3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 636
София, 20.08. 2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на шестнадесети март две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело N 608/2011 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ЗД [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място] срещу въззивно решение № 1036 от 29.12.2010 г. по гр.д.№ 652/2010 г. на Софийски апелативен съд. С последното е потвърдено решение от 22.04.2010 г. по гр.д.№ 734/2008 г. на Софийски градски съд, с което е уважен предявения срещу дружеството иск на Л. Н. С. иск с правно основание чл.407 (отм.) ТЗ за сумата 30 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на сина й, загинал при ПТП, настъпило по вина на водач на МПС, застрахован при ответника по риска „Гражданска отговорност”.
В касационната жалба са въведени доводи, че решението е неправилно, а в инкорпорираното в нея изложение на основанията за достъп на решението до касационно обжалване касаторът поддържа, че по въпроса за лицата, на които при смърт на пострадалия при непозволено увреждане се дължи обезщетение за неимуществени вреди, въззивният се произнесъл в противоречие с ППВС № 4/61г. и ППВС № 4/68 г. – основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Също в основанията по чл.280 ГПК се излагат доводи срещу приетото от съда съотношение на съпричиняването на настъпилия вредоносен резултат.
Ответницата по касация Л. Н. С. оспорва касационната жалба както относно предпоставките за нейната допустимост, така и по съществото на оплакванията.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.
За да постанови обжалвания резултат Софийският апелативен съд е приел за доказани предпоставките за ангажиране на отговорността на застрахователя по чл.407 (отм.) ТЗ, като при определяне размера на дължимото на ищцата обезщетение за неимуществените вреди от смъртта на сина й П. Р. С. въззивната инстанция счела, че справедливо по смисъла на чл.52 ЗЗД е обезщетение в размер на 60 000 лв., но поради отчетено съпричиняване в равна степен на вредоносния резултат, същото е намалено с 1/2 на основание чл.51, ал.2 ЗЗД.
Настоящият състав на Второ отделение на Търговската колегия на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Формулираният от касатора първи въпрос касае материалноправната легитимация на ищцата и безспорно е важен за делото. Неоснователно е обаче твърдението му, че същият е разрешен в противоречие с ППВС № 4/61 г. и № 4/68 г. Според дадените с тях задължителни за съдилищата указания кръгът на лицата, на които се следва обезщетение за неимуществени вреди се определя по принципа на справедливостта – само най-близките на пострадалия в случай на неговата смърт, а това са неговите възходящи, низходящи и съпруг. Даденото от въззивния съд разрешение по поставения въпрос не се отклонява от посочената задължителна практика, тъй като ищцата като майка на починалия в резултат на процесното ПТП П. Р. С., несъмнено не попада извън кръга на лицата, посочени в Постановления № 4/61 г. и № 4/68 г. на Пленума на ВС.
Вторият въпрос за приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД касае преценката на приетата по делото фактическа обстановка. Твърдяната неправилност на решението не би могла да аргументира наличието на основанията за касационно обжалване, ако същата се изразява в необоснованост на въззивния акт, при която са опорочени фактическите констатации на съда и въз основа на тях е приложен материалният закон.
По изложените съображения настоящият състав приема, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Софийския апелативен съд.
Водим от горното състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1036 от 29.12.2010 г. по гр.д.№ 652/2010 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: