О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 65
София, 20.01.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение , в закрито заседание на шестнадесети септември две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
при участието на секретаря
изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело № 949/2009 година по описа на Първо гражданско отделение
Производството е по чл.288 ГПК.
Г. С. М. е обжалвал въззивното решение на Пловдивския окръжен съд № 480 от 20.03.2009г. гр.д. № 104/2009г.
Касационната жалба е с обжалваем интерес над 1000лв. определен въз основа на представената пред първата инстанция данъчна оценка на имота, подадена е в срок и към нея има приложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, поради което са налице предпоставките на чл.288 ГПК ВКС да се произнесе по допускане на касационното обжалване.
Ответникът О. К. е подал отговор по реда на чл.287 ГПК, в който изразява становище, че касационната жалба е неоснователна.
Пловдивският окръжен съд е отменил по реда на чл.208 ал.1 ГПК /отм./ решението на К. районен съд № 142 от 24.11.2008г. по гр.д. № 451/2006г. и е отхвърлил иска на Г. С. М. против О. К. за установяване, че ищецът е собственик на имот с площ 620 кв.м. в гр. К..
В. съд е приел, че наследодателят на Т. С. М. е „закупил” с неформален договор недвижим имот – орехова градина в гр. К. с площ от 620 кв.м. при описани граници. Прието е също така, че този имот е владян от наследателя до смъртта му през 1987г., а след това от ищеца Г. М. Правните изводи на съда са, че към момента на продажбата имотът не е бил годен обект на собственост според изискванията на чл.53 от Закона за благоустройството и чл. 40 от Закона за плановото изграждане на населените места /отменени/. Изложени са и съображения, че собственическо отношение към имота е следвало да бъде манифестирано спрямо О. К. , която го е заснела като общински, но по отношение на нея не е могла да тече придобивна давност поради забраната на чл.86 ЗС . Едва с влизане в сила на Закона за държавната собственост и Закона за общинската собственост от 1996г. е отпаднала забраната за придобиване по давност на имоти частна държавна и общинска собственост , а с §1 от Закона за допълнение на ЗС обн. Д.в.бр. 46/2006г. в сила от 01.06.2006г. давността за придобиване на държавни и общински имоти е спряна до 2011 г. т.е. до предявяването на иска не е изтекъл необходимия срок по чл.79 ЗС за оригинерното придобиване на собствеността от касатора.
В изложението за допускане на касационното обжалване се посочва, въззивният съд не се е съобразил с практиката на ВКС, допускаща да се придобиват по давност реално определени части от невключени в регулация имоти / решение 117/1990г. на ВС, 5 членен състав/, както и че е допустимо да се придобие по давност част от парцел, когато е изтекъл срокът на придобивната давност до влизане в сила на ЗТСУ /отм./ – решение 2111/1995г. на ВС, ІV г.о. Цитирана е и практика по приложението на чл.79 ал.2 ЗС съгласно която добросъвестния владелец придобива собствеността с кратката придобивна давност.
Посочените решения са неотносими към разглеждания случай. На първо място липсват мотиви на съда, свързани с недопустимост да се придобие имота поради това, че е бил част от парцел **** С. на съда за да отхвърли иска са свързани с принципния въпрос, че не е било допустимо да се придобие имот, който е бил държавна собственост по чл.86 ЗС. Следователно поставеният въпрос за приложението на чл.181 ЗТСУ /отм./ не е относим към решаващите изводи на съда и той не е бил длъжен да го разгледа, защото давността не може да бъде зачетена поради съществуващата законова забрана. Неотносим към правните изводи на съда е и въпросът за приложението на чл.79 ЗС освен по изложените вече съображения за приложението на чл.86 ЗС и §1 ЗИД ЗС от 1996г. и поради това, че няма сключен договор за продажба на имота от несобственик, а само писмена уговорка, която не е достатъчна да прехвърли собствеността съгласно чл.219 от действащия към 1940 г. Закон за задълженията и договорите, сега отменен. Само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че ако касаторът е считал, че е придобил реална част от парцел, той е следвало да поиска попълване на кадастралната основа като предпоставка за отреждане на самостоятелен парцел ****ри действието на отменения ЗТСУ докато предмет на настоящата претенция е реална , необособена като самостоятелна част от урегулиран недвижим имот и при това без да се поддържа и да е доказано в процеса изискването на закона частта, предмет на владението да отговаря на изискванията за самостоятелен парцел.
С оглед на изложеното поставените от касатора въпроси не са от значение за решаването на спора, поради което не е налице общото изискване на чл.280 ал.1 ГПК – в изложенито за допускане на касационното обжалване страната да формулира правен въпрос, който е свързан с предмета на делото и обуславя решаващите изводи на съда. Развитите доводи за нарушение на процесуалните правила и неправилно приложение на закона са неотносими към производството по чл.288 ГПК, в което не се проверява правилността на обжалваното решение.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския окръжен съд № 480 от 20.03.2009г. гр.д. № 104/2009г. по жалбата на Г. С. М. вх. № 9151от 24.04.2009г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: