О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 637
София, 10.12.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. №4488/2015 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от В. А. Ц. срещу решение № 221 от 11.06.2015 г. по гр.д. № 696/2014 г. на Софийски окръжен съд. В жалбата са наведени доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано, постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Жалбоподателката подържа, че е доказала влагането на лични средства за извършване на подобренията в делбения имот, поради което неправилно въззивният съд е отхвърлил претенцията й по сметки. Счита, че са налице предпоставките на чл. 280, ал.1,т.1, 2 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
В писмен отговор на касационната жалба ответницата по касация Д. П. Д. изразява становище, че искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение № 164 от 05.11.2013 г. по гр.д. № 313/2012 г. на Пирдопския районен съд, с което на основание чл. 348 ГПК е изнесен на публична продан допуснатия до делба при равни права между съделителите В. А. Ц. и Д. П. Д. недвижим имот, съставляващ УПИ ІІ- 373 в кв. 33 по плана на [населено място], общ. П., с площ 654.40 кв.м, заедно с построената в имота двуетажна, еднофамилна масивна жилищна сграда със застроена площ 67 кв.м, масивен гараж с площ 22.4 кв.м и навес, като е отхвърлена претенцията на В. А. Ц. за заплащане сумата 42 937 лв., представляваща стойността на извършените от нея подобрения в делбения имот. Въззивният съд е приел, че имотът е неподеляем и не може да бъде поставен в дял на някой от съделителите, поради което единственият способ за ликвидиране на съсобствеността е чрез изнасянето му на публична продан. Претенцията на съделителката В. Ц. за присъждане на извършените от нея подобрения – жилищна сграда, ограда и гараж, е намерена за неоснователна като е прието, че събраните по делото доказателства установяват, че подобренията са направени от родителите на тази съделителка, които със собствени средства осигурявали материалите и плащали на майсторите за строежите. При формиране на този извод съдът се е позовал на показанията на свидетелите Ц. Ц. – майка на съделителката, и М. Н., които е кредитирал изцяло като обективни и достоверни, и кореспондиращи с представени по делото писмени доказателства – 4 бр. фактури, издадени на името на А. Ц. и Ц. Ц.. Поради това съдът е приел, че макар извършените в имота строителни работи да съставляват подобрения, тъй като са подобрили качеството на имота и условията за ползването му, не могат да се претендират в делбеното производство, защото разходите за изграждането им са направени от трети за съсобствеността лица.
В касационната жалба и изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК няма изведен конкретен материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, спрямо който да се преценява наличието на някое от основанията на чл. 280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Изложението на основанията за допускане на касационно обжалване всъщност приповтаря доводите за неправилност на въззивното решение поради необоснованост, нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон, като същевременно в него за пръв път се навеждат и твърдения за нови факти и обстоятелства, които не са били заявени при разглеждане на делото в първата и във въззивната инстанция. Тези доводи не могат да обосноват достъп до касационно обжалване, тъй като неправилността на решението не е сред визираните в чл. 280, ал.1 ГПК основания за това. Те не могат и да бъдат обсъждани в настоящата фаза на касационното производство, чийто предмет е ограничен до проверка за наличието на основанията за допускане на касационно обжалване.
Непосочването на правния въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело, е основание за недопускане на касационно обжалване – т. 1 от ТР № 1/ 2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
С оглед този изход на делото касаторката следва да бъде осъдена да заплати на Д. П. Д. на основание чл. 78, ал.3 ГПК направените разноски за адвокатско възнаграждение за защита пред ВКС в размер на 1920 лв., извършването на които е доказано с представения с отговора на касационната жалба договор за правна защита и съдействие № 443861, сключен на 28.08.2015 г. с адв. Ц. З..
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 221 от 11.06.2015 г. по гр.д. № 696/2014 г. на Софийски окръжен съд.
ОСЪЖДА В. А. Ц. да заплати на Д. П. Д. направените разноски за адвокатско възнаграждение за защита пред ВКС в размер на 1 920 / хиляда деветстотин и двадесет/ лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: