О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.609
гр. София, 23.11.2016 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на единадесети ноември, две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Марков ч.т.д.№783 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Л. С. М. срещу определение №25 от 25.01.2016 г. постановено по в.т.д.№568/2015 г. на АС Варна, с което по реда на чл.248 от ГПК е оставена без уважение молбата на Л. С. М. за допълване на постановеното по делото решение №274 от 06.11.2015 г. по т.д.№568/2015 г. на АС Варна в частта за разноските.
В жалбата се излагат съображения, че определението е неправилно, като се иска отмяната му.
Ответникът по частната жалба заявява становище за неоснователността й, предвид липсата на доказателства за сключен договор за процесуално представителство.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени наведените доводи и данните по делото, намира следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
За да остави без уважение подадената молба по чл.248 от ГПК, съставът на АС Варна е приел, че на ищеца не се дължат направени разноски за адвокатско възнаграждение, тъй като по делото не е представен двустранно подписан договор за правна защитна и съдействие, а едностранното признание на адвоката за получаване на определена сума пари, не доказва реално заплащане на уговорен хонорар, още повече че адвокатът направил това признание, е преупълномощен от друг адвокат, като преупълномощаването не включва в обема на представителна власт преупълномощеният адвокат да договаря и получава адвокатско възнаграждение.
Определението е правилно.
По делото не са представени доказателства за сключен между ищеца и адвокат Д. договор за правна защита и съдействие – разписката по чл.77, ал.1 от ЗЗД, като едностранно волеизявление на кредитора, е доказателство за плащане на парично задължение, но при положение, че първо се установи наличието на това задължение /сама по себе си разписката не е и не може да бъде доказателство за възникване на задължението/. В този смисъл и тъй като в случая няма доказателства за постигнато съгласие за заплащане на адвокатско възнаграждение в претендирания размер от 500 лв., представената „разписка”, подписана от адвоката на ищеца не доказва изпълнение на задължение, чието възникване не е установено.
С оглед изложеното обжалваното определение следва да бъде потвърдено, поради което Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И
ПОТВЪРЖДАВА определение №25 от 25.01.2016 г. постановено по в.т.д.№568/2015 г. на АС Варна.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.