О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N642
София, 21.08. 2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на единадесети май две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело N 774/2011 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ЕТ Т. Д. У. с фирма „Т. У.” със седалище [населено място] срещу въззивно решение № 90 от 21.02.2011 г. по .т.д.№ 775/2010 г. на Пловдивския апелативен съд. С последното е потвърдено решение № 164 от 23.04.2010 г. по т.д.№ 864/2010 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е отхвърлен предявения от касатора против [фирма] със седалище [населено място] иск по чл.29 ЗЗД за унищожаване на сключения между страните договор за лизинг № 251102/25.11.2002 г. като сключен при измама и грешка в предмета, съединен при условията на евентуалност с искове по чл.230, ал.2 ЗЗД във вр. с чл.344, ал.1 ТЗ и чл.55 ЗЗД за намаляване с 30% както на първоначалната лизингова цена, така и на всяка една от лизинговите вноски поради недостатъци на лизингованата вещ и за връщане на сумата 30 000 лв., равняваща се на 30% разлика между първоначално уговорената и намалена лизингова цена за периода от 25.11.2002 г. до 14.10.2008 г.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост – основания по чл.281, т.3 ГПК за касирането му.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК допускането на касационно обжалване е обосновано с наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса относно наличието на грешка при сключване на процесния лизингов договор и основателността на евентуално съединените искове. Поддържа, че посочената в предоставения регистрационен талон първоначална регистрация на автомобила създала погрешната представя за годината на производството му. До издаването на удостоверение от Д. е бил в заблуждение относно му действителното му състояние и неговата стойност. От изложеното според касатора следвал значимия за изхода на делото въпрос за справедливата пазарна цена на процесния автомобил към датата на сключване на лизинговия договор предвид заключението на СТЕ, според което за периода от 1988 г., когато е произведен автомобила до 1995 г., година на първата му регистрация по талон, същият е загубил 78% от стойността си в ново състояние, че договорът е сключен след още 7 години, през 2002 г., от което възниквал хипотетичния въпрос имал ли е изобщо някаква стойност процесния автомобил към датата на сключване на договора за лизинг.
Ответникът [фирма] не е изразил становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, като взе предвид изложеното основание за касационно обжалване и след проверка на данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
С обжалваното решение въззивният съд приел, че ищецът не е бил в погрешна представа относно качествата на процесния автомобил, тъй като действителната година на производството му може да бъде извлечена от В.-кода, поставен върху него от производителя, а по делото не са събрани доказателства за въвеждането му в умишлено заблуждение от лизингодателя относно смяната на фабричния двигател с друг, която е била вече факт към момента на сключване на сделката. Изтъкнато е, че автомобилът е бил предаден на ищеца с приемо-предавателен протокол през 2003 г., отговарящ на регистрационните документи, на който е имал възможност да извърши оглед и да се запознае с качествата му като лице, извършващо превозна дейност и имащо поради това познания за вещта, на чиито недостатъци се позовава пет години по-късно. По отношение на евентуалния иск по чл.230, ал.2 във вр. с чл.344, ал.1 ТЗ е изложено, че по делото не са ангажирани доказателства, че по-ранната година на производство и сменения двигател са довели до ограничаване на ползването на автомобила, а обратното – събраните такива сочели на редовната му експлоатация. В заключение е направен извод, че лизингодадетялт е предал вещ с качества, отговарящи на посочените в договора и приети от ищеца, т.е. в надлежно за ползване състояние, което води до извод за неприложимост на посочената разпоредба.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол.
Поставеният от касатора въпрос за „справедливата цена на процесния автомобил с оглед данните за годината на производството му и набрания експлоатационен период, изтекъл към датата на сключване на лизинговия договор” не отговаря на основното изискване на чл.280, ал.1 ГПК. Материалноправният или процесуалноправен въпрос по смисъла на цитираната разпоредба е винаги конкретен, включен в предмета на спора, който в случая е твърдяната грешка в предмета като основание за унищожаване на лизинговия договор. Извън така очертания чрез основанието и петитума на иска спор между страните е поставеният от касатора въпрос, който е разрешен от въззивния съд въз основа на събраните по делото доказателства, сочещи, че ищецът не е бил въведен в заблуждение относно действителните качества на лизингованата вещ. Произнасянето на съда, съобразно предявеното искане по спорното право или правоотношение, произтичащо от сочения от ищеца фактически състав, представлява разрешаване на правните въпроси, обусловили правните изводи на съда. Такива правни въпроси касаторът не е формулирал, а установяването на фактическата страна на спора, е резултат на конкретно възприемането на доказателства от въззивния съд, но касационната инстанция, като съд по правото, не може да навлиза в нея.
Не посочването на правния въпрос, разрешен при наличието на изчерпателно визираните в чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК хипотези е достатъчно основание за недопускане обжалваното въззивно решение до касационно обжалване.
По изложените съображения настоящият състав приема, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното състав на Върховния касационен съд, Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 90 от 21.02.2011 г. по .т.д.№ 775/2010 г. на Пловдивския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: