О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№651
София, 13.07.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на шестнадесети юни две хиляди и десета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 81 /2010 г.и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. верои. – гр. С. срещу въззивно решение от 01.07. 2009 г. по гр.д. № 2534 /2006 г. на Пловдивския окръжен съд, Х гр. с-в., с което е отменено решение на Пловдивския районен съд и вместо това е отхвърлен поради неоснователност предявеният от жалбоподателя срещу О. П. иск по чл.108 ЗС за предаване на владението върху двуетажна масивна жилищна сграда с изби, заедно с дворно място, находяща се в гр. П., подробно индивидуализирана.
Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост.
След указания на въззивния съд в допълнение към касационната жалба като основания за допускане на касационно обжалване жалбоподателят излага дословно следното: Допуснатите от въззивния съд съществени процесуални нарушения на правила, регламентиращи допускането и анализирането на писмените доказателства в гражданското съдопроизводство, довели до неправилно приложение на материалния закон, обосновават противоречие на обжалвания съдебен акт с практиката на ВКС (аргумент – приложените съдебни актове – вкл. по аргумент за противното) по въпроси (с какъв акт следва да се изключи от доказателствения материал писмено доказателство по реда на чл.101 ГПК (отм.); кога външните недостатъци върху документ дискредитират доказателствената му сила с оглед разпоредбата на чл.142,изр.2 ГПК (отм.), каква е доказателствената стойност на документи, съхранявани от специализирани за това държавни институции в оригинал, съответно – в копие), които са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответникът по иска община П. твърди, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване: не са формулирани конкретни процесуалноправни и материалноправни въпроси, разрешени в противоречие с практиката на ВКС, от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, както и разрешавани противоречиво от съдилищата, изложените доводи са по-скоро за неправилност на решението по смисъла на чл.281,ал.1 ГПК, но не са основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите, предвидени в чл.280,ал.1 ГПК; не се посочва и противоречива съдебна практика. Излага и доводи за неоснователност на жалбата. Претендира разноски.
Третото лице – помагач на страната на ответника Г. х. г. – П. твърди, че не е налице изложение за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК, което подлежи на самостоятелна преценка за допустимостта на касационното обжалване; налице е объркване на основанията за касационно обжалване по чл.281,ал.1 ГПК с приложното поле за допустимост по чл.280,ал.1 ГПК; не са формулирани конкретни материалноправни и процесуалноправни въпроси, разрешени в противоречие с практиката на ВКС, от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, а само са маркирани текстове в закона (в разпоредбата на чл.280,ал.1 ГПК); опитът за обосноваване на допустимостта е абсолютно неуспешен; излага доводи за правилното приложение на разпоредбата на чл.101 ГПК (отм.) и чл.142,изр.2 ГПК (отм.). Излага и доводи за неоснователност на жалбата.
Настоящият състав намира следното:
Жалбата е допустима, т.к. е обжалвано въззивно решение и обжалваемият интерес във въззивното производство е над 1,000 лева.
За да отхвърли иска, въззивният съд е приел, че твърдението, че община П. е отнела незаконно процесния имот от праводателя на ищеца, че договорът за покупко-продажба от 09.11.1984 г. е действителен – не е налице нищожност поради неспазване на предвидената за извършването му форма; нито поради липсата на съгласие (воля) на продавача, т.к. не е установена пречка в У. на вероизповеданието, от който ищецът, въпреки, че е бил задължен за това по реда на чл.101 ГПК в посочено съдебно заседание на 28.02.2007 г. (л.68), не е представил оригинал или официално заверено копие от устава, действащ към момента на сделката (1984 г.) със съответните заверки от Д. В. при МС и Д. К. и архив при МВнР или Ц. държавен архив, поради което представеният незаверен препис следва да се изключи от доказателствата по делото; не е доказано и правоприемството между ищеца и продавача по договора, за което са изложени доводи, основани на преценка на събраните по делото доказателства, което е самостоятелно основание за отхвърлянето на иска.
По доводите за допускане на решението до касационно обжалване :
От значение за допускане на въззивно решение до касационно обжалване е да бъдат посочени конкретни правни въпроси, от значение за изхода по делото (когато са обусловили решаващите изводи на въззивния съд), и по отношение на всеки въпрос да са посочени някои от предпоставките, предвидени в т.1,т.2 и т.3 на чл.280,ал.1 ГПК.
Жалбоподателят е посочил три въпроса – с какъв акт следва да се изключи от доказателствения материал писмено доказателство по реда на чл.101 ГПК (отм.); кога външните недостатъци върху документ дискредитират доказателствената му сила с оглед разпоредбата на чл.142,изр.2 ГПК (отм.), каква е доказателствената стойност на документи, съхранявани от специализирани за това държавни институции в оригинал.
По първите два въпроса се твърди, че е налице противоречие на разрешенията в обжалвания съдебен акт с практиката на ВКС, съдебните актове не са посочени. Приложени са П. № 2/28.03.1966 г. по гр.д. № 1 /1966 г. на Пл. ВС по доказателствената сила на занаятчийските ученически книжки и влязло в сила определение по гр.д. на СГС, ІV г. г.о. за това, че произнасянето по чл.101 ГПК не е преграждащо, нито е предвидено изричното му обжалване.
Жалбоподателят не твърди в какво с изразяват противоречивите разрешения и настоящият състав не може да установи такива, в ПП № 2 /66 г. няма прието разрешение по чл.101 ГПК (отм.), а вторият въпрос не е обусловил решаващата воля на въззивния съд. Поради това следва да се приеме, че първите два въпроса не осъществяват предпоставките на основания за допускане до касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 и т.2 ГПК.
Няма противоречие и с представеното определение, с което въззивният съд не е разгледал по същество въпроса (не е дал разрешение на въпроса) за това дали първоинстанционният съд е приложил правилно разпоредбата на чл.101 ГПК (отм.).
За третия въпрос – каква е доказателствената стойност на документи, съхранявани от специализирани за това държавни институции в оригинал, се твърди, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Жалбоподателят не твърди, че по изведения въпрос има създадена поради неточно тълкуване съдебна практика, нито, че отговорът на въпроса е необходим за осъвременяване на тълкуването и с оглед изменения в законодателството и обществените условия, поради което не следва да се приеме, че този въпрос има значение за точното прилагане на закона.
Жалбоподателят не твърди, че конкретна правна норма е непълна, неясна или противоречива (например тази по чл.101,чл.142, чл.143 ГПК или чл.30 от Закона за изповеданията от 1949 г. (отм. 2002 г. и разглеждането на въпроса е от значение, за да се създаде правилна съдебна практика по прилагането и, нито за да бъде тя осъвременена, поради което не следва да се приеме, че този въпрос има значение за развитието на правото
П. което и основанието по т.3 не е осъществено.
Следва да се приеме, че искането за допускане на касационно обжалване не е обосновано с наличието на предвидени в закона критерии.
С оглед изхода по това производство на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 1,000 лева.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на първо отделение на гражданска колегия
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение от 01.07. 2009 г. по гр.д. № 2534 /2006 г. на Пловдивския окръжен съд, Х гр. с-в.,.
Осъжда М. верои. – гр. С. да заплати на община П.,000 лева за юрисконсултско възнаграждение в това производство.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.