2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ по гр. д. № 63/11 г. на ВКС, І ГО, стр.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 639
гр. София, 24.06.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори юни през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 63 по описа за 2011 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Г. Н. Г. срещу решение № 1392 от 18.10.2010 г. по гр. д. № 2209/10 г. на Окръжен съд [населено място]. К. счита че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано.
Ответникът по касация Л. С. Б. оспорва жалбата.
ВКС, след като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
С решение № 1781 от 04.06.2010 г. по гр. д. № 2329/09 г. Районен съд [населено място] е отхвърлил предявените от Г. Г. срещу Л. Б. установителни искове за собственост и иск по чл. 109 ЗС. За да потвърди решението въззивният съд е приел, че ищецът не доказал че е собственик на имота за който се снабдил с нот. акт за собственост по давност през 2003 г. Ответницата оспорила правата ищеца като собственик и установила, че ищецът бил държател който не е отблъснал правата на действителния собственик. Жилището било собственост на В. С., който го получил при делба през 1963 г. След смъртта му, през 1992 г. наследниците сключили договор за наем с ищеца за срок от 10 г. Независимо че договорът бил изключен от доказателствата по делото, било доказано че до м. 06.1999 г. съпругата на ищеца заплащала по 1 200 лв. месечен наем. С оглед недоказаната легитимация на ищеца като собственик, съдът не е разгледал обективно съединените искове по чл. 124 ГПК и по чл. 109 ЗС.
В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК са формулирани въпроси ползува ли се с обвързваща доказателствена сила констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по давност и при оспорването му върху кого лежи доказателствената тежест; може ли да се обори доказателствената сила на нотариален акт издаден по обстоятелствена проверка без да е открито производство по чл. 193 ГПК; допустим ли е установителен иск за собственост на несамостоятелни части от сграда в режим на ЕС като принадлежност към обект. Излагат се доводи за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК.
В. решение не противоречи на приетото в тълкувателно решение № 178 от 30.06.1986 г. по гр. д. № 150/85 г. на ВС ОСГК. Според него, собственикът на недвижим имот може да предяви иск за защита правото си на собственост против лицето, на което е издаден по обстоятелствена проверка нотариален акт за собственост на същия имот. Нотариалният акт е удостоверяващ официален документ и има посочена с чл. 143 ГПК доказателствена сила. Тежестта за доказване на неговата неистинност пада върху този, който го оспорва, съгласно чл. 153 ал. 3 ГПК /отм./. С въззивното решение съдът приел че ответницата е оборила доказателствената сила на констативния нотариален акт, затова няма противоречиво решаване на спора. Решения № 47 от 31.05.1972 г. по гр. д. № 41/72 г. на ВС ОСГК и № 1858 от 31.07.1974 г. по гр. д. № 146/74 г. на ВС I ГО, са неотносими към спора, тъй като в тях се разглеждат въпроси касаещи иск по чл. 109 ЗС, който не е разгледан от съда, затова те не са основание за допускане на касационно обжалване.
К. поддържа и доводи, че е налице основание за допустимост на касационното обжалване и по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Съгласно т. 4 от Тълкувателно решение № 1/09 г. по т. д. № 1/09 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос е от значение за точното прилагане на закона когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването и с оглед изменението в законодателството и обществените условия. Правният въпрос е от значение за развитие на правото когато законът е непълен, неясен или противоречив, за да се създаде съдебна практика по прилагането или тя да бъде осъвременена. По формулираните въпроси има задължителна практика на ВКС постановена по реда на чл. 290 ГПК. Така в решения № 216 от 17.03.2010 г. по гр. д. № 961/09 г. и № 976 от 17.03.2010 г. по гр. д. № 2769/08 г. на ВКС І ГО е прието, че констативния нотариален акт, издаден по обстоятелствена проверка е официален документ издаден от държавен орган в рамките на правомощията му и се ползва с доказателствена сила до опровергаването на констатациите на нотариуса в него. Тежестта на доказване е за този на когото нотариален акт се противопоставя. Според решение № 173 от 27.07.2010 г. по гр. д. № 5166/08 г. на ВКС IV ГО, нотариалният акт по чл. 483 ал. 2 ГПК /отм./, не е снабден с обвързваща материална доказателствена сили в констатацията си за титуляра на правото на собственост, така, че не е нужно, ако тази констатация се оспорва, да се открива производство по чл. 154 ГПК /отм./, нито се обръща тежестта на доказване, а тя е за страната, която черпи права от установяването на фактите и обстоятелствата, релевантни за придобивното основание по чл. 79 ЗС.
По изложените съображения настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не следва да се допуска до касационно обжалване.
Ответникът по касация претендира за разноски. Тъй като не е представил доказателства за заплатени такива, разноски не се присъждат.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1392 от 18.10.2010 г. по гр. д. № 2209/10 г. на Окръжен съд [населено място].
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: