ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 870
С., 23.06. 2011г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи юни две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.С. гр. дело № 1205 по описа за 2010г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат Г. като процесуален представител на Държавно горско стопанство /Д./ С. срещу въззивното решение на Великотърновския окръжен съд /ВТОС/ от 27.V.2010г. по в.гр.д. № 429/2010г.
Ответницата по касационната жалба И. Т. Д. от [населено място] в отговора си по чл.287 ал.1 от ГПК е заявила становище за недопускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан в атакувания акт преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение ВТОС е потвърдил решението на Свищовския районен съд 18.ІІ.2010г. по гр.д. № 1099/2009г., с което са уважени предявените от И. Тр.Д. срещу Д. искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 и т.2 от КТ. Въззивният съд е приел, че не са били налице предпоставките по чл.328 ал.2 от КТ за уволнението на ищцата от длъжността “гл.счетоводител” със заповед № 324/30.ХІ.2009г. Договорът за управление с директора на Д. Ив.Н. е сключен на основание пар.69 от ПЗР на ЗИДЗГ /отм./, той е срочен, временен – за 3 месеца и до провеждането на конкурс съобразно чл.24д ал.2 от ЗГ /отм./. В случая до датата на уволнението на ищцата тримесечният срок не е бил изтекъл, а конкурс не е бил проведен. Този договор не може да породи възможност за упражняване правото на управляващия да сформира нов екип. Това не зависи от срока на договора – срочен е и договора по чл.24д ал.2 от ЗГ /отм./. Разликата между двата е, че след провеждането на конкурс длъжността ще бъде заета от качествен, подбран кандидат, който в рамките на 5 годишния му мандат ще провежда стопанската политика на предприятието и ще има нужда и възможност да сформира нов екип, ако прецени за необходимо. Следователно разумът на закона е успешното провеждане в 5 годишен период на стопанска политика от подбрано с конкурс лице. Противното би означавало право на смяна на служители от лице, не подбрано с конкурс, временно управляващо предприятието, евентуално без изискващите се за тази длъжност качества, което навежда на злоупотреба с право или за нецелесъобразното му упражняване. Без значение е последващото /уволнението/ удължаване на срока на договора с анекс. От значение е характеристиката на договора за управление, същността му и основанието, на което е сключен /с конкурс или без конкурс/, а не продължителността на срока му.
В изложението на Д. С. по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК се сочи, че въззивното решение е постановено в отклонение от трайната практика на ВКС по въпросите нужно ли е лицето, сключило договор за управление, да има нужните качества, да е избрано по надлежния ред, дали да се обсъждат качествата на служителите, които се уволняват, и представлява ли това злоупотреба с право. Съдът бил поставил други условия за настъпване на правото на уволнение по чл.328 ал.2 от КТ. Сочат се, без да се представят, решение № 688/2002г. по гр.д. № 1012/2001г. на ІІІ ГО /неупоменат съд/, № 692/2006г. на ІІІ ГО на ВКС и № 1187/2005г. по гр.д. № 811/2003г. на ІІІ ГО на ВКС. Представени са и две решения на САС, според които съдържанието на договора за управление не подлежи на преценка и релевантни са трите предпоставки – налице ли е договор за управление, дали уволняваният е от ръководството на предприятието и дали уволнението е в деветмесечния срок. Релевиран е и въпроса от значение за развитие на правото – с оглед последващото /уволнението/ удължаване на срока на договора за управление дали срокът на такъв договор има значение за възникване и надлежно упражняване на правото на уволнение по чл.328 ал.2 от КТ.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 т.1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
По сега действащият ГПК касационното обжалване не е задължително, а факултативно. То е допустимо при произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по делото и който е решен в противоречие с практиката на ВКС или на съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Въпросът следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането от въззивния съд на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Въпросът трябва да е посочен конкретно и ясно от касатора, тъй като съобразно диспозитивното начало в гражданския процес по този начин той определя предмета на касационната жалба, а следователно и пределите на касационния контрол, в които той може да бъде извършен по силата на чл.290 ал.2 от ГПК. С оглед на това и предвид правото на защита на противната страна касационният съд няма правомощие да стори това служебно, като изведе въпросът от значение за изхода на делото от твърденията на касатора в изложението или в касационната му жалба /така т.1 от ТР № 1/19.ІІ.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС/.
В разглеждания случай първите четири релевирани от касатора въпроси не отговарят на посочените изисквания. Това е така, защото по такива въпроси въззивният съд не се е произнесъл. Последният въпрос – “дали срока на договор за управление има значение за възникване и надлежно упражняване на правото на уволнение по чл.328 ал.2 от КТ” – не е от значение за изхода на спора, тъй като не се отнася до решаващия извод на въззивния съд – договорът за управление, сключен по пар.69 от ПЗР на ЗИДЗГ /отм./, не е основание за възникване на правото на прекратяване на трудов договор по чл.328 ал.2 от КТ. По този извод касаторът не е поставил въпрос, а той не може да бъде взет предвид и преценен служебно в настоящото производство по допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допускано.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Великотърновския окръжен съд № 187 от 27.V.2010г. по гр.д. № 429/2010г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: