1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 647
гр. София, 07.11.2017 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на шести ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА
НИКОЛАЙ МАРКОВ
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 2557 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 във връзка с чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от Д. И. Г. от [населено място] чрез процесуален представител адв. Д. Д. срещу определение № 386 от 24.07.2017г. по ч. т. д. № 1493/2017г. на Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, с което е оставена без разглеждане касационната жалба на Д. И. Г. срещу определение № 3589 от 27.10.2016г. по ч. гр. д. № 4800/2016г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 11 състав. С посоченото определение САС е потвърдил разпореждане от 17.08.2016г. по гр. дело № 11359/2015г. на Софийски градски съд, ГО, ІІІ-Е въззивен състав, с което е върната касационна жалба с вх. № 96680/15.06.2016г. по описа на СГС, подадена от Д. И. Г. срещу решение № 5104/15.06.2016г. по гр. дело № 11359/2015г. на СГС.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на определението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила /чл. 274, ал. 1 и ал. 2 ГПК/ и необоснованост. Релевира доводи за обжалваемост на определението на САС, доколкото същото попада в приложното поле на чл. 274, ал. 3, т. 1 във връзка с чл. 279 ГПК, както и per argumentum a contrario от чл. 274, ал. 4 ГПК, тъй като въззивното решение подлежи на касационно обжалване.
Ответникът [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. Я. Ч. – Д. оспорва частната жалба и поддържа становище за нейната неоснователност и правилност на обжалваното определение, поради което моли същото да бъде оставено в сила. Подробни съображения излага в писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите и прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт, с който се прегражда по-нататъшното развитие на делото.
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
Съдебният състав на Търговска колегия на ВКС, Първо отделение е приел, че частната касационна жалба е процесуално недопустима, тъй като е подадена срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт поради това, че определението, с което апелативният съд се е произнесъл по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК по частна жалба срещу постановеното от СГС като въззивна инстанция разпореждане за връщане на касационната жалба, е окончателно.
Обжалваното определение на ВКС е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 2 ГПК в действащата редакция /ДВ, бр. 50/2015г., в сила от 07.07.2015г./, когато определенията, респективно разпорежданията по чл. 274, ал. 1 ГПК са постановени от апелативен съд, те подлежат на обжалване пред ВКС, но когато са постановени от окръжния съд като въззивна инстанция, подлежат на обжалване пред съответния апелативен съд и произнасянето на последния е окончателно. Инстанционният контрол се изчерпва с проверката, която извършва ВКС в хипотезата на чл. 274, ал. 2, изр. 1, предл. 1 ГПК, респективно която извършва апелативният съд за законосъобразност на разпореждането на въззивния съд за връщане на касационната жалба в хипотезата на чл. 274, ал. 2, изр. 1, предл. 2 ГПК. При липса на уреден в закона процесуален ред за обжалване, определението на апелативния съд следва да се счита за окончателно и същото не може да бъде обжалвано нито по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК, нито по чл. 274, ал. 3 ГПК. В посочения смисъл е практиката на ВКС, формирана с определение № 58/29.02.2016г. по ч. гр. д. № 699/2016г. на ВКС, ГК, I г. о., определение № 255/25.05.2016г. по ч. т. д. № 977/2016г. на ВКС, ТК, II т. о., определение № 189/04.07.2016г. по ч. гр. д. № 1918/2016г. на ВКС, ГК, I г. о., определение № 195/21.04.2016г. по ч. гр. д. № 1446/2016г. на ВКС, ГК, ІV г. о., определение № 540/09.12.2016г. по ч. т. д. № 2454/2016г. на ВКС, ТК, І т. о., определение № 342/22.06.2017г. по ч. т. д. № 954/2017г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. и др. Необжалваемостта на определението на Софийски апелативен съд обуславя недопустимост на подадената срещу него частна касационна жалба, която правилно е оставена без разглеждане.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 386 от 24.07.2017г. по ч. т. д. № 1493/2017г. на Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.