3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 631
София, 28.12.2011г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми декември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
ч.гр.дело № 594/2011 год.
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. първо във връзка с ал. 1, т. 1 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от П. Г. Д. и И. Г. Д. против разпореждане от 07.11.2011г., постановено по Ч.гр. д. № 1003 по описа за 2010г. на Окръжен съд Велико Търново, с което е върната на основание чл. 286, ал. 1, т. 2 от ГПК, подадената от тях частна касационна жалба вх. № 10875 от 01.11.2010 г. против определението по делото № 520 от 18.10.2010г.
Жалбоподателят е изложил доводи за неправилност и незаконосъобразност на разпореждането.
Ответниците в частното касационно производство не са изразили становище.
Върховният касационен съд като взе предвид данните по делото, намира следното:
С разпореждане от 01.12.2010г. въззивният съд е констатирал нередовност на частната касационната жалба – непредставяне на изложение по чл.280 от ГПК и е дал указания за отстраняването им. С атакуваното разпореждане ВтОС е установил, че препис от разпореждането от 01.12.2010г. е връчен на касатора И. Д. на 03.12.2010г., на касатора П. Д. на 09.12.2010г., както и, че в указания срок не са изпълнени указанията за представяне на изложение на основанията за допускане на касационно обжалване.
В процесния случай, видно от данните по делото, жалбоподателите не са изпълнили дадените им от въззивния съд указания.
Основанията за допустимост на касационно обжалване се регламентират от чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК и за да се произнесе за тяхното наличие, касационният съд следва да има с изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК конкретно формулиран материално правен или процесуално правен въпрос от страната, като е посочено /т. 1/ дали този въпрос е разрешен от въззивния съд с обжалваното решение в противоречие с практиката на ВС и/или ВКС, или /т. 2/ е разрешаван противоречиво от съдилищата, или /т. 3/ се касае до хипотеза, чието разрешаване и от ВКС, поради липса на практика по сходни хипотези към момента, би допринесло до еднакво приложение на закона и развитие на правото.
При данните по делото, позоваването на допуснати процесуални и материално-правни нарушения на въззивния съд безспорно не се покрива с изискванията на законодателя. Уредбата на касационното обжалване като факултативно, а не задължително, възлага на страната-касатор изискването да мотивира интереса от допускане на касационното обжалване. Това е ново изискване за страната, която не е доволна от получения резултат с въззивния съдебен акт, поради което правилно администриращия жалбата съд е акцентирал за точното изпълнение на това изискване на законодателя. Обосноваването на интереса от обжалване в рамките на определеното приложно поле по чл. 280, ал. 1 ГПК не може да се припокрива с основанията за обжалване, установени в чл. 281 ГПК. Тяхното разграничаване следва да личи ясно. В тази смисъл въззивният съд е действал в рамките на вменените му от законодателя процесуални задължения и не са налице предпоставки за отмяна на постановения съдебен акт за връщане на частната касационна жалба.
По изложените съображения и на основание чл. 279 във вр. с чл. 278 във вр. с 272 ГПК , Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 07.11.2011г., постановено по Ч.гр. д. № 1003 по описа за 2010г. на Окръжен съд Велико Търново .
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :