4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 650
С., 21.10.2013 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 16 октомври две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
ч. гр. д. № 6319/2013 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, образувано по частна касационна жалба на В. А. М., чрез адвокат С. С. – Адвокатска колегия [населено място] против въззивно определение № 568 от 26.08.2013 г. по ч. гр. дело № 657/2013 г. на Добрички окръжен съд, с което е потвърдено определение № 320 от 05.06.2013 г. по гр. дело № 30/2013 г. на Балчишки районен съд за прекратяване на производството по делото по иска на В. А. М. против Е. В. Ч., В. В. Йонов и [фирма] [населено място] за прогласяване нищожността на нотариално удостоверяване извършено с нотариален акт № 126/2010 г. на помощник нотариус Х. по заместване при нотариус О. с район на действие Балчишки районен съд, с който В. В. Ч. лично и като пълномощник на Е. В. Ч. са продали на [фирма] [населено място] недвижим имот находящ се в [населено място], [община], подробно описан в нотариалния акт и за нищожност на удостоверената сделка, поради липса на правен интерес.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателката поддържа, че с обжалваното определение в противоречие с представена съдебна практика са разрешени процесуалноправните въпроси – следва ли при предявен установителен иск за прогласяване нищожност на нотариално удостоверяване и на удостоверената сделка да се цени преюдициалност на този спор, спрямо спор за собственост по образувано друго дело, или всеки спор се решава самостоятелно, без да се отчита връзката между двете дела; налице ли е правен интерес от предявяване на установителен иск за недействителност на нотариално удостоверяване и на устоверената с нотариалния акт сделка от трето лице на сделката, ако в отделно висящо производство по иск за собственост му се противопоставят права по тази сделка. Жалбоподателката представя съдебна практика на Върховен съд и Върховен касационен съд, чрез която обосновава приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК.
Ответникът [фирма] [населено място] в писмен отговор оспорва основанията за допускане на касационно обжалване. Твърди, че първият въпрос и представената по него съдебна практика не обуславят изхода на спора, тъй като нито в обжалваното определение, нито в процеса на делото е повдиган въпрос за спиране производството по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК; при необходимост от приложение на разпоредбата се поддържа, че на спиране подлежи производството по делото, спорният предмет по което се явява обусловен от разрешаването на спора, който се разглежда по друго дело в същия или друг съд, а спора по настоящето дело не се явява обусловен от друг спор. По вторият правен въпрос ответникът излага съображения за липса на противоречие на решаващите изводи на съда по недопустимостта на предявения иск с представената съдебна практика.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че определението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно определение преграждащо по-нататъшното развитие на делото намира, че частната касационна жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Прието е с обжалваното определение, че наличието на висящ исков процес по гр. дело № 87/2011 г. на Балчишки районен съд по предявен от настоящата ищца ревандикационен иск срещу последния приобретател на имота [фирма] [населено място] осигурява максимална защита на интересите й, тъй като при уважаването му, процесният имот ще бъде върнат в нейния патримониум и тя ще получи неговото владение. За ищцата липсва правен интерес от оспорване валидността на договора за покупко -продажба, с който ответникът [фирма] [населено място] е закупил имота от ответниците Е. Ч. и В. Йонов, тъй като при евентуалното му уважаване имотът ще бъде върнат в патримониума на продавачите, а не на ищцата, от което следва че нейната правна сфера не е накърнена от договора.
Правният въпрос, който обуславя решаващите изводи на съда за недопустимост на предявения от жалбоподателката отрицателно установителен иск за недействителност на нотариално удостоверяване и на удостоверената с нотариалния акт сделка, по отношение на която, тя се явява трето лице, поради липса на правен интерес от предявяването му, е въпросът за наличието на правен интерес от такъв иск, ако в отделно висящо производство по предявен от нея ревандикационен иск за собственост срещу последния приобритател на имота й се противопоставят правата по тази сделка.
По така поставения правен въпрос жалбоподателката е представила съдебна практика, която не влиза в противоречие с приетото по настоящето дело, тъй като въпросът за правния интерес от предявяването на установителен иск за недействителност на договор е винаги конкретен и отговорът зависи от конкретните факти и обстоятелства, които за всеки отделен случай са различни.
Установено е, че ищцата по предявения в настоящето производство отрицателно установителен иск е предявила в отделно производство наред с ревандикационния иск срещу приобретателя на имота [фирма] и установителни искове да прогласяване нищожността на договора за покупко-продажба, с който тя е продала процесния имот на неговите праводателите (продавачи). В условията на евентуалност е предявила и конститутивни искове за унищожаване на този договор. Чрез тези искове, при успешното им провеждане, ищцата съдебно ще отстрани купувача от имота като докаже, че е купил от несобственик по правилото, според което отпадне ли правото на праводателя, отпада и правото на получателя и ще обезпечи защитата си по ревандикационния иск доказвайки, че тя е собственик на имота. В ревандикационното производство ищцата следва по положителен начин да докаже, че е собственик на имота, чието връщане търси от ответника – владелец или държател. Прогласяване нищожността на договора сключен между ответниците, които й се противопоставя, дори да бъде обявен за недействителен, няма да обезпечи активната й материалноправна легитимация на собственик и да й осигури връщането на имота. Това изключва правния й интерес да се намеси в чужда правна сфера, който ищцата извежда именно от качеството си на ищец по ревандикационния иск срещу купувача и противопоставянето на процесния договор.
Представената от жалбоподателката съдебна практика има отношение към въпроса за наличието на правен интерес от предявяването на установителен иск, но разглежда случаи различни от процесния, чиято особеност е свързана с конкуренция между няколко придобивни акта върху един и същи имот – ответникът противоставя деривативно основание за собственост – договор, с който е придобил имота от лица, чийто праводател е ищцата.
Съдебната практика по първия процесуалноправен въпрос касае приложението на чл. 182, б. „г” ГПК (отм.), сега чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК – въпрос, който не е обсъждан в настоящето производство. В този смисъл, както правния въпрос, така и съдебната практика се явяват ирелевантни за изхода на настоящето дело и не са основание за допускане на касационно обжалване.
Съдът не присъжда съдебни разноски в полза на ответника по касационната жалба, поради липса на доказателства за направени разноски от страната.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 568 от 26.08.2013 г. по ч. гр. дело № 657/2013 г. на Добрички окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ