ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 6
гр. София, 05.11.2008 год
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България,
IV гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти ноември две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 3107 по описа на Върховния касационен съд за 2008 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във връзка с чл. 280 ГПК.
Образувано е по подадената от В. И. Д., чрез пълномощника му адвокат Р. И. , касационна жалба против въззивното решение № 498 от 27.02.2008 год. по гр. д. № 680/2004 год. на Б. окръжен съд в частта му, с която е оставено в сила първоинстанционното решение, с което е прието за установено, че касаторът В. Д. не е собственик на недвижим имот, представляващ УПИ * с площ 1 048 кв. м. по кадастралния план на с. М., ведно с построената едноетажна сграда – ресторант “ М. ; с площ 200 кв. м. и е отменен нот. акт № 132/2003 год. по предявения отрицателен установителен иск на Т. „Н.шев“.
В срока по чл. 287, ал. 2 ГПК е постъпила насрещна касационна жалба от Т. „Н.шев“ против горното въззивно решение в частите му, с които е отменено първоинстанционнто решение и вместо това е постановено друго, с което исковете му против ответниците за ревандикация на имота и за заплащане на обезщетение за неоснователно обогатяване са отхвърлени.
Насрещната касационна жалба се оспорва от Вл. Д. в представения му писмен отговор.
С оглед разпоредбата на чл. 287, ал. 4 ГПК касационната инстанция следва да се произнесе по допускане на касационното обжалване на въззивното решение по подадената жалба от Вл. Д. , съгласно чл. 288 ГПК.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, съгласно чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК този жалбоподател се е позовал на наличието на това по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Това основание не е налице в случая, поради което и не следва да се допуска касационното обжалване на решението в обжалваната от този жалбоподател част. Съображенията за този извод са следните:
Според жалбоподателя въззивният съд се е произнесъл по отрицателния установителен иск на Т. „Н.шев“, без последният да има правен интерес от него. Поддържа, че решаването на този съществен процесуален въпрос е и в противоречие с практиката на ВКС, което представлява друго основание за допускане на касационното обжалване – това по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. За да е налице последното обаче не е достатъчно позоваването на законовия текст, а жалбоподателят следва да го обоснове, като посочи и съответната съдебна практика, на която се позовава. В случая жалбоподателят не се е позовал на такава, поради което и касационният съд не може да прецени наличието на това основание за допускане на решението до касационно разглеждане в обжалваната му част. Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, посочено като законов текст в изложението, тъй като последното предполага позоваване на неправилна практика по приложението на закона, чието преодоляване се цели с допускането на касационното разглеждане на делото или неяснота или непълнота при прилагането на закона, с оглед обосноваване значението на решения въпрос за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Тази хипотеза в случая не е налице, поради което и не следва да се допусне касационното разглеждане на решението в обжалваната му от Вл. Д. част.
С оглед обусловеността на разглеждането на насрещната касационна жалба от това по касационната жалба на Вл. Д. -чл. 287, ал. 4 ГПК, то, поради недопускане на касационното обжалване по последната, съдът не следва да се произнася по допускане и по насрещната жалба.
Поради изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на IV г. о. на ВКС
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 498 от 27.02.2008 год. по гр. д. № 680/2004 год. на Б. окръжен съд в обжалваната от В. И. Д. част.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.