3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 651
гр. С., 1.12.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
Членове: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията С. Д. ч.гр.д. № 5730/2015 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 278, ал. 1, вр. с чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 12544 от 30.09.2015 г. на К. Й. А. от [населено място], чрез пълномощника си адв. И. Д. oт АК-С. срещу определение № 2285 от 18.08.2015 г., постановено по в.ч.гр.д. № 2821/2015 г. по описа на Софийския апелативен съд, Търговско отделение, III състав, с което е оставена без разглеждане частната й жалба срещу определение от 23.03.2015 г. по гр.д. № 7152/2014 г. по описа на Софийския градски съд, ГО, 15 състав, в частта с която са разделени предявените по делото с насрещна искова молба от жалбоподателката, искове с правно основание чл. 72, ал. 2 ЗС, чл. 72, ал. 1 ЗС и чл. 59 ЗЗД, като на основание чл. 119, ал. 1, вр. с чл. 118, ал. 2 ГПК насрещната искова молба, с оглед родовата подсъдност на исковете, всеки един предявен като частичен за сумата от по 10 000 лева, е изпратена по компетентност на Софийския районен съд. Жалбоподателката моли да се отмени обжалваното определение като неправилно по съображения, подробно изложени в частната жалба.
Ответникът по частната жалба Т. Х. Т. от [населено място], чрез пълномощника си адв. Е. Х. от АК-С., е изразил становище за нейната неоснователност в писмен отговор по чл. 276, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, разгледа жалбата и провери определението, чиято отмяна се иска и намира следното:
Частната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, преграждащо развитието на делото, постановено от въззивна инстанция, поради което е процесуално допустима, съгласно чл. 274, ал. 2, изр. 1 във вр. с ал. 1, т. 1 ГПК /в ред. преди изменението с ДВ бр. 50/2015 г./, поради което в случая производството по чл. 274, ал. 3 ГПК е неприложимо.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
С обжалваното определение въззивния съд е оставил без разглеждане подадената частна жалба против първоинстанционно определение, с което е разделено производството по основния иск с правно основание чл. 23, ал. 1 СК и по предявените искове по чл. 72, ал. 2, чл. 72, ал. 1 и чл. 59 ЗЗД с насрещната искова молба от 24.01.2015 г., като е приел, че с оглед цената на всеки един от тях, те са родово подсъдни на районен съд. Изложени са съображения, че определенията за разделяне на делата не са преграждащи по смисъла на чл. 274, ал 1 ГПК, тъй като постановяването им има за последица отделно разглеждане на насрещния иск, а не прекратяване на производството по същия, както и че съобразно чл. 274, ал. 2 и чл. 211 ГПК не се предвижда тяхното обжалване с частна жалба.
Определението е правилно.
Съгласно разпоредбата на чл. 211 ГПК, в срока за отговор на исковата молба ответникът може да предяви насрещен иск, ако той по рода си е подсъден на същия съд и има връзка с първоначалния иск или ако може да стане прихващане с него, като предявяването на насрещния иск става по правилата за предявяване на иск и когато съдът прецени, че съвместното разглеждане на насрещния иск ще бъде значително затруднено, той постановява отделянето му. При първоначално съединяване на искове, когато предявените искове не подлежат на разглеждане по реда на едно и също производство, или когато съдът прецени, че съвместното им разглеждане ще бъде значително затруднено, той постановява исковете да бъдат разделени, като не се допуска разделяне на искове, които се намират във връзка с предмета на делото, освен ако подлежат на разглеждане по реда на различни производства /чл. 210, ал. 2 ГПК/. В случая второто изречение на чл. 210, ал. 2 ГПК/в курсив/ е неприложимо, тъй като постановеното определение за разделяне на исковете е от 23.03.2015 г., а изменението/допълнение/ на тази разпоредба е от 07.07.2015 г. – ДВ, бр. 50 от 03.07.2015 г.
Определението, с което съдът постановява разделянето/отделянето на исковете в отделни производства не подлежи на обжалване, тъй като с него нито се прегражда по-нататъшното развитие на делото, нито неговата обжалваемост изрично е посочена в закона. В. съд е съобразил разпоредбата на чл. 274, ал. 1 ГПК, съгласно която на обжалване с частна жалба подлежат определенията на съда, с които се прегражда по-нататъшното развитие на делото и в случаите, изрично предвидени в закона. Законодателят не е предвидил с чл. 211 ГПК обжалваемост на категорията определения, с които се съединяват и разделят предявените искове и които по своята правна същност не са от категорията на преграждащите актове, тъй като с тях не се слага край на производството по делото – насрещният иск може да бъде разгледан в отделно производство. В процесния случай е правилна преценката на въззивния съд, че подадената частна жалба срещу определението за отделянето на насрещните искове от първоначалния, е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Като е съобразил изложеното, съдът е постановил законосъобразно определение.
Релевираните в частната жалба оплаквания във връзка с наличие на молба за увеличение размера на предявените насрещни искове, предявена с частната жалба пред въззивния съд след постановяване на първоинстанционното определение за отделяне на насрещните искове в отделно производство и неправилни изводи на първоинстанционния съд относно подсъдността, не обосновават наличието на обжалваем съдебен акт във връзка с подсъдността, подлежащ на съдебен контрол, тъй като направеното искане за увеличение размера на предявените искове пред въззивния съд е процесуално недопустимо/чл. 214, ал. 1 ГПК/. В случая записът в диспозитива на определението на първоинстанционния съд, че то подлежи на обжалване пред САС е без значение, тъй като за функционалната подсъдност съдът следи служебно и правилно в обжалваното определение въззивният съд е приел, че частната жалба е процесуално недопустима и я е оставил без разглеждане.
Предвид изложеното, подадената частна жалба като неоснователна следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение като правилно и в съответствие със закона, следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О п р е д е л и :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 2285 от 18.08.2015 г., постановено по ч.гр.д. № 2821/2015 г. по описа на Софийския апелативен съд, Търговско отделение, III състав, с което е оставена без разглеждане частната жалба на К. Й. А. от [населено място] срещу определение от 23.03.2015 г. по гр.д. № 7152/2014 г. по описа на Софийския градски съд, ГО, 15 състав, в частта с която са разделени предявените по делото с насрещна искова молба от жалбоподателката, искове с правно основание чл. 72, ал. 2 ЗС, чл. 72, ал. 1 ЗС и чл. 59 ЗЗД, като на основание чл. 119, ал. 1, вр. с чл. 118, ал. 2 ГПК насрещната искова молба, с оглед родовата подсъдност на исковете, всеки един от тях предявен като частичен за сумата от по 10 000 лева, е изпратена по компетентност на Софийския районен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: