1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 651
София, 12.07.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на десети юли две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Лидия Иванова
ч. т. дело № 955/2011 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от Агенция за приватизация и следприватизационен контрол [населено място], чрез процесуалния й представител юрк. М. Я., срещу определение № 670 от 03.10.2011 по ч. гр. дело № 477/2011 г. на Ловешки окръжен съд, Гражданско отделение. Със същото се потвърждава разпореждане № 3 013 от 30.06.2011 г. на РС [населено място] по ч. гр. д. № 1 145/2011 г., с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя по чл. 417 ГПК за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист против [фирма] [населено място] за парично вземане в размер на 50 716,76 лв., представляващо вноска по цена по договор за приватизационно продажба, ведно с лихвата от подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането.
По съображения, изложени в частната касационна жалба, се иска отмяна на въззивното определение. В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК са наведени доводи за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. В подкрепа на твърденията си жалбоподателят е представил определения на ВКС, Търговска колегия.
Ответникът по частната касационна жалба – [фирма] [населено място] е депозирал становище в законоустановения срок. Счита, че обжалваното определение е правилно.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение преди да се произнесе по основателността на искането за допускане на касационно обжалване, констатира следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, насочена е към подлежащ на обжалване съдебен акт, но въпреки процесуалната й редовност, не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
С разпореждане № 3 013 от 30.06.2011 г. по ч. гр. д. № 1 145/2011 г. Ловешкият окръжен съд е отхвърлил изцяло заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист против [фирма] [населено място] за парично вземане в размер на 50 716,76 лв., представляващо вноска по цена по договор за приватизационно продажба, ведно с лихвата от подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането. Съдът е приел, че представеното заявление се явява нередовно по съображения, че в същото не се съдържа изложение на обстоятелствата на които се основава претенцията и няма данни за настъпила изискуемост на вземането. Срещу разпореждането е депозирана частна жалба от АПСлК пред Л., който с определение № 670 от 03.10.2011 по ч. гр. дело № 477/2011 г. (предмет на настоящото производство) е потвърдил обжалвания съдебен акт.
Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК, за да бъде допуснато определението на въззивен съд до касационно обжалване е необходимо да са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят е посочил въпроси, които той смята, че са от съществено значение за изхода на делото и са решени в противоречие практиката на ВКС – касационно основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. От данните по делото е видно, че най-общо това е въпросите свързани: с редовността на подаденото заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и следва ли съдът да даде указания на заявителя по реда на чл. 127 ГПК, когато констатира нередовности на същото; съдържанието на документа или извлечението от счетоводните книги, удостоверяващи изискуемо вземане, въз основа на които се издава заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК.
По формулирания въпрос следва ли при констатирана нередовност на заявленията за издаване на заповед за изпълнение, съдът да даде срок на заявителя за отстраняването й съгласно чл. 410, ал. 2 ГПК във връзка с чл. 127, ал. 1 и 3, чл. 128, т. 1 и 2 и чл. 425, ал. 2 ГПК, е налице задължителна съдебна практика на ВКС, обективирана в определение № 488/30.06.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 96/2010 г., определение № 431/09.12.2008 г. на ВКС по ч. т. д. № 414/2008 г. на ІІ ТО, определение № 484/30.12.2008 г. по ч. т. д. № 293/2008 г. на ВКС, ІІ ТО, определение № 402/23.06.2009 г. по ч. т. д. № 376/2009 г. на ВКС, ІІ ТО и др., постановени по реда на новия ГПК. Според същата съдът не е длъжен да дава указания за отстраняване нередовността на заявлението за издаване на заповед за неизпълнение в съответствие с общата разпоредба на чл. 101 ГПК. Нормите, уреждащи заповедното производство са специални спрямо общите правила на исковия процес, поради което, при отсъствие на изрично законово препращане, същите са неприложими.
Задължение на заявителя е да посочи съществуването и изискуемостта на вземането си, в степен, която да даде възможност на длъжника да прецени дали да възрази срещу заповедта за изпълнение или да не оспорва вземането. Представеното извлечение от счетоводните книги трябва да представлява редовен документ по смисъла на чл. 217, ал. 1, т. 2 ГПК, който да удостоверява ликвидността и изискуемостта на заявеното от заявителя вземане. Изискването на закона за редовност от външна страна на изпълнителното основание по чл. 417, ал. 1, т. 2 ГПК не изключва задължението на съда по чл. 418, ал. 2 ГПК да провери дали то удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. В конкретния случай, няма данни вземането на заявителя да е станало изискуемо, не е ясно коя точно вноска не е платена от длъжника и от кой момент същата е дължима. Всичко изложено дотук налага извода, че представеното извлечение от счетоводна сметка не съставлява редовен от външна страна документ по чл. 417, ал. 2 ГПК, въз основа на който да бъде издадена исканата заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Предвид нередовността на подаденото заявление, изразяващо се в недостатъчна индивидуализация на вземането и неговата изискуемост и ликвидност, същото е било отхвърлено.
Представените от жалбоподателя съдебни актове не обосновават твърдяното основание за допускане на касационно обжалване, тъй като са постановени при друга фактическа обстановка. Индивидуализацията на вземането, неговата изискуемост и ликвидност се преценява от съда във всеки конкретен случай, с оглед правомощията си по чл. 418, ал. 2 ГПК.
При постановяване на въззивното определение Ловешкият окръжен съд се е съобразил с практиката на ВКС по поставените въпроси.
Въз основа на гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на Ловешки окръжен съд.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 670 от 03.10.2011 по ч. гр. дело № 477/2011 г. на Ловешки окръжен съд, Гражданско отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: