О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 639
София, 22.11.2018 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 2478/2018
година
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на адвокат П. К. от САК, като процесуален пълномощник на С. Н. Н. и Д. Н. А., срещу решение № 70 от 08.01.2018 г. по гр. дело № 2822/2017 г. на Софийски апелативен съд в частта, потвърждаваща постановеното от Софийски градски съд, ГО, І-6 състав определение от 03.07.2017 г., с което е оставено без уважение искането за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските.
Частните касатори поддържат, че въззивният съд неправилно е определил дължимите на страните разноски за първоинстанционното производство на база цялата искова сума, а не на база уважената/отхвърлената част от претенцията. Освен това, релевират оплакване и за допуснато нарушение на § 2а от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения с твърдението, че възнаграждението на пълномощника им за оказаната от него безплатна правна помощ е присъдено, без да е начислен ДДС.
Като обосноваващи допускане на касационното обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени въпросите: „1. Безвъзмездна и необлагаема ли е сделка при предоставена безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА от адвокат, регистриран по ЗДДС при условията на уважен иск и присъдено адвокатско възнаграждение; 2. При присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА на регистриран по ЗДДС адвокат следва ли да се има предвид и безусловно дължимото от адвоката ДДС, за да не се стига реално до присъждане и получаване на възнаграждение с 20% по-ниско от минималните размери, установени в Наредба № 1/2004 г., предвид безусловната задълженост на адвоката да внесе ДДС, като намали възнаграждението с този дължим данък; 3. Как следва да се прилага разпоредбата на § 2а от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения при определяне на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА за регистрирани по ЗДДС адвокати, предвиждаща изрично начисляване на ДДС – предвид факта, че в посочения текст не се ограничава начисляване на ДДС само при предварително платен хонорар, може ли текстът да се прилага стеснително в тази връзка или следва да се прилага за всички адвокати; 4. Налице ли са предпоставки адвокат, оказващ правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, да бъде поставен при различни и по-неблагоприятни условия от адвокат, чието възнаграждение е предварително платено заедно с ДДС, предвид факта, че съдът при уважаване на претенцията във втория случай винаги присъжда възнаграждението, представляващо разноски, заедно с ДДС, при спазване разпоредбата на § 2а от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения; 5. Как следва да се определя размера на адвокатското възнаграждение за представителство при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА и длъжен ли е съдът да съобрази разпоредбите на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения; Допустимо ли е определяне на възнаграждения в отклонение от наредбата и многократно по-ниски от установените; Как следва да се определя адвокатското възнаграждение за представителство на страните – въз основа на общо дължимото за търсената с иска сума съобразно уважената/отхвърлената част или да се съобрази материалния интерес по уважения/отхвърления иск“.
По отношение на така поставените въпроси се поддържа, че са решени в противоречие с практиката на ВКС и че решаването им е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Бланкетно е заявено и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност.
Ответникът по частната касационна жалба – Застрахователно дружество „Бул Инс” АД, [населено място] – не заявява становище по същата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
За да потвърди определението на Софийски градски съд, с което е отказано изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските, въззивният съд е споделил направения в него извод, че разноските на страните – както на ищците, така и на ответника, са определени правилно, тъй като са съобразени с уважената, респ. отхвърлената част от претенцията.
С оглед мотивите на въззивния акт, настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато. По отношение на поставените от частните касатори въпроси, свързани с начисляването на ДДС върху определеното на процесуалния им пълномощник възнаграждение за оказана безплатна правна помощ, не е осъществена общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК. Тези въпроси нямат характер на обуславящи изхода на конкретното дело, тъй като по тях изобщо липсва произнасяне в постановеното от Софийски апелативен съд определение. Освен това, въпросите не кореспондират и с данните по делото, тъй като, видно от мотивите на първоинстанционното решение, присъденото на адвокат К. възнаграждение за първоинстанционното производство е с включен в него ДДС.
Характер на обуславящ по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, разяснен в т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, е само един от въпросите по т. 5 от изложението, а именно въпросът: „Как следва да се определя адвокатското възнаграждение за представителство на страните – въз основа на общо дължимото за търсената с иска сума съобразно уважената/отхвърлената част или да се съобрази материалния интерес по уважения/отхвърления иск“. По отношение на същия обаче не са налице поддържаните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Твърдяното от частните касатори противоречие с практиката на ВКС е недоказано, тъй като определението, на което те се позовават (определение № 316 от 12.06.2017 г. по ч. т. д. № 239/2017 г. на ІІ т. о.), не представлява съдебна практика, доколкото с него не е допуснато касационно обжалване. Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Освен, че това основание е заявено само бланкетно, без да е аргументирано наличието на двете кумулативни предпоставки в него, същите не може да се счетат за осъществени предвид ясните и не предполагащи противоречиво тълкуване разпоредби на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, според които разноските на страните, в т. ч. и адвокатските възнаграждения, се присъждат съобразно уважената, съответно отхвърлената част от иска.
На последно място, касационното обжалване не може да бъде допуснато и поради очевидна неправилност на обжалвания акт, тъй като такава не се констатира от настоящия състав.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 70 от 08.01.2018 г. по гр. дело № 2822/2017 г. на Софийски апелативен съд в частта, потвърждаваща постановеното от Софийски градски съд, ГО, І-6 състав определение от 03.07.2017 г., с което е оставено без уважение искането за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: