2
определение по гр.д.№ 1442 по описа за 2010 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 638
София, 24.06.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на осемнадесети май две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 1442 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК.
Образувано е по касационни жалби на Султана Х. Я. и С. М. Х. срещу решение № 71 от 23.04.2010 г. на Старозагорския окръжен съд, постановено по в.гр.д.№ 79 от 2010 г.
К. Султана Х. Я. обжалва решението в частта, с която е оставено в сила решение № 474 от 16.07.2009 г. по гр.д.№ 2367 от 2007 г. на Казанлъшкия районен съд за разпределение на делбените имоти по реда на чл.292 от ГПК /отм./, като на касаторката са възложени двата гаража, намиращи се в дворното място. В касационната си жалба Султана Я. твърди, че решението в тази част е неправилно- основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационно обжалване сочи чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК. Според нея, има противоречие на обжалваното решение с незадължителна практика на ВКС по следния въпрос: има ли право съделител да избере увеличението на наследството по чл.12, ал.2 от ЗН да му бъде присъдено в имот, а не в пари. Освен това, твърди, че би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК произнасянето на ВКС по въпроса: следва ли да се възложи на съделител имот /в случая източния близнак/, ако приносът на този съделител за увеличение на наследството е почти равен на стойността на имота и ако съделителят е в напреднала възраст.
К. С. М. Х. обжалва решението на Старозагорския окръжен съд в частта, с която по същество е била осъдена за заплати на Султана Х. Я. на основание чл.12, ал.2 от ЗН сумата 8 944 лв., ведно със законната лихва върху нея от 18.11.2008 г. до окончателното плащане. Твърди, че решението в тази част е неправилно-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Върховният касационен съд на РБ, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на касационното обжалване счита следното:
1. По касационната жалба на С. М. Х.: Съгласно приетото в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.гр.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК е въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Този въпрос трябва да е от значение за изхода на делото, за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Той следва да бъде посочен изрично от касатора в изложението му по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, като в противен случай само на това основание касационното обжалване не следва да се допуска. В настоящия случай, въпреки дадените с разпореждане от 21.06.2010 г. от съда изрични указания на касаторката С. М. да представи изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, в което да посочи правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК, същата не е сторила това. Посочила е само, че решението противоречи на практиката на съдилищата по приложението на чл.288, ал.2 и чл.292 от ГПК /отм./, като не е уточнила в какво се изразява неправилното приложение на тези разпоредби и не е посочила практика на ВКС по тях. Освен това, тези разпоредби, както и посоченото от тази касаторка решение № 1270 от 20.12.1991 г. по гр.д.№ 1055 от 1991 г. на ВС, Първо г.о. са напълно неотносими към нейната касационна жалба, която е само в частта относно присъждането на увеличение на наследството по чл.12, ал.2 от ЗН, тоест касае само приложението на чл.12, ал.2 от ЗН. Поради това тази касационна жалба не следва да се допуска до касационно разглеждане.
2. По касационната жалба на Султана Х. Я.: В посочените от тази касаторка решение № 311 от 31.03.1992 г. по гр.д.№ 952 от 1992 г. на ВС, Първо г.о. и решение № 688 от 19.10.1992 г. по гр.д.№ 521 от 1992 г. на ВС, Първо г.о. е прието, че съделителителят може да избере увеличението на наследството по чл.12, ал.2 от ЗН да му бъде присъдено в имот, а не в пари, и когато е направил това, съдът е обвързан от това искане и не може да му присъжда пари вместо имот и обратното. Обжалваното решение не е постановено в противоречие с тази практика на ВКС, тъй като съдът не е присъдил нещо различно от поисканото от Султана Я.. Действително, пред първоинстанционния съд Султана Я. е поискала увеличението на наследството на починалия й син Г. Х. да й се присъди в конкретно посочен от нея имот- източния близнак, но във въззивната си жалба Я. е променила това свое искане: изрично е заявила, че иска и правилно първоинстанционният съд й е присъдил увеличението на наследството по чл.12, ал.2 от ЗН в пари, а не в имот /в този смисъл е стр.2, края на първи абзац от въззивната жалба на Султана Я./. Поради това въззивният съд й е присъдил увеличението на наследството в пари, а не в имот, така както е поискала.
Не е налице основанието на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване по въпроса: следва ли да се възложи на съделител имот /в случая източния близнак/, ако приносът на този съделител за увеличение на наследството е почти равен на стойността на имота. Този въпрос не е съществен за настоящото дело, по което е установено, че приносът на Султана Я. за увеличение на наследството на починалия й син Г. е значително по-малък от стойността на имота, който тя иска да й бъде възложен /признато е увеличение на наследството в размер на 8 944 лв., а пазарната стойност на източния близнак е 36 380 лв./ Поради това и тази касационна жалба не следва да се допуска до разглеждане.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно разглеждане касационните жалби на Султана Х. Я. и С. М. Х. срещу решение № 71 от 23.04.2010 г. на Старозагорския окръжен съд, постановено по в.гр.д.№ 79 от 2010 г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.