О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 65
София, 12.02.2016 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети ноември, две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Първанова гр. дело № 5532/2015г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от И. Х. Д., приподписана от адвокат М.В., срещу въззивно решение №122/30.06.2015г. по гр. дело №139/2015г. на Габровския окръжен съд.
В изпълнение на разпореждане № 206/22.10.2015г. на Председателя на ІІІ г.о., въззивният съд е дал ясни указания на касатора да приложи изложение по чл.284,ал.3,т.1 ГПК на основанията по чл.280,ал.1ГПК за допускане касационно обжалване на решението. В приложеното от касатора изложение /”частна жалба” вх.№3105/03.08.2015г./ се сочи, че са неглижиране правните основания и доводи на касатора, не са зачетени новите обстоятелства и факти /становище по собствеността на делбените имоти, обстоятелствата по възстановяване на земеделските земи и др./ като фактическата обстановка, въз основа на която са постановени предишните съдебни решения, е променена. Незаконосъобразен е отказът на въззивния съд да приеме доказателства за правото на собственост във втората фаза на делбата, в т.ч. жалба на касатора и справка от ОЗС, съгласно които Х. Н. не е получил земеделски земи от баща си М. К.. Оттук и двете ищци като техни наследници нямат права в собствеността.
Ответниците по касация не изразяват становище по чл.287, ал.1 ГПК.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение e потвърдено решение №45/19.03.2015г. по гр.д.№ 320/2015г. на Севлиевския районен съд. С последното е обявен за окончателен проект за разделителен протокол между М. Х. Т., М. М. В. и И. Х. Д. върху делбените имоти – земеделски земи /подробно описани по дялове/.
Въззивният съд е приел, че въззивниът И. Д. не сочи никакви пороци на първоинстанционното решение, не е оспорил с конкретни възражения заключението на техническата експертиза, въз основа на което е изготвен разпределителния протокол. След като делбеното производство е във фазата по извършване на делбата въз основа на влязло в сила решение по допускането и, с което са определени делбените имоти и квотите на съделителите, то възраженията на жалбоподателя, против допуснатите до делба имоти и съделители, както и твърденията му за липса на съсобственост, не могат да бъдат разглеждани като преклудирани.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението, поради липса на сочените основания на чл.280,ал.1 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР№1/2010г. по тълк.д.№1/2009г., ОСГТК, касаторът трябва да посочи правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл.284,ал.1,т.3 ГПК.Този въпрос определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането и до касационно разглеждане. Той трябва да е значим за делото, да е включен в предмета на спора и да е обусловил правните изводи на въззивния съд. При непосочване на такъв правен въпрос касационната инстанция не може да допусне обжалване на въззивното решение. В разглеждания случай посоченото от касатора в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК не представлява формулиран по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК и цитираното ТР ясен и точен правен въпрос, който да е бил в предмета на спора пред въззивния съд и да е релевантен за изхода на делото. Неконкретизираните твърдения за предубеденост на съдебния състав, неприемане и необсъждане на възраженията на касатора, както и на доказателства по делото, не съставлява конкретен правен въпрос от значение за изхода на делото и за формиране решаващата воля на съда. Това са общи касационни оплаквания по чл.281,т.3 ГПК, които не могат да послужат за допускане касационно обжалване на решението.За пълнота следва да се има предвид, че в случая се касае за производство по съдебна делба във фазата по извършването и. Въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, съгласно която в решението за допускане на делбата съдът се произнася между кои лица и за кои имоти ще се извърши делбата, както и каква е частта на всеки съсобственик. Решението се ползва със СПН по отношение на тези въпроси, т.е. преклудират се неупражнените от съделителя възражения по отношение на спорното право, в т.ч. че е едноличен собственик на имота на определено правно основание,осъществено до приключване на първата фаза, което изключва правата в съсобствеността на останалите съделители. С такива възражения той не разполага във втората фаза на делбата.
С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №122/30.06.2015г. по гр. дело №139/2015г. на Габровския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: