О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.632
гр. София,02.12.2016 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на тридесети ноември, две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Марков ч.т.д.№2136 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на В. Д. С. срещу определение №605 от 21.09.2016 г. постановено по в.т.д.№822/2015 г. на АС Варна, с което по реда на чл.248 от ГПК е оставена без уважение молбата на В. Д. С. за изменение на постановеното по делото решение №66 от 17.03.2016 г. по т.д.№822/2015 г. на АС Варна в частта за разноските.
В жалбата се излагат съображения, че определението е неправилно, като се иска отмяната му.
Ответникът по частната жалба – [фирма] заявява становище за недопустимост, евентуално за неоснователност на жалбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени наведените доводи и данните по делото, намира следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
За да остави без уважение подадената молба по чл.248 от ГПК, съставът на АС Варна е приел, че от представените по делото доказателства се установява, че В. Д. С. не се намира в затруднено материално положение, поради което не са били налице основанията по чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв, а искането по чл.248 от ГПК, вр. чл.38, ал.2 от Задв за изменение на решението, чрез присъждане на разноски в полза на осъществилия безплатна правна помощ адвокат, се явява неоснователно.
Определението е правилно.
Съгласно възприетото по задължителен за съдилищата начин разрешение в постановеното по реда на чл.274, ал.3 от ГПК определение №163 от 13.06.2016 г. по ч. гр. д. № 2266/2016 г. на ВКС, Г., споделяно изцяло и от настоящия състав, преценката за наличие на материална затрудненост при произнасяне по искане за присъждане на адвокатско възнаграждение на по чл.38, ал.2 от ЗАдв следва да бъде направена с оглед конкретните данни по делото, като при липса на спор между страните достатъчно доказателство за осъществяване на основанията по чл.38, ал.1 от ЗАдв, представляват съвпадащите волеизявления на страните по договора за правна помощ, респективно изявлението на представляваната страна или нейния процесуален представител, ако такъв договор не е представен. Противната страна в производството, която по правилата на чл.78 от ГПК следва да заплати направените по делото разноски, разполага с процесуалната възможност да оспори твърденията за осъществяване на безплатна правна помощ в производство по чл.248 от ГПК, като носи и тежестта да установи, че предпоставките за предоставяне на безплатна адвокатска помощ не са налице.
В процесния случай такова оспорване е направено от страна на [фирма], като по делото се установява, че В. Д. С. е едноличен собственик на капитала на шест дружества с ограничена отговорност, като е управител на седем еднолични и на едно дружество с ограничена отговорност. Изложеното води до несъмнен извод, че осъществяването на основанието /материална затрудненост/ за предоставяне на безплатна адвокатска помощ в полза на посоченото лице е опровергано, поради което не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на [фирма] за заплащане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв, респективно за изменение на решението чрез присъждането на това възнаграждение.
С оглед изложеното обжалваното определение следва да бъде потвърдено, поради което Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И
ПОТВЪРЖДАВА определение №605 от 21.09.2016 г. постановено по в.т.д.№822/2015 г. на АС Варна.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.