4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 649
гр. София, 23.11.2015 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на тринадесети октомври през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 3484 по описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответниците [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. С. Банкова срещу решение № 165 от 19.06.2014г. по в. т. дело № 103/2014г. на Апелативен съд Велико Т., с което е потвърдено решение № 380 от 06.12.2013г. по т. дело № 8/2013г. на Окръжен съд Габрово, с което е обявен по отношение на [фирма], [населено място] за относително недействителен внесеният от [фирма], [населено място] апорт в [фирма], [населено място] подробно описани пет недвижими имота, два от които се намират в землището на [населено място], [община], Област Г., а останалите три – в [населено място], Област Г. на основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД и ответниците са осъдени да заплатят на [фирма] направените разноски по делото в размер 15 925,02 лв. на основание чл. 78 ГПК.
Касаторите правят оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Релевират доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправни и материалноправни въпроси в противоречие с постоянната практика на ВКС:
1. Представлява ли апортната вноска едностранен акт и нужно ли е знание за увреда от страна на юридическото лице, в чиято полза е учредена апортната вноска?
2. Достатъчно ли е да съществува „знание за увреждане“ само от управителя на юридическото лице без да е доказано „знание“ за увреждането от физическите лица от състава на съответния орган на юридическото лице?
Касаторите се позовават на противоречие с решение № 18/31.03.2009г. по т. дело № 214/2008г. на ВКС, ТК, II т. о. и решение от 23.03.2007г. по т. дело № 1017/2006г. на ВКС, ТК, II т. о.
Ответникът [фирма], [населено място] /ищец в първоинстанционното производство/ не изразява становище по касационната жалба.
Касационната жалба е редовна от външна страна – подадена е от страни, имащи правен интерес от обжалване на въззивното решение, в преклузивния едномесечен срок по чл. 283 ГПК и е насочена срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди релевираните доводи относно допускане на касационно обжалване на въззивното решение и взе предвид данните по делото, приема следното:
За да направи извод, че предявените от [фирма] против [фирма] и [фирма] при условията на субективно и пасивно съединяване искове с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД са основателни и доказани, въззивният съд е приел, че са налице всички елементи от фактическия състав на чл. 135, ал. 1 ЗЗД.
По отношение на първия елемент съдебният е установил, че ищецът е кредитор на ответника и настоящ касатор [фирма]. Въз основа на събраните доказателства /спогодба, подписана на 27.06.2011г. между [фирма], представлявано от С. Х. К., [фирма], представлявано от Д. К. К., [фирма], представлявано от О. В. Г., О. В. Г., П. П. Г., И. Х. Г. и С. Х. с нотариално удостоверени подписи, в която е отразено, че [фирма] дължи на [фирма] сумите 212 942,82 лв. по договор за паричен заем от 03.06.2009г., 4 577,66 лв. по договор за паричен заем от 07.12.2009г., 185 000 лв. по договор за паричен заем от 15.03.2010г. или общо 400 000 лева, които трябва да заплати на [фирма] в тридневен срок от усвояване на кредит от [фирма], като до отпускане на кредита [фирма] се задължило да заплаща на [фирма] ежемесечно 7 000 лева, ведно с 8 % годишна лихва върху остатъка от сумата; Заповед за изпълнение № 15/08.01.2013г. по ч. гр. д. № 8/2013г. на Районен съд – Севлиево и издаден въз основа на нея изпълнителен лист за заплащане от [фирма] на [фирма] на сумите 274 000 лева – главница, ведно със законната лихва от 07.01.2013г. до окончателното погасяване на задължението, 5 480 лв. – държавна такса, 4 000 лв. – адвокатско възнаграждение/ и липсата на данни за удовлетворяване на вземането на [фирма] чрез плащане или по друг способ към 20.12.2012г., когато е вписано [фирма] и апортирано процесното имущество, въззивната инстанция е приела, че вземането на [фирма] спрямо [фирма] е възникнало преди извършване на непаричните вноски, чиято относителна недействителност се претендира, и е съществувало към момента на пораждане на последиците на атакувания апорт. ет. 2, офис 2.
Относно втория елемент на фактическия състав на чл. 135, ал. 1 ЗЗД: По делото е установено, че на 20.12.2012г. в Търговския регистър при Агенция по вписванията е вписано [фирма], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], ет. 2, офис 2, с капитал 2 010 430 лв., разпределен в 201 043 поименни акции с номинална стойност 10 лв. всяка. [фирма] е внесло като непарични вноски в капитала на дружеството описаните недвижими имоти – предмет на иска по чл. 135, ал. 1 ЗЗД. Предвид характера на апорта като особен вид възмездно отчуждаване с едностранен характер, решаващият съдебен състав е приел, че вещно-прехвърлителният ефект на апорта е настъпил с вписването на [фирма] в Търговския регистър – апортните вноски на процесните недвижими имоти са извършени на 20.12.2012г., т. е. след възникване на вземането, на което [фирма] основава качеството си на кредитор на [фирма]. Въззивната инстанция е изложила съображения, че с оспорените непарични вноски на процесните недвижими имоти [фирма] обективно е увредило [фирма], като вследствие на извършения апорт длъжникът се е лишил от правото на собственост върху процесните недвижими имоти, намалил е ликвиден актив от своето имущество. Изводът на въззивната инстанция, че полученият от [фирма] срещу непаричните вноски финансов актив /придобитите акции от капитала на [фирма]/ не гарантира в еднаква степен възможност за удовлетворяване на [фирма], е аргументиран с обстоятелството, че реалната стойност на акциите от капитала на [фирма] се обуславя изцяло от имущественото състояние на дружеството, както и с по-трудно осъществимото принудително изпълнение върху поименните акции от капитала на [фирма], отколкото изпълнението върху недвижимите имоти. Решаващият съдебен състав се е мотивирал също с непредставяне на доказателства, установяващи несъмнено, че с апортирането на недвижимите имоти не се увреждат интересите на [фирма], тъй като [фирма] разполага с достатъчно имущество, както и с вписан по партидата на [фирма] в Търговския регистър на 08.01.2013г., т. е. след учредяването на [фирма], залог върху търговското предприятие.
Във връзка с установяване на следващия елемент от фактическия състав на чл. 135, ал. 1 ЗЗД, въззивният съд е изложил съображения, че увреждането е обективен факт и не зависи от субективното отношение на длъжника. Констатирал е, че съгласно чл. 137, ал. 1, т. 7 ТЗ решението за участието на [фирма] с непарични вноски при учредяването на [фирма] е взето от всички съдружници в [фирма], т. е. от Общото събрание на съдружниците в дружеството, като съдружници в [фирма] от 13.10.2011г. до 16.01.2013г. са били О. В. Г., Г. Л. Б., Ц. Я. Д. и М. С. К.. Решаващият съдебен състав е приел, че към момента на вземане на решението за участие на [фирма] при учредяването на [фирма] с непарични вноски и вписването на последното в Търговския регистър съдружниците в [фирма] са знаели за задълженията на дружеството към [фирма]. О. В. Г. е притежавал значителна част от дяловете от капитала на [фирма], бил е управител на дружеството и в качеството си на представляващ юридическото лице е подписал спогодбата от 27.06.2011г. Въззивният съд е изложил и съображения, че целта, мотивирала съдружниците в [фирма] да вземат решение за участие на дружеството с непарични вноски при учредяването на [фирма], е без значение.
За да направи извод, че не е необходимо установяване на знание за увреждане от страна на новоучреденото дружество [фирма], респективно от физическите лица, включени в състава на органите на акционерното дружество, и необсъждане на презумпцията по чл. 135, ал. 2 ЗЗД, съдебният състав се е аргументирал с характера на апорта като едностранно волеизявление, едностранен разпоредителен акт на съответното лице, представляващ особен вид отчуждаване, при което не е налице договаряне предвид неговия едностранен характер
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Първият правен въпрос се отнася до необходимостта от изследване наличието на знание за увреждане от страна на юридическото лице, в чийто капитал при учредяването му е внесена апортна вноска, в производството по иска с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД и в този смисъл е релевантен, тъй като е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на въззивната инстанция. Посочените от касатора решение № 18/31.03.2009г. по т. дело № 214/2008г. на ВКС, ТК, II т. о. и решение от 23.03.2007г. по т. дело № 1017/2006г. на ВКС, ТК, II т. о. са постановени по реда на отменения ГПК, поради което не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. В тези съдебни актове съставите на ВКС са разгледали въпроса за наличието на знание за увреждане от страна на юридическото лице, в чийто капитал е внесен апорт като една от необходимите предпоставки за уважаване на иска по чл. 135, ал. 1 ЗЗД – в първото решение увеличаване на капитала чрез внасяне на недвижим имот като апортна вноска, а във второто решение апорт на шест броя вакуум апарати. Поради обстоятелството, че от представените решения на ВКС не се установява, че същите са постановени по отношение на новоучредено юридическо лице с апортна вноска, не може да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК не е налице. По релевантния правен въпрос не е формирана постоянна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради което и с оглед спецификата на производството по иска по чл. 135, ал. 1 ЗЗД и вероятността от противоречивото му разрешаване от съдилищата са осъществени допълнителните изисквания на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Вторият, посочен от касатора въпрос, не е коректно формулиран, тъй като въззивната инстанция не е изложила мотиви в смисъл, че за уважаване на иска по чл. 135, ал. 1 ЗЗД е достатъчно само знание за увреждане от управителя на юридическото лице, което внася апорта, и не е необходимо да се изследва знание за увреждане от останалите физически лица от състава на съответния орган, в случая съдружниците на Общото събрание на [фирма]. Във въззивното решение съдебният състав е приел, че към момента на вземане на решението за участие на [фирма] при учредяването на [фирма] с непарични вноски и вписването на последното в Търговския регистър съдружниците в [фирма] са знаели за задълженията на дружеството към [фирма]. Доколко тези факти и направения въз основа на тях извод съответстват на събраните доказателства е въпрос на преценка на доказателствата и се отнасят до правилността, респективно обосноваността/необосноваността на въззивния съдебен акт.
Предвид изложените съображения следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение по първия правен въпрос на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. На основание чл. 18, ал. 2, т. 2 във връзка с чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК касаторите трябва да внесат по сметка на ВКС държавна такса в размер 4 862,51 лв. и да представят вносен документ в едноседмичен срок от съобщението.
Мотивиран от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение 165 от 19.06.2014г. по в. т. дело № 103/2014г. на Апелативен съд Велико Т..
УКАЗВА на касаторите [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място] в едноседмичен срок от съобщението да представят документ за внесена държавна такса в размер 4 862,51 лв. по сметка на ВКС на РБ.
След представяне на вносния документ в срок делото да се докладва на Председателя на Второ отделение на Търговска колегия на ВКС на РБ за насрочване в открито заседание. При непредставяне на доказателства за внесена държавна такса в определения срок делото да се докладва за прекратяване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.