О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 652
гр. София, 29.07.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на осемнадесети май през две хиляди и шестнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 2916/2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ЗД [фирма] срещу в частта от въззивно решение № 975 от 13.05.2015 г., постановено по т. д. № 969/2015 г. на Софийски апелативен съд, 8 състав, с която след частично потвърждаване и частична отмяна на решение от 04.11.2014 г. по гр. д. № 15100/2013 г. на Софийски градски съд ЗД [фирма] е осъдено на основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ да заплати на Галина Н. К. обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата 60 000 лв. /разлика над сумата 10 000 лв. до сумата 70 000 лв./, ведно със законните лихви от 24.05.2011 г. до окончателното плащане и разноски по чл.78, ал.1 ГПК.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно в обжалваната част поради нарушение на материалния закон – чл.52 ЗЗД. По съображения в жалбата се иска отмяна на решението и отхвърляне на иска за разликата над 10 000 лв. с присъждане на разноски.
Допускането на касационно обжалване е обосновано с твърдения, че въззивният съд е разрешил значимия за изхода на делото материалноправен въпрос, свързан с критерия за справедливо по смисъла на чл.52 ЗЗД обезщетение за причинени на пострадал при ПТП неимуществени вреди, в противоречие със задължителната съдебна практика в ППВС № 4/1968 г., „т. п. № 7/78 г.”, решение № 93/23.06.2011 г. по т. д. № 566/2010 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 582/06.07.2010 г. по гр. д. № 802/2009 г. на ВКС, І г. о., решение № 88/09.07.2012 г. по т. д. № 1015/2011 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 118/27.06.2014 г. по т. д. № 3871/2013 г. на ВКС, І т. о., и решение № 633/01.11.2010 г. на ВКС, І. г. о. По повод обосноваване приложното поле на касационното обжалване са изложени и доводи, че въззивното решение не е съобразено с икономическата конюнктура в страната.
В срока по чл.287, ал.1 ГПК е постъпил отговор от ответницата по касация Галина Н. К. от [населено място], която изразява становище за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба и претендира разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди решението на Софийски градски съд в частта, с която ЗД [фирма] е осъдено на основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ да заплати на Галина Н. К. обезщетение за неимуществени вреди от настъпило на 24.05.2011 г. пътно – транспортно произшествие за разликата над сумата 10 000 лв. /за която първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила/ до сумата 50 000 лв. и след частична отмяна на решението в отхвърлителната част да присъди на ищцата допълнително обезщетение в размер на 20 000 лв., Софийски апелативен съд е приел, че с оглед съвкупната преценка на релевантните за спора обстоятелства справедливият размер на обезщетението, което ищцата има право да получи като паричен еквивалент на претърпените вреди, възлиза на 70 000 лв.
При определяне на размера на обезщетението въззивният съд е съобразил заключението на съдебно – медицинската експертиза, от което е установено, че при произшествието на 24.05.2011 г. Галина К. е получила засягане на нерв /нервус суралис/ и открито счупване с изкълчване на лява глезенна става с голям мекотъканен дефект, довел до пропадане на подбедрицата с около 3 см. и изискващ около 7 месеца за възстановяване, като са създадени условия за сравнително бързо развитие на посттравматична артроза; по повод на травмите е проведена кръвна репозиция по оперативен път с метална фиксация на счупените кости и е отстранена нежизнеспособната мека тъкан с направа на кожна пластика; счупените кости са възстановили целостта си, но не и анатомичната си форма; движенията в глезенната става са силно ограничени – до 1/3 от нормалния анатомично възможен обем; вследствие прирастнало костно образувание е отнета възможността за повдигане на стъпалото нагоре и възстановяването на движенията може да се постигне само по оперативен път; лечебно – възстановителният период е продължил около 10 месеца, през които на пострадалата са извършени 4 операции и две превръзки под обща анестеза; претърпените болки и страдания са били в порядъка на 6 – 7 месеца до 1 година, особено интензивни пред първите 4 месеца и непреодолими напълно с оглед развилата се посттравматична артроза. Съдът е взел предвид и показанията на свидетеля К. – съпруг на ищцата, който е обяснил, че след удара от автомобил ищцата е изпаднала в шок от силната болка и от възприятието на стърчащата от крака й кост и от откъснатото и висящо ходило на крака; продължително време е била обслужвана от роднините си и за кратко време е отслабнала с 10 кг.; поради получената от удара загуба на голяма част от кожата на крака и от мускулната тъкан зашиването и затварянето на раната на увредения крайник се оказало много трудно и наложило извършване на пластика с продължително изрязване на мъртва тъкан и присаждане на кожа от други части на тялото; получените увреждания и процесът на лечение наложили откъсване на ищцата от професионалния й живот за около една година, отразили се тежко върху психиката й и довели до тежка депресия, отложили плановете на семейството за създаване на деца; заради силните болки в краката ищцата прекарала тежка бременност, а с оглед на цялостното й състояние след раждането на детето й не можела да му се радва пълноценно; изпитвала страх от коли, отказала се да шофира, притеснявала се от огромния белег върху крака си, не можела да стъпва на целия си крак; от активен спортист преди произшествието ищцата се превърнала в човек, неспособен да спортува, да кара колело и ски, и вследствие на принудителното обездвижване започнала да качва килограми; начинът на живот на ищцата след произшествието бил напълно променен. На базата на посочените доказателства и установените от тях факти, отчитайки тежестта и вида на увреждането, продължителния процес на възстановяване, съпътстван с множество операции и с тежки болки и страдания, недобрата прогноза за в бъдеще, загрозяващия ефект на остатъците от травмата, търпените неудобства и лишения в личен, битов и служебен план, младата възраст на пострадалата – 29 г., и обществено – икономическите условия в страната по време на настъпване на вредите, въззивният съд е направил извод, че залегналото в чл.52 ЗЗД изискване за справедливост ще бъде удовлетворено с присъждане на обезщетение в размер на 70 000 лв.
Настоящият състав на ВКС намира, че не е налице поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Поставеният от касатора въпрос, свързан с приложението на установения в чл.52 ЗЗД принцип за справедливост при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, е от значение за изхода на делото. Разрешаването на този въпрос от въззивния съд е обусловило уважаването на предявения срещу касатора пряк иск по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ в оспорвания с жалбата размер, с което е изпълнено общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касационно обжалване.
Независимо от значимостта на въпроса, касационно обжалване по повод на него не може да се допусне, тъй като произнасянето на въззивния съд по размера на обезщетението не противоречи на посочената в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК /инкорпорирано в самата касационна жалба/ задължителна практика на ВС и ВКС. От мотивите към обжалваното решение е видно, че съдът се е съобразил изцяло със задължителните постановки на ППВС № 4/1968 г., според които при определяне на размера на неимуществените вреди следва да се вземат под внимание и да се посочат всички обстоятелства, които обуславят вредите и формират съдържанието на понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 ЗЗД в конкретния случай; при телесните увреждания такива обективни обстоятелства могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване на здравето на пострадалия, причинените морални болки, осакатявания, загрозявания и др., както и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществените вреди. За да определи размера на обезщетението, въззивният съд е взел предвид указаните в ППВС № 4/1968 г. общи критерии и специфичните за конкретното дело факти, които имат значение за справедливия по смисъла на чл.52 ЗЗД паричен еквивалент на претърпените от ищцата неимуществени вреди. Въззивният съд не е използвал формален подход при прилагането на разпоредбата на чл.52 ЗЗД, а е анализирал всички установени по делото факти, от които зависи справедливия размер на обезщетението, и няма основание да се приеме, че присъденото с въззивното решение обезщетение е определено в отклонение от задължителната практика в ППВС № 4/1968 г. Съжденията на касатора, че съдът се е отклонил от „т. п. № 7/78 г.” /вероятно се има предвид ППВС № 7/28 г./ като „е присъдил размер на обезщетението според ответника, а не според практиката на съдилищата за подобна травма”, и че в правосъдието се забелязва „абсолютно порочна и в противоречие със закона и собствената тълкувателна практика на съда в ППВС № 4/1968 г. тенденция да не се прилагат еднакви критерии срещу застрахователи при присъждане на обезщетения на пострадали при ПТП”, не са правни и касационната инстанция не дължи произнасяне по тях.
Касаторът е обосновал основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и със съображения, че определеният от въззивния съд размер на обезщетението е несъразмерен с претърпените от ищцата вреди и че с цитираните в изложението решения на ВКС са присъждани обезщетения в значително по-малък размер за по-тежки и по-многобройни травми спрямо претърпените в конкретния случай. В частта, с която е определен размера на обезщетението за неимуществени вреди, решенията на ВКС нямат характер на задължителна съдебна практика по чл.290 ГПК, тъй като не разрешават правен въпрос, а дават разрешение по същество на конкретен правен спор. Определеният във всяко от решенията размер на обезщетението за неимуществени вреди е проявление на специфичните за отделните дела факти, въз основа на които съдът е приложил разпоредбата на чл.52 ЗЗД, и поради това разликата в обезщетенията не е аргумент за осъществяване на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Доводите на касатора, че въззивното решение не е съобразено с икономическата конюнктура в страната, не са подкрепени с обосновка на специфичните за основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК допълнителни предпоставки. По същността си те представляват оплакване за неправилност на въззивното решение и с оглед задължителните указания в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС не могат да се обсъждат в производството по чл.288 ГПК.
Предвид изложеното не следва да се допуска касационно обжалване на решението по гр. д. № 696/2015 г. на Софийски апелативен съд.
В зависимост от изхода на производството по чл.288 ГПК и на основание чл.78, ал.3 ГПК касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответницата по касация разноски в размер на сумата 3 000 лв. – адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на касационната жалба, платено в брой по договор за правна защита и съдействие от 06.08.2015 г.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на постановеното от Софийски апелативен съд, 8 състав, въззивно решение № 975 от 13.05.2015 г. по т. д. № 969/2015 г. в частта, с която след частично потвърждаване и частична отмяна на решение от 04.11.2014 г. по гр. д. № 15100/2013 г. на Софийски градски съд ЗД [фирма] е осъдено на основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ да заплати на Галина Н. К. обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата 60 000 лв. /разлика над сумата 10 000 лв. до сумата 70 000 лв./, ведно със законните лихви от 24.05.2011 г. до окончателното плащане и разноски по чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА ЗД [фирма] с ЕИК[ЕИК] да заплати на Галина Н. К. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], ет.3, ап.8, сумата 3 000 лв. /три хиляди лв./ – разноски по делото, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :