ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 650
София, 22.11. 2010г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети ноември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.С. ч.гр. дело № 576 по описа за 2010г. и приема следното:
Производството е по чл.278 във вр. с чл.274 ал.2 изр.2 от ГПК. Образувано е по частната жалба вх. № 6866/26.VІІ.2010г. на адвокати Сотиров и Г. като процесуални представители на Р. Р. В. от София срещу определението на ВКС на РБ, състав на ІІІ ГО № 256 от 04.VІ.2010г. по гр.д. № 203/2009г.
Ответниците по частната жалба А. А. А., А. А. А., А. А. К., Росица И. Т., Л. И. Я. и Ж. К. С., всички чрез адвокат Ц., са заели становище за нейната неоснователност. Претендират разноски.
Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, но разгледана по същество – неоснователна, съображенията за което са следните:
С атакуваното определение ВКС е оставил без разглеждане молбата на Р. Р. В. за отмяна на основание чл.303 ал.1 т.5 от ГПК на влязло в сила решение на СГС от 26.ХІ.2008г. по гр.д. № 1613/2008г., с което е оставена без уважение жалбата на В. срещу действие на ЧСИ с рег. № 790, изразяващо се в насрочен въвод по изп.д. № 20067900400051. Съдът е приел, че на отмяна по реда на чл.303 от ГПК подлежат само актове, ползващи се със сила на присъдуено нещо, т.е. които са задължителни за страните, техните правоприемници и наследници и по които спорните въпроси не може да бъдат пререшавани. Съгласно ППВС № 2/77г. на отмяна подлежат и актове, които поради даденото с тях разрешение по материалноправни въпроси са приравнени по правни последици на влезлите в сила решения и за които законът не предвижда защита по друг ред. Подадената в случая молба за отмяна е недопустима. Решението на СГС съдържа произнасяне относно законосъобразността на действията на съдебния изпълнител по насрочването на въвод във владение, който е бил отложен. С него не е дадено разрешение по материалноправен въпрос, пред какъвто в това производство съдът ще бъде изправен само при произнасяне по законосъобразността на постановлението за възлагане на недвижим имот при публична продан. С оглед на това то не представлява влязъл в законна сила съдебен акт, формиращ сила на присъдено нещо по отношение на разрешен с него материалноправен спор, нито има характер на приравнено по последици на влязло в сила решение, и поради това не попада в обхвата на подлежащите на отмяна по реда на извънинстанционното производство съдебни актове.
Настоящият състав на ВКС на РБ намира, че определението е правилно, като изцяло споделя изложените в него мотиви, които не намира за необходимо да приповтаря.
Неоснователни с оглед изложените съображения са оплакванията на жалбоподателката, че съдът не сочел кои от влезлите в сила решения са със сила на неприсъдено нещо, че неразглеждането на молбата за отмяна изключва съдебния контрол върху действията на окръжните съдилища, чиито решения са окончателни и не подлежат на обжалване, че действащия ГПК не прави разлика за допустимост за разглеждане на молби за отмяна само при материален интерес /такъв извод в атакувания акт няма/, а даденият пример с отмяна на публична продан няма нищо общо с конкретния спор. В настоящото производство не следва да се разглеждат съображенията в частната жалба, касаещи допустимостта и законосъобразността по същество на решението на СГС по гр.д. № 1613/2008г., предмет на молбата за отмяна.
По изложените съображения атакуваният съдебен акт следва да бъде потвърден.
Разноски на ответниците по частната жалба не се присъждат, тъй като не са представени доказателства те да са направили такива за настоящото производство.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определението на ВКС на РБ, състав на ІІІ ГО, № 256 от 04.VІ.2010г. по гр.д. № 203/2009г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: