О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 632
гр. София, 07.10.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на 23 септември, през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян БАЛЕВСКИ ч. т. дело № 2705 по описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал.3 т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от пълномощника на П. Х. АД-гр.Стара З. срещу определение № 177/12.06.2014 г. по ч.т.д. №156/2014 на АС-Бургас, ТК, с което е потвърдено определение № 515 от 08.05.2014 г. г. по т.д. №82/2014 г. на ОС-Бургас в обжалваната част за прекратяване на производството по обективно съединения иск на жалбоподателя срещу „БАЛНЕОХОТЕЛ П. АД-гр. П. с правно основание чл.29 ЗТР за установяване несъществуването като вписано обстоятелство на решение на ОСА на акционерите за промяна на устава на ответното дружество, взето на 11.02.2014 г.
Излагат се оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение на въззивния съд.
Като основания за допускане до касация се сочат визираните в чл.280 ал.1, т.т.1-3 ГПК.
Ответникът по частната касационна жалба не изпраща отговор на същата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в законовия срок срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
С атакуваното с иск по чл.74 ТЗ от страна на П. Х. АД като акционер в ответното АД решение на проведеното на 11.02.2014 г. извънредно ОС на акционерите в „БАЛНЕОХОТЕЛ П. АД-гр. П. е приета промяна в Устава на ответното дружество, като навсякъде текстовете съдържащи „експерт-счетоводител” се заменят с „регистриран одитор”. В исковата молба се навеждат пороци по свикването и провеждането на това ОСА. В петитума на ИМ се иска от съда ако не уважи иска за отмяна на решението на ОСА, то да обяви това решение за нищожно, респективно да установи на основание чл.29 ЗТР несъществуването на заявеното за вписване / или вписано/в търговския регистър по партидата на дружеството обстоятелство. За да счете искът по чл.29 ЗТР за недопустим и да потвърди прекратителното първоинстанционно определение, постановено в същата насока, въззивният състав се е обосновал, че решението за конкретната промяна на устава не засяга обстоятелства, подлежащи на вписване в ТР и следователно защитата срещу него следва да се осъществи по реда на чл.74 ТЗ чрез отмяната му като взето в противоречие със закона и/или устава на дружеството, съответно чрез безсрочния установителен иск за прогласяване нищожност на взетите решения. Конкретното решение за промяна на устава не засяга данните в него, които подлежат на вписване, съгласно чл.174 ал.2 ТЗ във връзка с чл.165 ,т.т.1-4 и т.5 ТЗ, поради което и искът по чл.29 ЗТР е недопустим.
За да обоснове наличие на основание по чл.280 ал.1 ГПК за допускане до касация, от страна на жалбоподателя се поставят въпросите: всички ли решения на ОСА в АД за изменение на устава подлежат на вписване в ТР или само тези с предмет по чл.165 ,т.т.1-4 и т.5 ТЗ и дали вписването на решението за изменение на Устава на АД е част от фактическия състав на влизането му в сила.
По първия въпрос, като допълнително основание за преценка по чл.280 ал.1 ГПК се сочи противоречие на обжалваното определение с незадължителна практика на ВКС-Р №68/07.02.2005 г. по гр.д. №680/2004 на ТК на ВКС, според което решенията за изменение или допълнение на устава влизат в сила след вписването им в търговския регистър за разлика от останалите решения на ОСА по чл.231 ал.2 ТЗ, които влизат в сила незабавно. Към изложението по чл.284 ал.3, т.1 ГПК са приложени и други съдебни решения, на които обаче липсва позоваване в насока обосноваване на някое от основанията за допускане до касация.
Отговорът на така формулираните въпроси не би се отразил на произнасянето на съда по недопустимостта на иска по чл.29 ал.1 ЗТР и в ози смисъл същите не се явяват обуславящи изхода по спора, по следните съображения:
Налице е постоянна задължителна практика на ВКС, съгласно която искът по чл.29 предл. 3 ЗТР , чиято правна последица е прилагането начл.604 ГПК, е предоставен на страната, която твърди несъществуване на вписано обстоятелство, т. е. на липсващо, невзето решение, което е било вписано в търговския регистър. При липса на подобни твърдения и при оплаквания само за допуснати нарушения на закона и устава при свикване и провеждане на Общото събрание на акционерите, изразяващи се в пороците, посочени в исковата молба, се касае до незаконосъобразни –т.е отменяеми решения, чиято защита е по реда на чл.74 ТЗ, но не и до липсващи или невзети решения по смисъла начл.29 ЗТР . В тази насока е т.ІІІ от мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 6.12.2002 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2002 г., ОСГК, имащо характер на задължителна за съдилищата практика и обжалваното определение на БАС е съобразено с него.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение счита, че липсват основания за допускане до касационно обжалване, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 177/12.06.2014 г. по ч.т.д. №156/2014 на АС-Бургас, ТК ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.