2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ по гр. д. № 99/11 г. на ВКС, І ГО, стр.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 642
гр. София, 24.06.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори юни през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 99 по описа за 2011 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Н. В. Паунски и С. В. Паунски срещу решение № 226 от 22.10.2010 г. по гр. д. № 311/10 г. на Окръжен съд [населено място]. К. считат че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано.
Ответникът по касация Т. Н. М. оспорва жалбата.
Ответникът по касация Д. С. Г. не взема становище.
ВКС, след като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
С обжалваното решение въззивният съд е отменил решение № 68 от 27.01.2009 г. по гр. д. № 917/08 г. на Районен съд [населено място]. Постановил е ново решение, с което е отхвърлил предявените от Н. Паунски и С. Паунски срещу Т. М. и Д. Г. искове за делба на недвижим имот и за заплащане на обезщетение за ползуване.
В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК е формулиран въпрос дали са допустими свидетелски показания за доказване погасяването на установени с писмен акт задължения, включително и при липса на документ който да докаже че документът за погасяване на установено с писмен акт задължение е изгубен или унищожен. Излагат се доводи за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 и т. 3 ГПК.
По смисъла на чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, същественият въпрос ще е разрешаван противоречиво от съдилищата тогава, когато освен обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила съдебно решение, в което същият въпрос е разрешен по различен начин. С отменително решение № 339 от 23.06.2010 г. по гр. д. № 1296/09 г. на ВКС II ГО, постановено по реда на чл. 290 и сл. ГПК, ВКС е указал на въззивния съд да събере гласни доказателства за твърдяното обстоятелство че имотът е придобит от Т. М. с негово лично имущество при пълна трансформация, изключваща съпружеската имуществена общност върху придобития имот. Гласните доказателства били допустими с оглед данните за изтекъл срок на съхранение на преводния документ от 1981 г., т. е. той е загубен или унищожен не по вина на касатора, съгласно чл. 165 ал. 1 ГПК. При новото разглеждане на спора, въззивният съд е съобразил указанията на ВКС и е разпитал свидетели. Приел е за доказана пълна трансформация на лични средства, затова е отхвърлил исковете за делба и за заплащане на обезщетения.
Не може да се счете, че е налице противоречие на въззивното решение с приложените към изложението решения. В. съд е съобразил константната практика и съгласно нормата на чл. 294 ал. 1 ГПК са зачетени указанията на ВКС в отменителното решение. Цитираната от касатора съдебна практика в решение № 2230 от 08.07.1982 г. по гр. д. № 851/82 г. на ВС II ГО с което е прието, че когато договорът на който се позовава страната не е налице не по нейна вина, тя може да се позове на свидетелски показания за установяване неговото съществуване и съдържание, не е в противоречие с приетото от въззивния съд, а напротив, е в потвърждение на изводите му. За решение от 30.12.2004 г. по гр. д. № 811/02 г. на СГС, няма данни да е влязло в сила, затова не е основание за преценка на допустимостта на касационното обжалване.
В изложението се твърди че е налице и основание за допустимост по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, тъй като въпросът бил от значение за точното прилагане на закона и на правото. Тъй като касаторите да обосноват тезата си относно това, до какъв принос за точното прилагане на закона и развитие на правото, би довело произнасянето на ВКС по тяхната жалба, няма основание касационната жалба да бъде допусната до касационно обжалване.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 226 от 22.10.2010 г. по гр. д. № 311/10 г. на Окръжен съд [населено място].
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: