О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 641
София, 22.06.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на седемнадесети юни две хиляди и десета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 1815/2009 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Й. Д. и А. А. Д. от с. Н., Русенско срещу решение № 69/19.06.2009 год., постановено по гр.д. № 91/2009 год. на Силистренския окръжен съд , с което след като е отменено решението на Тутраканския районен съд по гр.д. № 399/2008 год. е постановено ново решение, с което е развален сключения с нотариален акт № 78, том ХІ, рег. №5597 дело № 943/19.12.2005 год. на нотариус Й. Д. № 4* с район на действие Тутраканския районен съд, с който М. С. П. е прехвърлила на В. Й. Д. срещу задължение за гледане и издръжка недвижим имот – нива от 11 001 дка в землището на с. З. и е обезсилено решението в частта, с която е отхвърлен иска предявен чрез възражение за прихващане от В. Й. Д. и А. А. Д. за сумата 5 400 лв. като пропуснати ползи като производството по делото в тази част е прекратено.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост.
Касаторът счита, че въззивният съд се е произнесъл в разрез с основни принципи на облигационното право като „даване вместо изпълнение” и „забава на кредитора” и приетото от съда не съответства на събраните по делото доказателства.
Моли решението да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
В представеното към касационната жалба изложение на основанията за допускане на касационното обжалване е посочено, че въззивното решение е постановено в противоречие практиката на Върховния съд относно основни принципи на облигационното право в изпълнението на договорни задължения . Същевременно като основание за допустимост на касационното обжалване е посочено това по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба М. П. С. оспорва както допустимостта на касационното обжалване , така и основателността на касационната жалба по същество, в писмен отговор по делото.
Върховният касационен съд , състав на 3-то г.о., с оглед правомощията по чл. 288 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок , от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Независимо от процесуалната допустимост на касационната жалба , обусловена от нейната редовност за да бъде допусната до разглеждане по същество, следва да се изпълнени допълнителните критерии въведени с ГПК / обн. Д.в. бр. 59 от 20.07. 20.07.2007 год./ за допустимост на касационното обжалване.
На първо място страната , която се домогва до касационно обжалване на постановеното въззивно решение, следва да формулира материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да е бил предмет на разглеждане в обжалваното решение и да е обусловил изхода на конкретното дело.
Изискването за посочването на такъв въпрос представлява общата предпоставка за допустимост на касационното обжалване. Съответно- непосочването на такъв въпрос, е достатъчно основание касационното обжалване да не бъде допуснато.
Въпросът следва да е посочен , респ. формулиран от страната като касационната инстанция може само да уточни и конкретизира същия, но не и да го извежда от наведените от касатора доводи, което би представлявало нарушение на диспозитивното начало в процеса / т. 1 от ТР№1 /2009 год. на ОСГКТК на ВКС /.
В случая , както в отделно представеното изложение по чл. 284,,ал.3,т.1 ГПК , така и в касационната жалба, страната не е формулирала такъв въпрос. Общото посочване, че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС относно основни принципи на облигационното право не представлява изпълнение на визираното изискване по чл. 280,ал.1 ГПК. Ако се приеме, че страната има предвид институтите „даване вместо изпълнение” и „ забава на кредитора” следва да се отбележи, че при разглеждане на делото от съдилищата касаторът не е навеждал доводи във връзка с тези институти в контекста на конкретния правен спор. С оглед на това същите изобщо не са били предмет на разглеждане във въззивното решение и с оглед на това не са могли да обосноват изхода на спора.
Следователно не е изпълнено общото изискване за допустимост на касационното обжалване и само на това основание такова не следва да се допуска. Отделен е въпроса, че страната не е посочила и обосновала по надлежния ред и допълнителните основания за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1, т.1 и 3 ГПК, визирани от нея в изложението по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд , състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 69/19.06.2009 год., постановено по гр.д. № 91/2009 год. на Силистренския окръжен съд .
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: