не подлежи на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.3, т.1 от ГПК, тъй като цената на иска е под 5 000 лв. Ето защо в тази част касационната жалба трябва да бъде оставена без разглеждане, а производството следва да бъде прекратено. В останалата част по предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Б. Б. е завел срещу община Перник иск за заплащане на 10 000 лв. обезщетение за причинените му неимуществени вреди от станало на 23.01.2016 г. падане върху заледен участък на пешеходната пътека на кръстовището на [улица]и надлеза на кооперативния пазар в [населено място]. Общината на свой ред е привлякла като помагач и е предявила обратен иск за заплащане на обезщетението срещу касаторите, които по силата на договор с общината е следвало да извършват снегопочистването по улиците на града. Касаторите са възразили, че общината е приела без забележки изпълнението на работата в участъка, където е пострадал ищецът, поради което не носят отговорност за вредите. Първоинстанционният съд е счел възражението за основателно и е отхвърлил обратния иск. Въззивният съд обаче е приел, че касаторите не са извършили дължимото почистване от сняг и лед на пешеходните пътеки и съответно не е имало приемане точно на тази дейност от страна на възложителя/общината/. Ето защо е отменил първоинстанционното решение и е уважил предявения срещу касаторите обратен иск за сумата от 10 000 лв., представляваща дължимото от общината обезщетение за неимуществени вреди на пострадалия. Решаващият извод на въззивния съд, че работата не е била приета, противоречи на разпоредбите на чл.264, ал.2 и ал.3 от ЗЗД и на приложимата съдебна практика, съдържаща се в цитираните от касаторите решения № 1100 от 4.7.2003 г. по гр.д. №1876/2002 г. на Пето ГО, № 1661 от 6.12.1999 г. по гр. д. 972/99 г. на Пето ГО, №231 от 13.07.2011 г. по т.д. № 1056/2009 г., № 121 от 27.09.2013 г. по т.д.№ 621/2012 г. на Първо ТО на ВКС. Според тази практика възложителят е длъжен да прегледа работата и при наличие на явни недостатъци, каквито са непочистените от сняг и лед участъци, трябва да повдигне съответните възражения пред изпълнителя. Ако не стори това, работата се счита за приета. Ето защо на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК трябва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение по повдигнатия от касаторите въпрос в частта, с която касаторите са осъдени да заплатят сумата 10 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, дължимо от община Перник на Б. В. Б..
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на „Зауба”АД и „Лиел констракшън” ЕООД против решение № 72 от 15.3.2018 г., постановено по въззивно гражданско дело №4 по описа за 2018 г. на Пернишкия окръжен съд, ГО, трети въззивен състав, В ЧАСТТА, С КОЯТО е отменено решение № 839 от 1.11.2017 г. по гр. д. № 3005 по описа за 2016 г. на Пернишкия районен съд за отхвърляне на предявения от община Перник против „Лиел констракшън” ЕООД и „Зауба” АД обратен искове за солидарно заплащане на сумата 911,53 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, които общината е била осъдена да заплати на Б. В. Б., като вместо това е постановено друго решение за присъждане на сумата, И ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО В ТАЗИ ЧАСТ.
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 72 от 15.3.2018 г., постановено по въззивно гражданско дело №4 по описа за 2018 г. на Пернишкия окръжен съд, ГО, трети въззивен състав, В ЧАСТТА, С КОЯТО е отменено решение № 839 от 1.11.2017 г. по гр. д. № 3005 по описа за 2016 г. на Пернишкия районен съд за отхвърляне на предявения от община Перник против „Лиел констракшън” ЕООД и „Зауба” АД обратен иск за солидарно заплащане на сумата 10 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, които общината е била осъдена да заплати на Б. В. Б., като вместо това е постановено друго решение за присъждане на сумата.
ДАВА едноседмичен срок на касаторите да внесат 200 лв. държавна такса по сметката на ВКС и да представят вносния документ. В противен случай касационното производство ще бъде прекратено.
След изтичане на срока делото да се докладва на Председателя на отделението за насрочване или на съдията-докладчик-за прекратяване.
Определението в прекратителната част може да се обжалва с частна жалба пред друг състав на ВКС в седмичен срок от съобщението, а в останалите части е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: