О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 641
София,25.07.2012г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти юли две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр.дело № 412/2012год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Д. Ч. и А. Д. Ч. чрез адв.К. срещу въззивното решение № 621 от 06.01.2012г. на Б., постановено по в.гр.д.№ 651/2011г. С това решение е отменено решение №1517 от 02.05.2011г. на РС Гоце Делчев, постановено по гр.дело №1261/2009 год., и е постановено ново, с което на основание чл.32 ал.2 ЗС съдът е разпределил ползването на поземлен имот, представляващ парцел…, имот пл.№…, от квартал …, по плана на [населено място], [община], област Б., одобрен със Заповед №…./….. година от кмета на общината, при съседи за имота: У.-Х- К. Г., У. V…- Г. К., от две страни улици, съгласно заключението на експерта И. А. и приложената към него скица на л. 41 от делото, която приподписана от съда да се счита неразделна част от решението, според която защрихованото в червено от 73,70 кв.м. да се ползва общо от всички съсобственици; защрихованото в зелено от 374 кв. м. да се ползва от Т. Ш. Н.; защрихованото в синьо от 250 кв.м.- да се ползва от С. Д. Ч. и защрихованото в черно от 125 кв.м. – да се ползва от А. Д. Ч. и А. Ш. Ч., като А С. Д. Ч., А. Дорсунова Ч. и А. Ш. Ч. са осъдени да заплатят на Т. Ш. Н. направените разноски пред въззивната инстанция в размер на 327 лв.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение поради нарушение на материалния и процесуалния закон – основание за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочи, че с решението въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС, който е и от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, като се навежда оплакване по същество за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост поради това, че съдът не е обсъдил всички събрани по делото доказателства, и по – специално показанията на разпитаните в първата инстанция свидетели, с което е стигнал до необосновани изводи за основателност на въззивната жалба, че не е взел предвид, че именно настоящото ползване на имота било причина за непрекъснати и дългогодишни спорове и разправии между съсобствениците и е една от причините за образуване на настоящото дело, че необосновано и неоснователно приема варианта, по който извършва разпределението на ползването на процесния имот, като единствено удачен, целесъобразен и справедлив, тъй като този вариант не бил най – удачен за страните, защото не променял разпределението по постигнатата между страните спогодба по предходно дело. Касаторът счита, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК.
Ответната страна Т. Ш. Н. чрез адв.Ш. взема становище , че не са налице основания за допустимост на касационното обжалване, както и за неоснователност на касационната жалба. Предявил е насрещна касационна жалба против решението, в която се релевират доводи за недопустимост и евентуално за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Касаторът по насрещната касационна жалба счита, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.3 ГПК по въпросите “ допустимо ли е разпределение на ползване на урегулиран поземлен имот, за който не е приложен влязъл в сила дворищнорегулационен план относно придадените към образувания имот части от поземлени имоти и без да е проведена адм.процедура по §8 ал.2 ЗУТ” и “ ако е допустим такъв иск кои са надлежните страни по него”.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение намира,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
Изложението на касаторите С. Д. Ч. и А. Д. Ч. не съдържа изобщо формулирани въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Същото не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, поради липса на ясно и точно формулирани въпроси. Съдържанието на изложението представлява неуспешен опит за формулиране на въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като формулировката преповтаря по същество касационните основания, визирани в жалбата и относими към преценката за обоснованост и правилност на решението, която е извън обхвата на производството по чл.288 ГПК. Всъщност, касаторите смесват основанията по чл. 281, т. 3 ГПК и по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. В първия случай, допуснато нарушение на процесуалния или материалния закон би довело до неправилност и/или необоснованост на решението и предпоставка за неговото касиране – основание по чл. 281, т. 3 ГПК. Във втория случай, би следвало да е налице произнасянето на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, което негово становище, обуславящо крайните изводи, да е в противоречие със задължителната практика на ВКС, да е разрешаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото. Такъв въпрос в случая не е формулиран. Недопустимо е съдът сам да извлича въпросите, които касаторът евентуално би имал предвид. Извличането на въпросите от съда би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на съществен въпрос /материалноправен или процесуалноправен/ води до необсъждане на въпроса за наличие на хипотезите по точки 1-3 от чл.280 ал.1 ГПК.
В процесния случай изложението на касаторите за допустимост на касационното обжалване съставлява по същността си посочване на доводи за материална и процесуална незаконосъобразност на въззивното решение , които като такива са относими към касационните основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Последните са от значение за правилността на решението и подлежат на преценка в производството по чл. 290 от ГПК, а не в стадия за селектиране на касационните жалби по реда на чл. 288 от ГПК. В този смисъл са и указанията в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, в което е проведено ясно разграничение между двете групи основания – основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 от ГПК за допускане на касационно обжалване и основанията за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 от ГПК. Поради отсъствие на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 от ГПК не следва да се обсъждат специфичните за основанието по чл. 280, ал. 1, т.1 и т. 3 от ГПК допълнителни предпоставки, поддържани от касаторите.
Предвид този изход и на основание чл.287 ал.4 ГПК не следва да се разглежда насрещната касационна жалба.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 621 от 06.01.2012г. на Б., постановено по в.гр.д.№ 651/2011г.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ на основание чл. 287, ал. 4 ГПК насрещната касационна жалба на Т. Ш. Н. .
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: