О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 637
София 16.05.2013г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК,ІV г.о.в закрито заседание на четиринадесети май през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 1006 по описа за 2013 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. Д. П. чрез адв.М.Г. срещу решение № 229 от 14.11.12г.,постановено по в.гр.дело № 413/12г.на Окръжен съд – Сливен.С него е отменено частично решение № 33 от 8.05.12г.,постановено по гр.дело № 338/11г.на Районен съд –Котел и вместо него в отменените части е постановено друго,с което са предоставени родителските права за отглеждане и възпитание на непълнолетното дете П. С. С.,родено на г.,на бащата С. П. С. ; определен е режим на лични контакти на майката Т. Д. П. с детето П. всяка събота и неделя от 9.00 ч.на съботния ден до 18.00 ч.на неделния ден,както и един месец през лятото,несъвпадащ с платения отпуск на бащата; майката е осъдена да заплаща на бащата като законен представител на непълнолетното дете ежемесечна издръжка в размер на 80 лв,считано от влизане на решението в сила, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до настъпване на законна причина за изменение или прекратяване на издръжката.
В отговора по чл.287 ал.1 ГПК ответникът по жалбата С. П. С. чрез адв.К.К. счита,че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,намира,че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. В приложеното към касационната жалба изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.284 ал.3 т.1 ГПК бланкетно са посочени хипотезите на чл.280 ал.1 т.1 – т.3 ГПК,без да е формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на делото,разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС,решаван противоречиво от съдилищата или от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото.Произнасянето на касационния съд по действителното съществуване на твърдяното субективно право или правоотношение представлява разрешаване на значимия за конкретния спор правен въпрос,изведено в чл.280 ал.1 ГПК като общо основание за допускане на касационно обжалване.Касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело,като израз на диспозитивното начало в гражданския процес.Недопустимо е съдът да извлича правните въпроси,които касаторът евентуално би имал предвид. В случая не е налице общото основание по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване,в какъвто смисъл е и даденото тълкуване в т.1 на ТР № 1/2009г.на ОСГТК на ВКС,което води до необсъждане наличието на хипотезите по т.1 – т.3 .
В самото изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се съдържат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон,съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост,които не са относими към допустимостта на касационното обжалване,а следва да се квалифицират като касационни основания по чл.281 т.3 ГПК и биха подлежали на разглеждане само при допусната касация.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 229 от 14.11.12г.,постановено по в.гр.дело № 413/12г.на Окръжен съд- Сливен.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.