4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№641
София, 27.07. 2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и първи май през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина П.
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ……………………………………………, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 2984 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано e по касационната жалба с вх. № 2975/9.VІІ.2014 г. на Б. Л. Л. от [населено място], подадена против решение № 126 на Великотърновския апелативен съд, ТК, от 20.V.2014 г., постановено по гр. дело № 79/2014 г., с което е било отменено първоинстанционното решение № 221/20.ХІІ.2013 г. на ОС-Плевен по т. д. № 101/2013 г. и в резултат са били отхвърлени, като неоснователни и недоказани, предявените от настоящия касатор срещу ЕТ Д. М. К. от [населено място] положителен установителен иск за съществуване вземане към последния в размер на 23 080 евро (двадесет и три хиляди и осемдесет евро), произтичащо от запис на заповед от 20.Х.2007 г., обезпечаващ изпълнението на задължението му към поемателя по договор за заем от същата дата, както и осъдителен иск с правно основание по чл. 92, ал. 1 ЗЗД – за присъждането на сума в размер на 10 455.24 евро, представляваща уговорена между страните неустойка за забавено плащане по чл. 10 от същия договор за заем за периода от 20.Х.2010 г. и до 13.V.2013 г., ведно със законната лихва върху тази главница /на неустойката/, считано от 15.V.2013 г. и до окончателното й изплащане.
Поддържайки общо оплакване за неправилност на атакуваното въззивно решение касаторът Л. претендира касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, идентичен по смисъл и съдържание с този на първостепенния съд.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК пловдивчанинът Б. Л. Л. обосновава приложно поле на касационния контрол с едновременното наличие на предпоставките по т.т. 1 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, но вместо ясно и точно посочване на правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, по който Великотърновският апелативен съд да се е произнесъл с атакуваното въззивно решение, „счита, че следва да намерят отговора си в решение на Върховния касационен съд” следните два въпроса:
1./ „Когато първоинстанционният съд приеме, че по делото са събрани всички относими доказателства, имащи отношение към доказване на вземането по чл. 422 във вр. чл. 415 ГПК и на каузалната сделка, за обезпечаването на която е бил издаден /в текста ”сключен” – бел. на ВКС/ процесният запис на заповед, правомерно и законосъобразно ли е въззивният съд да пренебрегне направените от първоинстанционния съд изводи без да обоснове относимостта на доказателствата и да достигне до обратните такива?”;
2./ „Дали в настоящия случай, чиито предметни предели по въведеният с иска по чл. 422 ГПК правен спор се свеждат до установяване на паричното вземане, за което е налице и е представен в заповедното производство документ по чл. 417, т. 9 от ГПК, а и след като в първоинстанционното производство е посочен източника на задължението по каузалната сделка – реален договор за заем, и от доказателствата е установено съществуването на вземането, предаването на сумата (задължителна предпоставка при реален договор), е обосновано второинстанционният съд – на основание на същите доказателства, без да разглежда направените от ищеца твърдения и представени доказателства – да приеме обратните правни изводи?”
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касация едноличен търговец Д. К. от [населено място], действащ с едноименна фирма, писмено е възразил чрез своя процесуален представител по пълномощие от АК-П. както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на общото /бланкетно/ оплакване за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за потвърждаването му. Инвокирани са доводи, че не са налице основания за допускане на атакуваното въззивно решение до касационно обжалване, понеже последното „предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т.т. 1-3 ГПК, а този въпрос, по смисъла на закона, е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт и затова същият въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд”.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в пределите на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното пр-во пред Великотърновския апелативен съд, настоящата касационна жалба на Б. Л. Л. от [населено място] ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Съгласно т. 1 от задължителните да съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г. и изложените към същата точка мотиви, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В процесния случай погрешното отъждествяване от касатора Б. Л. Л. на касационните отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, от една страна, с основания за допустимост на касационния контрол- от друга, обективно не е годно да обоснове приложно поле на последния.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 126 на Великотърновския апелативен съд, ГК, от 20.V.2014 г., постановено по гр. дело № 79/2014 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, търговска колегия, първо отделение, постановено по т. д. № 2984 по описа за 2014 г.