O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 650
гр.София, 07.10.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание от пети октомври две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
изслуша докладваното от съдия Бояджиева ч. гр. дело № 3828 /
2015 г. и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 1-во ГПК.
Х. И. Ч. е подал лично частна жалба вх. № 37344 / 21.03.2015 г. срещу определение от 12.08.2014 г. на Софийски градски съд по гр. д. № 9381 / 2011г., с което, заради неотстранени в срок нередовности свързани с държавната такса, е върната негова частна жалба срещу определение от 30.01.2014 г. по същото дело.
Жалбоподателят иска отмяна на атакуваното определение като твърди, че сам е узнал за задължението си да внесе държавна такса след справка в съда, че е извършил плащането и че с молба, регистрирана в съда на 30.07.2014 г., е представил документа за това.
Ответната страна в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК оспорва основателността на жалбата .
Върховният касационен съд, в настоящия си състав, като прецени данните по делото, намира частната жалба за допустима като подадена в срок от лице с активна процесуална легитимация срещу подлежащ на обжалване, като преграждащ, съдебен акт.
Разгледана по същество същата е неоснователна поради следните съображения:
За да върне частната жалба на Х. И. Ч. срещу свое определение от 12.08.2014 г., градският съд е приел, че дадените с негово разпореждане от 11.06.2014 г. указания за внасяне на държавна такса по сметката на ВКС не са изпълнение своевременно.
Изводите на градския съд са законосъобразни.
Х. И. Ч. е обжалвал с касационна жалба вх. № 42499 от 18.04.2012 г. решението от 09.02.2012 г. на Софийски градски съд по гр. д. № 9381 / 2011г., като с разпореждане от 20.04.2012 г., връчено му чрез адв. Н. едва на 22.01. 2013 г., са му дадени указания да изправи нередовности по нея. На 29.01.2013 г. – последният ден на срока за поправка на касационната жалба, страната лично подава молба за правна помощ, която с определение от 09.05.2013 г. градският съд оставя без уважение. Срещу последното е подадена частна жалба вх. № 67813 /07.06.2013 г., в която страната посочва свой нов адрес за призовки и съобщения, а като мотив за поисканата правна помощ навежда разногласия по защитата си с упълномощения адвокат. С разпореждане от 21.06.2013г., в изпълнение на указания на председателя на IV- то г.о. на ВКС, градският съд му указва да внесе държавна такса, което отново чрез адвоката му е съобщено на 17.01.2014 г. С молба от 29.01.2014 г. адв. Н. връща съобщението с указанията на съда като твърди, че пълномощията от него са оттеглени през месец април 2013 г. Доказателства за съобщаване на подобно оттегляне на съда от доверителя не се откриват по делото. С определение от 30.01.2014 г. съдът връща жалбата срещу отказа да се предостави правна помощ, което е връчено лично на страната на посочения от нея с нарочна молба № 49809/22.042014 г. ( л. 61 по делото) нов адрес. Срещу определението от 30.01.2014 г. е подадена частна жалба вх. № 70616/09.06. 2014г., която на свой ред е върната с обжалваното сега определение от 12.08. 2014 г., след като с разпореждане от 11.06.2014 г. съдът е указал да се представи документ за държавна такса по сметката на ВКС в едноседмичен срок от съобщението, в противен случай, жалбата ще бъде върната. Разпореждането от 11.06.2014 г., видно от л. 62 по въззивното дело, е съобщено лично на страната на посочения от нея нов адрес, на 15.07.2015г., противно на твърдяното в частната жалба. Съобщаването е редовно, следователно срокът за внасяне и представяне на документа за държавната такса по частна жалба вх. № 70616/09.06.2014 г. е изтекъл на 22.07.2014 г., ден Вторник, присъствен. До този момент жалбоподателят нито е заплатил държавната такса, нито е представил документ за това, респективно не е отстранил нередовността. Видно от приложените по делото документи такса в размер на 15 лв. е заплатена по сметката на ВКС едва на 25.07.2014 г., като на 30.07.2014г. е регистрирана в съда молбата, с която страната представя платежния документ, поради което връщането на частната му жалба с атакуваното определение от 12.08.2014 г. е напълно законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Съгласно практиката на ВКС, в т.ч и задължителна, която настоящият състав споделя, нередовността на жалбата във връзка с държавната такса, се счита за неотстранена при непредставяне на вносния документ в дадения за това срок, стига администриращият съд да е дал пълни и точни указания за това, да е посочил негативните последици от неизпълнението им и да е уведомил за това страната надлежно, което в случая градският съд е сторил.
Доводът на жалбоподателя, че е ненадлежно уведомен за изправяне на нередовности свързани със заплащането на държавна такса всъщност касае ч. ж. вх. № 67813 /07.06.2013 г. срещу определението от 09.05.2013 г., но определелението от 30.01.2014 г., с което тази жалба е върната, не е предмет на настоящето производство, нито се явява обуславящо спрямо него, така не следва да бъде обсъждан.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд на РБ, състав на IV- то г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение от 12.08.2014 г. на Софийски градски съд по гр. д. № 9381 / 2011г.
Определението е окончателно .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: